Оказва се, че са платени над 100 млн. лв. за

Оказва се, че са платени над 100 млн. лева за аварийни елементи и би трябвало складовете на завода да са цялостни догоре, само че осъщественият одит открива, че действително няма съвсем нищо налично. Директорът Николай Спасов има подозрения, дали такива елементи действително са доставяни или всичко е единствено по документи, едвам се откраднат парите. Повод за съмненията му е ориста на лентов превозвач, платен за 88 000 лева

„ На 31 май той е бил признат като главно средство, а 47 дни по-късно е бил нарязан на скрап “, изяснява Спасов. И добавя, че одитът с откритите безобразни разходи на милиони левове към този момент е изпратен на прокуратурата. Включително и договорът за доставка на сензор за 12 000 лв., какъвто въобще няма в завода.

Всъщност, в случай че се има вяра на формалните документи и хвалбите на предходния кмет Йорданка Фандъкова, София би трябвало да има един от най-модерните фабрики за преправка на битови боклуци в цяла Европа. Да напомним, че преди 18 години Бойко Борисов стана кмет на София с обещанието да се оправи с отпадъци те, които тогава преливаха от контейнерите, заливаха града и се трупаха в бали. Борисов се зарече тържествено да на- прави цех за знамение и приказ.

Новият шеф Николай Савов разкри далавери за десетки милиони при доставка на аварийни елементи

Речено – сторено. Малко след встъпването му в служба бе задвижен планът за основаване на Интегрирана система от уреди за отнасяне на битовите боклуци на Столична община.

След куп кавги към избора на компания строител, през 2015 година тържествено бе открит струващият 350 млн. лв. цех за преправка на отпадък в село Яна. Капацитетът му е 410 хиляди тона смесени битови боклуци на годинаq колкото се събират от контейнерите на града. По проект след постъпването им боклуците би трябвало да се сортират. Годните за преработване хартия, пластмаса, стъкло и метали ще се продават на съответните предприятия. От остатъка, който не става за наново потребление, би трябвало да се създават 178 хиляди тона бали RDF (машинно смлени битови отпадъци), които могат да се изгарят.

Други 50 000 - 60 000 тона, най-вече строителни боклуци, би трябвало да се заравят в новосъздаденото хранилище „ Садината “, което размени изчерпалото се бунище в Долни Богров. Депото за боклуци „ Садината “ е с потенциал 3,2 млн. тона и съгласно проектите там би трябвало да се депонират през идващите 21 години неподлежащите на преправка или изгаряне столични отпадъци. Както бързо се оказва, сред план и действителност има голяма разлика, макар изхарчените 350 млн. за строителство на завода. Проверката, подредена от Васил Терзиев, демонстрира, че три от четирите кафези на новото бунище към този момент са запълнени.

Последната, която е и най- дребна, ще изчерпи своя потенциал след най-много 4 години и половина. Доста друг период от плановите 21 години. Причините за разминаването са елементарни – свръхмодерният цех за отпадък на процедура не работи, макар плащаните по 40 милиона лв. на година за заплати, ток и ремонт на сякаш свръхмодерните машини.

Плановете за оползотворяване на столичните отпадъци зациклят още в първата година след откриването на завода. Вместо плануваните към 180 000 тона RDF, заводът едвам смогва да създаде 60-70 хиляди тона бали за горене. Първоначално Столична община заплаща на циментовите фабрики милиони левове всяка година, с цел да ги изгарят в своите пещи. Сделката, която на пръв взор е преференциална за заводите, тъй като им икономисва разноски за гориво, а и като бонус получават пари, с цел да горят столичните боклуци, бързо се разсъхва. Причината е прекомерно ниското качество на столичните бали RDF. Масово те се предават мокри, въпреки в село Яна да има специфични уреди за сушене на отпадъците.

От циментовите фабрики имат и други недоволства. Вместо горими боклуци, балите постоянно са цялостни с метал, камъни, части тухли или изкъртена мазилка от домашни поправки. В столичния цех, най-малко на документи, има специфичен сепаратор, който да отделя тези безполезни отпадъци. Друг е въпросът, дали работи. Вместо да си стегне служащите, управлението на столичния цех за отпадък взема решение да работи по метода на най-малкото противодействие.

След отхвърли на циментовите фабрики да ги вземат, част от непотребните бали RDF тихомълком се заравят на сякаш затвореното бунище в Долни Богров, а останалите препълват предварително клетките на хранилище „ Садината “.

Всъщност, още при откриването на завода в село Яна през 2015 година кметът Йорданка Фандъкова се похвали, че това е първият стадий от плана за основаване на Интегрирана система от уреди за отнасяне на битовите боклуци на Столична община. По проект създаваните всяка година 180 000 тона бали RDF трябваше да се изгарят в особено построен инсенератор към „ Топлофикация София “ за още 370 млн. лв.. Според сметките, по този начин ще се понижат потребностите на столичното парно от природен газ с 10%, а цената за клиентите ще намалее.

Съоръжението трябваше да е безусловно в центъра на София, зад Централна жп гара.

Както може да се чака,  желанията да се гори отпадък в центъра на София бяха посрещнати на нож от еколози. Природозащитници се усъмниха, че определената китайска технология може да филтрира на 100 % изхвърляните  от комините на ТЕЦ-а отровни газове. Кметът Фандъкова от своя страна отвърна, че определената след подозрителен конкурс компания строител предлага най-модерната допустима технология, само че по този начин и не разгласява направения екологичен отчет, на чиито заключения се базира.

След куп цивилен митинги и кавги в Общинския съвет, през април предходната година планът за инсенератор бе дефинитивно преустановен, а Столична община бе принудена да върне получените в задатък 71 млн. лв. от Европейски Съюз.

Дори и да бе задвижен планът за инсенератор, действително няма какво да гори поради неработещия цех за отпадък, разясняват експерти. По документи струващото 350 млн. лв. дружество би трябвало да преработва най-малко 53% от отпадъците, които получава, само че за предходната година съумява да се оправи единствено с 1-2%. Причината е прозаична – голяма част от оборудванията просто не работят.

„ Ситуацията в завода е в действителност сериозна. Голяма част от оборудванията не работят, системата за разделно събиране не действа в режима, в който би трябвало. Един от сепараторите е развален през февруари 2023 година, само че и досега не е ремонтиран, тъй като не са доставени аварийните елементи “, разгласи краткотрайният шеф Николай Савов.

Източник: Уикенд, crimesbg.com