Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,затуй, че ти си черна

" Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят заветен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня. "

152 години от обесването на Васил Левски и от оня неприличен миг (един от многото) в нашата история, когато в цялата си хубост лъсва една от най-грозните черти, които носим в душите си - тази на измяната.
Левски е безконечен облик, Левски е " елегия ", Левски е това име и персона, към които постоянно можем да се обърнем с респект и почитание. „ Ако печеля, спечелвам за цялостен народ - в случай че изгубя, изгубвам единствено мене си. “ - Това могат да бъдат думи само на човек, отрекъл се от себе си и посветил живота си на по-голяма идея. А каква по-голяма идея от битката за независимост?
Кой може да влезе в облика на Левски през днешния ден? 152 години по-късно. За страдание, никой. По нашите ширини няма нито една мощна, самоотвержена и почтена персона, която даже да се приближи до неговото дело. Но за сметка на това имаме хиляди, десетки, стотици хиляди поп Кръстьовци. Безхарактерни хора, склонили глава, които се разхождат нахлузили маските на честни, религиозни, честолюбиви, уважавани персони, а в действителност малодушни и подготвени да продадат и дребното останало човешко в себе си.
Липсва ни превъплъщението на Левски през днешния ден, липсва ни повече от всеки път. Във времена, в които живеем " тежко, сред глупци неразбрани ", имаме потребност от тази жертвоготовност и високи идеали, неща които от дълго време сме не запомнили. Питам се, имали ли сме ги въобще като народ, или борците за независимост са били облици, които ние не заслужаваме да назоваваме " наши ".
Днес поставяме цветя и венци пред Паметника на Апостола, само че това, което би трябвало да създадем и след този ден, а и всеки идващ, е да възпитаваме идеалите и полезностите, от които се е ръководел той, у децата ни. Необходимо е повече от всеки път да не се чудим по какъв начин да преживеем до утрешния ден, съществувайки като безгласни букви, а да намерим силите и духа в себе си да се борим за правата си, за едно по-добро бъдеще и почтено битие. Каквото може би си е представял в миналото Левски...