Прасенца
Оинк-оинк е прасенце, което се цапа, мърля към себе си, храни се със мощно мляскане, не се преценява с никого. Като стане огромна свиня, Оинк-оинк може от апетит да изяде личните си прасенца. Оинк-оинк би трябвало незабавно да бъде претворен в бъргър или смоукед барбекю и тогава ще спре да прави зулуми по целия свят.
Хрю-хрю е прасенце, което се цапа и мърляви в близост също по този начин. Когато директория, издава мощни мляскащи звуци и не обича да зачита нечие мнение. Когато стане огромен парасьонак, Хрю-хрю може по този начин да огладнее, че и личните си парасятки да схруска, неговите комунистически прадеди са го правили нееднократно. Хрю-хрю просто би трябвало да бъде заклано в подобаваща възраст и от него да се направи един курбан борш, с цел да няма повече опция да прави дивотии.
Това, бих споделил, е цялата политическа картина на света и рецептата за справяне със свинщините. Оинк-оинк и Хрю-хрю в последно време трансфораха милиони и дори милиарди човешки същества в такава грухтяща и лишена от мисъл биомаса. Вече не мога да прочета публикация, под която някое такова творение да не се е изгрухтяло.
Обаче свинщините на това очевидно равнище са резултат от недоразумения на онтологично равнище. Пропадането през днешния ден не се е самопоявило, зародило се е някъде в предишното и то под напълно благовиден, непрасешки и лиричен облик. В началото злото е изглеждало безпределно положително.
Мога да приведа откъс от една ария, която нито за момент не ме е впечатлявала, не мога да я схвана и не възприемам по какъв начин днешните либерали са произлезли от нея, само че си е по този начин, тя е тяхното знаме, ария за всеядността:
Imagine there`s no heaven
It`s easy if you try
No hell below us
Above us only sky
Imagine all the people
Living for today...
Почвам от първия стих – да си показва, че няма парадайс. Че защо друго биха били основани хората, в случай че не да заживеят в парадайса, при Твореца на всичко очевидно и невидимо? За да се пошматкат няколко години в близост и да запълнят трапа ли? Не съм склонен, Джоне. И по никакъв начин не ми е елементарно, както твърдиш във втория стих. Опитвам, обаче не ми се получава. Не мога да си показва свят без Бог. Същото е и с ред трети – в случай че желаеме пъкъл, получаваме пъкъл. С такава мярка мерим и с такава ни се отмерва. На доста места по света към този момент сме го и основали този пъкъл. Как да не си го представям, като го виждам?? Над нас, вика Джон, е единствено небето. И то празно ли е? Без Създател, плод на случайност във Вселената? И животът ни е толкоз безполезен и неправилен? Че аз да не съм безумен, че да допускам на такива неистини?
Последните два реда обаче няма потребност да си ги представям. Толкова доста народ съумя да порази с концепциите си Джон (името му е метафора на цялата тази демократична пасмина), че към този момент всички живеят единствено за своето " през днешния ден ". Не се интересуват от " на следващия ден ". Малко циганска логичност, да ви кажа почтено. Тук и в този момент не е намерено от западните либерали. Ден за ден се живеели епохи наред доста племена, не обаче и белите и европейските през последните двайсетина века. И даже да премахнем по-дълбокия смисъл на въпроса – не може да се живее единствено с през днешния ден, през днешния ден към този момент мина, в навечерието сме, следва на следващия ден (и това е метафора) – цивилизацията беше постигнала доста повече, когато мислеше за на следващия ден. В момента обаче девизът е " след нас потоп ", а множеството европейски политически водачи нямат свои лични деца. И на никого не му дреме от сходни ретроградни и затормозяващи моралитети като тия моите тук.
Следите ли ми мисълта? По-нататък в текста Джон го избива на социализъм от най-чист тип, човешка правдивост, реализирана с " въжета и лостове ", мечтателност една такава невъзможна в този неверен свят. Блянове, мръсни мечти на хора, които си мислят, че могат сами да реализират нещо. Такива като Джон отхвърлиха да възприемат действителността. Като са атеисти, най-малко да не бяха празноглавци... В това време върлите реалисти осъществиха желанията си и приватизираха планетата и всичко си е към този момент тяхно, на нас са ни оставили местенце, едвам помръдваме напълно леко.
За мен Джон е честен нарушител. Не, това не е лирика. Това е розово празнодумство. Всички, които харесвате тази ария, сте комунисти, споделям ви го. Нищо, че се вършиме на либерали. Всъщност, разликите сред либерали и комунисти стават все по-незабележими. Дали ще вика оинк или хрю, все е прасе. Искат и едните, и другите хем индивидът да е утолен, облечен, благополучен, хем да няма граници и страни, обаче въпреки това и Бог да няма – защо ни е, единствено да се напъваме да изпълняваме някакви си 10 заповеди, да не завиждаме, да не лъжем, да почитаме родителите си... Да имаме отношение и към Него, Твореца на всичко очевидно и невидимо. Тази ария е отговорна за неналичието на ясни убеждения, геройство и почтеност измежду огромна част от международното население. Тя болести света с бацила на комунизма, от който тук още боледуваме. Тази ария се родее с това лукаво Радичково изречение, че даже да няма Бог, би трябвало да живеем по този начин, като че ли има. Коварно наставление на оня пръв другар по пушка на соцлидера ни ТиДжей. Какво значат думите " като че ли има "? Ако не вярваш, че Го има, тогава няма по какъв начин да живееш по такива правила.
Един другар на 6 май 2017, на празника на Свети Георги, зададе въпроса по какъв начин да кажеш нещо за Бог на хора, които са прекомерно свързани със света, а царството Христово не е от този свят и те мъчно биха възприели някакво такова изказване? Те познават единствено " тук и в този момент ", " Living for today ", а " на следващия ден " им е абстракция по-сложна за осъзнаване и от квантовата физика. И не щеш ли стигнахме до новия биологичен тип, безверен човек. Човек, наподобяващ на това всеядно животно. Отговорих му, че имам такива другари. Мога да им се обадя, в случай че имам проблем, ще откликнат незабавно да ми оказват помощ. Но с тях не приказвам за Бога, щото просто не ги интересуват сходни въпроси. Или пък са върли атеисти и почва един ужасяващ спор без смисъл. Но отново си оставаме другари. По човешки. Истинското другарство обаче е друго. И с същинския другар можеш да приказваш за Бога. А в случай че въпреки всичко ти се наложи с някой всемирски вид да приказваш на тематиката религия, първо би трябвало да почнеш с въпроса " Ти имаш ли душа? ". Ако той осъзнава съществуването на душа в тялото си, тогава разговорът може и да продължи. А в случай че не ти разбере въпроса, налейте си по едно и продължете за мачове.
Има хора от всевъзможни типове и това му е хубавото на този свят, цветен е. А интимните въпроси са нещо персонално и не се разясняват обществено. Ще ми простите, че аз тук го върша, само че то е със стратегически цели. За да се знае...
Простете ми всички, на които Джон ви е оказал помощ да осъзнаете нещо съществено в предишното. Аз избрах Металика.
Автор: Николай Фенерски
Хрю-хрю е прасенце, което се цапа и мърляви в близост също по този начин. Когато директория, издава мощни мляскащи звуци и не обича да зачита нечие мнение. Когато стане огромен парасьонак, Хрю-хрю може по този начин да огладнее, че и личните си парасятки да схруска, неговите комунистически прадеди са го правили нееднократно. Хрю-хрю просто би трябвало да бъде заклано в подобаваща възраст и от него да се направи един курбан борш, с цел да няма повече опция да прави дивотии.
Това, бих споделил, е цялата политическа картина на света и рецептата за справяне със свинщините. Оинк-оинк и Хрю-хрю в последно време трансфораха милиони и дори милиарди човешки същества в такава грухтяща и лишена от мисъл биомаса. Вече не мога да прочета публикация, под която някое такова творение да не се е изгрухтяло.
Обаче свинщините на това очевидно равнище са резултат от недоразумения на онтологично равнище. Пропадането през днешния ден не се е самопоявило, зародило се е някъде в предишното и то под напълно благовиден, непрасешки и лиричен облик. В началото злото е изглеждало безпределно положително.
Мога да приведа откъс от една ария, която нито за момент не ме е впечатлявала, не мога да я схвана и не възприемам по какъв начин днешните либерали са произлезли от нея, само че си е по този начин, тя е тяхното знаме, ария за всеядността:
Imagine there`s no heaven
It`s easy if you try
No hell below us
Above us only sky
Imagine all the people
Living for today...
Почвам от първия стих – да си показва, че няма парадайс. Че защо друго биха били основани хората, в случай че не да заживеят в парадайса, при Твореца на всичко очевидно и невидимо? За да се пошматкат няколко години в близост и да запълнят трапа ли? Не съм склонен, Джоне. И по никакъв начин не ми е елементарно, както твърдиш във втория стих. Опитвам, обаче не ми се получава. Не мога да си показва свят без Бог. Същото е и с ред трети – в случай че желаеме пъкъл, получаваме пъкъл. С такава мярка мерим и с такава ни се отмерва. На доста места по света към този момент сме го и основали този пъкъл. Как да не си го представям, като го виждам?? Над нас, вика Джон, е единствено небето. И то празно ли е? Без Създател, плод на случайност във Вселената? И животът ни е толкоз безполезен и неправилен? Че аз да не съм безумен, че да допускам на такива неистини?
Последните два реда обаче няма потребност да си ги представям. Толкова доста народ съумя да порази с концепциите си Джон (името му е метафора на цялата тази демократична пасмина), че към този момент всички живеят единствено за своето " през днешния ден ". Не се интересуват от " на следващия ден ". Малко циганска логичност, да ви кажа почтено. Тук и в този момент не е намерено от западните либерали. Ден за ден се живеели епохи наред доста племена, не обаче и белите и европейските през последните двайсетина века. И даже да премахнем по-дълбокия смисъл на въпроса – не може да се живее единствено с през днешния ден, през днешния ден към този момент мина, в навечерието сме, следва на следващия ден (и това е метафора) – цивилизацията беше постигнала доста повече, когато мислеше за на следващия ден. В момента обаче девизът е " след нас потоп ", а множеството европейски политически водачи нямат свои лични деца. И на никого не му дреме от сходни ретроградни и затормозяващи моралитети като тия моите тук.
Следите ли ми мисълта? По-нататък в текста Джон го избива на социализъм от най-чист тип, човешка правдивост, реализирана с " въжета и лостове ", мечтателност една такава невъзможна в този неверен свят. Блянове, мръсни мечти на хора, които си мислят, че могат сами да реализират нещо. Такива като Джон отхвърлиха да възприемат действителността. Като са атеисти, най-малко да не бяха празноглавци... В това време върлите реалисти осъществиха желанията си и приватизираха планетата и всичко си е към този момент тяхно, на нас са ни оставили местенце, едвам помръдваме напълно леко.
За мен Джон е честен нарушител. Не, това не е лирика. Това е розово празнодумство. Всички, които харесвате тази ария, сте комунисти, споделям ви го. Нищо, че се вършиме на либерали. Всъщност, разликите сред либерали и комунисти стават все по-незабележими. Дали ще вика оинк или хрю, все е прасе. Искат и едните, и другите хем индивидът да е утолен, облечен, благополучен, хем да няма граници и страни, обаче въпреки това и Бог да няма – защо ни е, единствено да се напъваме да изпълняваме някакви си 10 заповеди, да не завиждаме, да не лъжем, да почитаме родителите си... Да имаме отношение и към Него, Твореца на всичко очевидно и невидимо. Тази ария е отговорна за неналичието на ясни убеждения, геройство и почтеност измежду огромна част от международното население. Тя болести света с бацила на комунизма, от който тук още боледуваме. Тази ария се родее с това лукаво Радичково изречение, че даже да няма Бог, би трябвало да живеем по този начин, като че ли има. Коварно наставление на оня пръв другар по пушка на соцлидера ни ТиДжей. Какво значат думите " като че ли има "? Ако не вярваш, че Го има, тогава няма по какъв начин да живееш по такива правила.
Един другар на 6 май 2017, на празника на Свети Георги, зададе въпроса по какъв начин да кажеш нещо за Бог на хора, които са прекомерно свързани със света, а царството Христово не е от този свят и те мъчно биха възприели някакво такова изказване? Те познават единствено " тук и в този момент ", " Living for today ", а " на следващия ден " им е абстракция по-сложна за осъзнаване и от квантовата физика. И не щеш ли стигнахме до новия биологичен тип, безверен човек. Човек, наподобяващ на това всеядно животно. Отговорих му, че имам такива другари. Мога да им се обадя, в случай че имам проблем, ще откликнат незабавно да ми оказват помощ. Но с тях не приказвам за Бога, щото просто не ги интересуват сходни въпроси. Или пък са върли атеисти и почва един ужасяващ спор без смисъл. Но отново си оставаме другари. По човешки. Истинското другарство обаче е друго. И с същинския другар можеш да приказваш за Бога. А в случай че въпреки всичко ти се наложи с някой всемирски вид да приказваш на тематиката религия, първо би трябвало да почнеш с въпроса " Ти имаш ли душа? ". Ако той осъзнава съществуването на душа в тялото си, тогава разговорът може и да продължи. А в случай че не ти разбере въпроса, налейте си по едно и продължете за мачове.
Има хора от всевъзможни типове и това му е хубавото на този свят, цветен е. А интимните въпроси са нещо персонално и не се разясняват обществено. Ще ми простите, че аз тук го върша, само че то е със стратегически цели. За да се знае...
Простете ми всички, на които Джон ви е оказал помощ да осъзнаете нещо съществено в предишното. Аз избрах Металика.
Автор: Николай Фенерски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ