Разкриха шокираща причина за дневната сънливост при жените
Оказа се, че вероятността от деменция е по-висока при тези, които си лягат денем и спят дълго време. С последователно увеличение на това време постоянно се открива градация на деменция.
Изследователи от Калифорнийския университет откриха връзка сред сънливостта денем и двойно по-високия риск от развиване на деменция при по-възрастните дами. Експертите предизвестяват, че непрекъснатата унесеност в действителност може да е симптом на деменция.
Сънят е от значително значение за вярното действие на тялото ни. По време на нощна отмора доста процеси, протичащи в нашето тяло, се стабилизират, в това число консолидирането на нови мемоари и информация. Но единствено дребните деца имат потребност да подремват след обяд – имат потребност от повече отмора. Основната причина, заради която дневният сън е нездравословен е, че той нарушава режима на бодърстване. Ако човек спи денем, ще бъде по-трудно да заспи в точния момент вечер, заради което продължителността на нощния сън ще бъде понижена и качеството ще се утежни. Смята се, че навикът да се подремва надълбоко след обяд е нездравословен за интелекта. Може да способства за последователно понижаване на когнитивната функционалност.
По-рано е потвърдено, че деменцията нарушава този развой. Това значи, че даже тези, които спят осем часа дневно, може да не си почиват задоволително.
Юе Ленг, епидемиолог от Калифорнийския университет в Сан Франциско, показва, че проучването на екипа е посочило, че проблемите със съня могат да бъдат свързани с когнитивното стареене и могат да служат като ранен маркер за риск от деменция при дами на 80 години.
Изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско и Калифорнийския университет в Сан Диего проучиха данни от изследването за остеопоротични фрактури, което включва дами на 65 и повече години от Балтимор, Минеаполис, Питсбърг и Портланд сред 1986 и 1988 година
Проучването наблюдава 733 дами в продължение на десетилетия, със междинна възраст 83 години при започване на проучването.
Нито една от дамите не демонстрира признаци на когнитивно увреждане при започване на изследването. Тогава учените започнаха да се движат по-назад във времето, изучавайки сходни данни от по-късни интервали от време.
От към 2002 година откривателите са почнали да употребяват актиграфи на китката, дребни устройства, които мерят придвижването със датчик и непрестанно записват интензивността по време на сън и бодрост. Жените в изследването ги носеха три дни първоначално и в края на проучването. По същото време бяха извършени и когнитивни проби.
Повече от една трета от дамите са имали утежняване на качеството на нощния си сън. Двадесет и един % от дамите оповестяват за нараснала унесеност денем и като цяло повече от половината дами са имали неприятни модели на сън в продължение на пет години.
Повече от 22% от дамите са развили когнитивно увреждане по време на петгодишния интервал на следене, а 13% от тях са развили деменция. Участниците с неприятно качество на съня са имали 2-3 пъти по-висок риск от развиване на деменция, в сравнение с тези, които не са имали проблеми със съня.
Използвайки данни от актиграфия, откривателите също съумяха да пресъздават по какъв начин навиците и моделите на съня се трансформират с възрастта. И двете групи имаха повече дневен сън, по-слаби циркадни ритми и по-лошо качество на съня през годините.
Тази научна работа стана известно удостоверение на по-ранни проучвания. Например изследване на Харвардското здравно учебно заведение включва 2800 души на възраст 65 и повече години. Резултатите демонстрират, че тези, които спят пет часа или по-малко всяка нощ, са два пъти по-склонни да развият деменция, в сравнение с тези, които спят шест до осем часа всяка нощ.
Лошият сън от дълго време е прочут признак на деменция. Хората с деменция прекарват по-малко време в стадии три и четири на съня, когато тялото възвръща тъканите, ускорява имунната система, обработва спомените, възвръща силата и отстранява отпадъците от мозъка.
Изследователи от Калифорнийския университет откриха връзка сред сънливостта денем и двойно по-високия риск от развиване на деменция при по-възрастните дами. Експертите предизвестяват, че непрекъснатата унесеност в действителност може да е симптом на деменция.
Сънят е от значително значение за вярното действие на тялото ни. По време на нощна отмора доста процеси, протичащи в нашето тяло, се стабилизират, в това число консолидирането на нови мемоари и информация. Но единствено дребните деца имат потребност да подремват след обяд – имат потребност от повече отмора. Основната причина, заради която дневният сън е нездравословен е, че той нарушава режима на бодърстване. Ако човек спи денем, ще бъде по-трудно да заспи в точния момент вечер, заради което продължителността на нощния сън ще бъде понижена и качеството ще се утежни. Смята се, че навикът да се подремва надълбоко след обяд е нездравословен за интелекта. Може да способства за последователно понижаване на когнитивната функционалност.
По-рано е потвърдено, че деменцията нарушава този развой. Това значи, че даже тези, които спят осем часа дневно, може да не си почиват задоволително.
Юе Ленг, епидемиолог от Калифорнийския университет в Сан Франциско, показва, че проучването на екипа е посочило, че проблемите със съня могат да бъдат свързани с когнитивното стареене и могат да служат като ранен маркер за риск от деменция при дами на 80 години.
Изследователи от Калифорнийския университет в Сан Франциско и Калифорнийския университет в Сан Диего проучиха данни от изследването за остеопоротични фрактури, което включва дами на 65 и повече години от Балтимор, Минеаполис, Питсбърг и Портланд сред 1986 и 1988 година
Проучването наблюдава 733 дами в продължение на десетилетия, със междинна възраст 83 години при започване на проучването.
Нито една от дамите не демонстрира признаци на когнитивно увреждане при започване на изследването. Тогава учените започнаха да се движат по-назад във времето, изучавайки сходни данни от по-късни интервали от време.
От към 2002 година откривателите са почнали да употребяват актиграфи на китката, дребни устройства, които мерят придвижването със датчик и непрестанно записват интензивността по време на сън и бодрост. Жените в изследването ги носеха три дни първоначално и в края на проучването. По същото време бяха извършени и когнитивни проби.
Повече от една трета от дамите са имали утежняване на качеството на нощния си сън. Двадесет и един % от дамите оповестяват за нараснала унесеност денем и като цяло повече от половината дами са имали неприятни модели на сън в продължение на пет години.
Повече от 22% от дамите са развили когнитивно увреждане по време на петгодишния интервал на следене, а 13% от тях са развили деменция. Участниците с неприятно качество на съня са имали 2-3 пъти по-висок риск от развиване на деменция, в сравнение с тези, които не са имали проблеми със съня.
Използвайки данни от актиграфия, откривателите също съумяха да пресъздават по какъв начин навиците и моделите на съня се трансформират с възрастта. И двете групи имаха повече дневен сън, по-слаби циркадни ритми и по-лошо качество на съня през годините.
Тази научна работа стана известно удостоверение на по-ранни проучвания. Например изследване на Харвардското здравно учебно заведение включва 2800 души на възраст 65 и повече години. Резултатите демонстрират, че тези, които спят пет часа или по-малко всяка нощ, са два пъти по-склонни да развият деменция, в сравнение с тези, които спят шест до осем часа всяка нощ.
Лошият сън от дълго време е прочут признак на деменция. Хората с деменция прекарват по-малко време в стадии три и четири на съня, когато тялото възвръща тъканите, ускорява имунната система, обработва спомените, възвръща силата и отстранява отпадъците от мозъка.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ