Ох, като почнат да ми обясняват, колко се четеше едно

Ох, като почнат да ми изясняват, какъв брой се четеше едно време: 1. Книгата била прозорец към света – факт, щото всичко друго беше зазидано. Берлинска стена, желязна завеса, кльон на границата, клеветник в блока, ми к’во друго ти остава, с изключение на да четеш. Прозорец си беше, на килията, в която живеехме. Кой се радва на килия, бе?! 2. Хората четяха доста – щото опция нямаше. Йок фейсбук, йок интернет, йок 50 канала малките екрани. Филмите бяха половината с шинел и трен, другата половина – за слона, моя другар. Ние се радвахме на епиграми, бе ало! 3. Четяхме цялостен турлюгювеч – от Фадеев и Крум Велков до Фенимор Купър, Уолтър Скот беше звезда, айде апелирам ви се. Макаренко излизаше в поредицата Световна класика, абе те издаваха Животът на Клим Самгин като класика, вие познавате ли жив човек, дето може да прочете това? Извън психиатрия, несъмнено. Мъртвите сибирски полета и Шогун бяха перли в короната, дай да не си приказваме нелепости. 4. Във всеки дом се пазеше по един азбучник на Некерман, отпреди пет години. Радвахме се на азбучник от магазин, скъпа и търсена литература, щото си го прелиствахме постоянно. Каталог бе, със фотоси на гащи и чинии. 5. И до ден-днешен четем Ботев като бунтовник, не като публицист. Целият инструментариум за разбиране на литературата беше марксистки, всички бяха борци за нещо, все някакви язви разобличаваха, Фокнър беше несъзнателен болшевик. Искам да кажа, че пропагандата не е пропуснала книгите, не е като да сме били на карибския бряг с томче в ръка. 6. Народонаселението отново си жулеше ракия с Хисарския поп, дай да не се лъжем. И си лепеше фототапети с брезови горички в хола. И си слагаше кученца на задното стъкло на ладата. Не е като по през целия ден да са обсъждали психопатологията на женските облици в творбите на Достоевски. Хайде холан. Емил Кошлуков, коментар във фейсбук