Мозъкът не се събужда веднага, „спи около 30 минути, след като станем от леглото
Оказва се, че утринната унесеност не е просто мързел, а резултат от комплициран биологичен развой, който мозъкът ни извършва всяка заран.
Както оповестява Live Science, изследователката на съня Орели Стефан от Университета в Лозана (Швейцария) твърди, че събуждането не е незабавен акт, а еволюционен, съгласуван развой сред няколко мозъчни структури.
Подкорковите области на мозъка – група невронни структури под мозъчната кора – дават отговор за активирането на съзнанието. Първо, ретикуларната активираща система (РАС) изпраща сигнал до таламуса, който препраща сензорна информация към мозъчната кора – външният пласт, който ръководи мисленето и усещането.
С други думи, до момента в който ние се опитваме да се ориентираме къде сме, мозъкът още „ зарежда “ операционната си система.
След пробуждане, мозъкът се нуждае от време, с цел да доближи цялостна когнитивна интензивност – развой, наименуван инерция на съня.
Тя може да продължи от 15 до 30 минути, а при някои хора – даже до час.
„ Когато мозъкът ви се разсъни самичък, той изпраща сигнал в точния миг, с цел да приключи съня “, изяснява Стефан.
Но будилникът постоянно прекъсва този натурален темп, като ни „ измъква “ от най-дълбоката фаза на съня – и това е повода за утринната мъгла в главата.
Според учените мозъкът ни се колебае сред по-будни и по-сънливи етапи на всеки 50 секунди. В края на този къс цикъл сънят става „ по-крехък “, което значи, че тялото е готово да се разсъни естествено. Ако в този миг няма тревога, човек се разсънва по-леко и по-освежен.
За да се понижи утринната инерция, откривателите предлагат: да се разсънваме едновременно всеки ден, и по опция без будилник, когато организмът самичък избере точния миг.
„ Тогава мозъкът ви ще изчака подобаващите 50 секунди и ще се разсъните без чувството за тежест и замаяност “, споделя Стефан.
Учените към момента не могат изцяло да обяснят за какво едно и също количество сън от време на време ни освежава, а различен път – не.
Предполага се, че методът на хранене, времето на лягане и етапа на съня имат въздействие върху това по какъв начин мозъкът минава от сън към бодрост.
Източник: Live Science / University of Lausanne, превод: GlasNews
Както оповестява Live Science, изследователката на съня Орели Стефан от Университета в Лозана (Швейцария) твърди, че събуждането не е незабавен акт, а еволюционен, съгласуван развой сред няколко мозъчни структури.
Подкорковите области на мозъка – група невронни структури под мозъчната кора – дават отговор за активирането на съзнанието. Първо, ретикуларната активираща система (РАС) изпраща сигнал до таламуса, който препраща сензорна информация към мозъчната кора – външният пласт, който ръководи мисленето и усещането.
С други думи, до момента в който ние се опитваме да се ориентираме къде сме, мозъкът още „ зарежда “ операционната си система.
След пробуждане, мозъкът се нуждае от време, с цел да доближи цялостна когнитивна интензивност – развой, наименуван инерция на съня.
Тя може да продължи от 15 до 30 минути, а при някои хора – даже до час.
„ Когато мозъкът ви се разсъни самичък, той изпраща сигнал в точния миг, с цел да приключи съня “, изяснява Стефан.
Но будилникът постоянно прекъсва този натурален темп, като ни „ измъква “ от най-дълбоката фаза на съня – и това е повода за утринната мъгла в главата.
Според учените мозъкът ни се колебае сред по-будни и по-сънливи етапи на всеки 50 секунди. В края на този къс цикъл сънят става „ по-крехък “, което значи, че тялото е готово да се разсъни естествено. Ако в този миг няма тревога, човек се разсънва по-леко и по-освежен.
За да се понижи утринната инерция, откривателите предлагат: да се разсънваме едновременно всеки ден, и по опция без будилник, когато организмът самичък избере точния миг.
„ Тогава мозъкът ви ще изчака подобаващите 50 секунди и ще се разсъните без чувството за тежест и замаяност “, споделя Стефан.
Учените към момента не могат изцяло да обяснят за какво едно и също количество сън от време на време ни освежава, а различен път – не.
Предполага се, че методът на хранене, времето на лягане и етапа на съня имат въздействие върху това по какъв начин мозъкът минава от сън към бодрост.
Източник: Live Science / University of Lausanne, превод: GlasNews
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ