Геологът доц. Стефан Велев: Свлачището край Пампорово остава активно, нужни са постоянен мониторинг и превенция
" Огромното свлачище по пътя Смолян – Пампорово продължава да бъде интензивно и при нови превалявания съществува действителен риск от в допълнение активизиране на процесите ", съобщи пред ФОКУС геологът доцент Стефан Велев.
По думите му аргументите за свличането са сложни и се дължат на съвкупното деяние на няколко съществени фактора.
" Първият фактор е мощното преовлажняване освен на почвения пласт, само че и на така наречен изветрителна кора – пласт от дезинтегрирани скални парчета и блокове, които могат да поемат големи количества вода. След изобилните превалявания и снеготопенето тази маса е била съществено наситена с вода ", изясни доцент Велев.
Като втори фактор той уточни стръмния надолнище на терена, а третият – съществуването на глинести скали под повърхностния пласт.
" Тези глинести пластове са водонепропускливи и в това време задоволително хлъзгави. Те образуват самобитна повърхност, по която земните маси се свличат под действието на гравитацията ", добави експертът.
Свлачището е било известно на експертите
Според доцент Велев по-важният въпрос е не по какъв начин тъкмо се е образувало свлачището, а какво е можело да бъде направено авансово, с цел да се понижи рискът.
" Това свлачище е било известно на експертите от години. Има информация, че регионът е употребен даже за образование на студенти като образец за подобен вид геодинамични процеси. След като едно свлачище е локализирано, би трябвало да бъде направена инженерно-геоложка документи и оценка на риска ", съобщи той.
По думите му при съществуване на заплаха за инфраструктура или човешки животи е наложително да бъде въведен непрекъснат мониторинг.
Дронове, спътници и датчици могат да наблюдават придвижването на земните маси
" Мониторингът може да бъде както образен – посредством наблюдаване на пукнатини, деформации и промени в терена, по този начин и посредством съвременни технологии – дронове, фотограметрични модели, сателитни изображения, разнообразни сензори и датчици за придвижване, влага и температура ", сподели геологът.
Според него сходни системи от години действат сполучливо в страни като Швейцария, Италия и Австрия, където интензивно се работи по прогнозиране и ранно предизвестие при свлачищни процеси.
" България разполага със експерти и теоретичен потенциал – в Софийския университет, Геологическия институт на Българска академия на науките и Минно-геоложкия университет. Необходимо е обаче стабилно финансиране и действителна държавна политика за предварителна защита ", акцентира доцент Велев.
Рискът от ново активизиране остава висок
Геологът предизвести, че регионът край Смолян и Пампорово ще остане рисков още дълго време.
" Това към този момент е енергийно разхлабена зона. Природата сега търси нов баланс. При нови превалявания е изцяло допустимо свлачището да се засилва още веднъж, в това число и в по-високите елементи на ската. Стабилизирането на терена ще бъде нескончаем развой и ще изисква съществено наблюдаване и инженерни ограничения ", заключи геологът.
По думите му аргументите за свличането са сложни и се дължат на съвкупното деяние на няколко съществени фактора.
" Първият фактор е мощното преовлажняване освен на почвения пласт, само че и на така наречен изветрителна кора – пласт от дезинтегрирани скални парчета и блокове, които могат да поемат големи количества вода. След изобилните превалявания и снеготопенето тази маса е била съществено наситена с вода ", изясни доцент Велев.
Като втори фактор той уточни стръмния надолнище на терена, а третият – съществуването на глинести скали под повърхностния пласт.
" Тези глинести пластове са водонепропускливи и в това време задоволително хлъзгави. Те образуват самобитна повърхност, по която земните маси се свличат под действието на гравитацията ", добави експертът.
Свлачището е било известно на експертите
Според доцент Велев по-важният въпрос е не по какъв начин тъкмо се е образувало свлачището, а какво е можело да бъде направено авансово, с цел да се понижи рискът.
" Това свлачище е било известно на експертите от години. Има информация, че регионът е употребен даже за образование на студенти като образец за подобен вид геодинамични процеси. След като едно свлачище е локализирано, би трябвало да бъде направена инженерно-геоложка документи и оценка на риска ", съобщи той.
По думите му при съществуване на заплаха за инфраструктура или човешки животи е наложително да бъде въведен непрекъснат мониторинг.
Дронове, спътници и датчици могат да наблюдават придвижването на земните маси
" Мониторингът може да бъде както образен – посредством наблюдаване на пукнатини, деформации и промени в терена, по този начин и посредством съвременни технологии – дронове, фотограметрични модели, сателитни изображения, разнообразни сензори и датчици за придвижване, влага и температура ", сподели геологът.
Според него сходни системи от години действат сполучливо в страни като Швейцария, Италия и Австрия, където интензивно се работи по прогнозиране и ранно предизвестие при свлачищни процеси.
" България разполага със експерти и теоретичен потенциал – в Софийския университет, Геологическия институт на Българска академия на науките и Минно-геоложкия университет. Необходимо е обаче стабилно финансиране и действителна държавна политика за предварителна защита ", акцентира доцент Велев.
Рискът от ново активизиране остава висок
Геологът предизвести, че регионът край Смолян и Пампорово ще остане рисков още дълго време.
" Това към този момент е енергийно разхлабена зона. Природата сега търси нов баланс. При нови превалявания е изцяло допустимо свлачището да се засилва още веднъж, в това число и в по-високите елементи на ската. Стабилизирането на терена ще бъде нескончаем развой и ще изисква съществено наблюдаване и инженерни ограничения ", заключи геологът.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ