Оказва се, че три десетилетия след началото на демократичните промени

Оказва се, че три десетилетия след началото на демократичните промени в България близо половината (46%) от обществеността у нас е склонна да се съгласи, че страната е отговорна за множеството проблеми в живота ни. До този извод стигат откриватели от " Галъп Интернешънъл " в ново изследване, поръчано от Българска национална телевизия, отдадено на отношението към някои публични престижи, страната, религията и публичното мнение.

Нараства броят обаче на хората, които не отдават неуспехите си на страната - до 42%. Изследователите разясняват, че по-голямата част от тези хора са измежду младото население - на възраст сред 18 и 25 години или другояче казано - тези, родени след преломната 1989 година.

" Така обществото ни е на процедура разграничено на две половини по въпроса отговорна ли е страната за множеството проблеми в живота ни. Вероятно, с възрастта нарастват и мотивите да виним страната, а и обективната честност на това обвиняване ", установяват специалистите от " Галъп ".

Оказва се, че българите в болшинството си считат, че най-важно е нещата в живота да са обективни, а не постоянно тъкмо по закон. На това мнение са цели 68% от респондентите в изследването.

19% пък споделят, че това изказване не се отнася за тях, а останалите 13% не могат да преценяват.

Интересни са резултатите на въпроса дали публично мнение има значение за нас. Данните демонстрират, че за над половината от българите то е значимо - 57% 57% от запитаните пълнолетни българи споделят, че обръщат внимание на мнението на близките за тях, против единствено 38% настояват, че то не е от голяма важност.

" Оказва се, че мнението на близките е значим публичен регулатор за всички възрасти – дялове от над 50% дефинират публичното мнение като значимо и измежду най-младите и измежду най-възрастните. Все отново, значително предстоящо, по-възрастните респонденти показват в по-голяма степен единодушие с изказванието, че мнението на другите е значимо за тях. По-младите наподобява (още) не мислят по този начин ", обобщават данните специалистите.

Другият фактор в проучването - отношението ни към Църквата, демонстрира, че на  фона на останалите институции у нас, Църквата се употребява със относително високи равнища на доверие.

" След къси съмнения и спешни моменти, подбудени от разнообразни кавги, свързани с някои духовници у нас, след избора на патриарх Неофит през 2013 година доверието в църквата се резервира на равнища сред 40 и 50% и като цяло е трайно по-високо от недоверието ", разясняват от " Галъп ".

Предишни проучвания на " Галъп интернешънъл “ демонстрират, че хората свързват Църквата и с редица хронични проблеми, като връзки с бизнеса и първокласен живот на духовници, липса на задоволително близка до всекидневието на хората активност, понижаване на ролята на религията в актуалното общество, принадлежността на висши духовници към някогашната Държавна сигурност и други

Вероятно, отрицателно въздействие върху облика на Църквата оказва и активността на секти, ролята на атеистичното ръководство в близкото минало, неналичието на добре готови духовници, неналичието на задоволително почитание към църквата от страна на дейни елементи на обществото и др. 

Естествено, предизвестяват специалистите, постоянно когато става дума за доверието в Църквата, би трябвало да се има поради и фактът, че в страната ни живеят представители на разнообразни вероизповедания, както и че определящата роля на религията в редица европейски общества последователно понижава – в това число и в нашата страна.

" Все отново, към този миг Църквата се оказва, измежду публичните регулатори, в които (макар и с колебания) българите имат най-голямо доверие, най-малко спрямо държавните институции ", безапелационни са откривателите от " Галъп Интернешънъл ".