Оказва се, че лилавият цвят е по някакъв начин измислен

Оказва се, че лилавият цвят е по някакъв метод фиктивен от мозъка ни.

Светът е цялостен с лилаво – лавандулови цветя, аметистови скъпоценни камъни, сливи, патладжани и лилави пеперуди. Но в случай че се вгледате деликатно във забележимата част на електромагнитния набор, ще забележите, че лилавото (което е друго от синкавите нюанси на виолетовото и индигото) отсъства.

Означава ли това, че лилавото в действителност не съществува? Не е наложително. Отговорът се крие в изумителния метод, по който мозъкът ни възприема и комбинира разнообразни дължини на вълните във забележимия светлинен набор, написа Live Science.

„ Всъщност бих споделил, че никой цвят не съществува “, споделя Заб Джонсън, изпълнителен шеф и старши помощник в Wharton Neuroscience Initiative към Университета на Пенсилвания. „ Всичко е развой на нашата невронна машина и това е по едно и също време хубостта и сложността на всичко това “ .

" Всеки цвят стартира със светлина. Когато слънчевата радиация доближи Земята, участва диапазон от дължини на вълните. Има дълги талази, като инфрачервени лъчи и радиовълни, и по-къси, високоенергийни талази, като рентгенови и ултравиолетови лъчи, които са нездравословни за телата ни ", изяснява Джонсън.

Към средата на електромагнитния набор се намира забележимата светлина – светлината, която мозъкът ни може да вижда – която съставлява единствено към 0,0035% от електромагнитния набор. Това е, което възприемаме като цветовете на дъгата. В единия завършек на спектъра са по-дългите талази, които възприемаме като алено, а в другия са по-късите талази, които възприемаме като индиго и виолетово.

Когато светлината попадне в очите ни, тези три рецептора одобряват информация за светлината и съответните им дължини на вълните и изпращат електрически сигнали до мозъка. След това мозъкът взема тази информация и прави приблизително умозаключение за това, което вижда.

„ Нашата машина прави този комплициран тип пресмятане на тези три разнообразни съотношения от самото начало, което образува нашето усещане за цвят ", споделя Джонсън. Например, в случай че се задействат конусчетата за дълга и междинна вълна, мозъкът заключава, че виждаме оранжево или жълто. Ако се задействат конусчетата за междинна и къса вълна, мозъкът ще заключи, че виждаме синьо-зелено.

А какво да кажем за лилавото? К огато се подтикват конусчетата за къса вълна (синьо) и дълга вълна (червено), мозъкът ви „ основава нещо, което в действителност не е там в света “, споделя Джонсън. Червеното и синьото са в противоположните краища на забележимия набор: Когато мозъкът срещне тези дължини на вълните, той огъва този линеен забележим набор в кръг. С други думи, той събира аленото и синьото, с цел да направи лилаво и магента, макар че това не е това, което светлината в действителност прави.

В резултат на това лилавото и магентата са известни като „ неспектрални “ цветове, тъй като в действителност не съществуват като фактически електромагнитно излъчване. Неспектралните цветове като лилавото са формирани от две дължини на вълните на светлината. За разлика от тях, спектралните цветове – алено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и, значимо е да се означи, виолетово – са формирани единствено от една дължина на вълната.

" Независимо от физическото си битие, лилавото пленява хората от хилядолетия " , отбелязва Нараян Хандекар, шеф на Центъра за консервация и механически проучвания „ Щраус “ в Харвардските художествени музеи. Например, античните финикийци са стривали морски охлюви, с цел да създадат цвят, прочут като тирско лилаво, който е бил непокътнат за кралски или церемониални одежди.

И по този начин, без значение дали е създадено в съзнанието ни или е направено от смлени миди, лилавото е неповторимо и заслужава по-внимателен взор. „ То в действителност не съществува в природата. И по тази причина, когато можете да го създадете, то има тази спомагателна стойност “, споделя Джонсън. „ Сега лилавото е още по-специално. “