„Огромният проблем е, че голяма част от българските лекари не

„ Огромният проблем е, че огромна част от българските лекари не знаят какво е мозъчна гибел. 10% от умрелите в интензивните отделения са в мозъчна гибел. Къде отиват тези хора? “ Това попита доктор Сибила Маринова, районен координатор по донорство в област Велико Търново по време на кръглата маса " Значимостта на трансплантационните стратегии за системата на опазването на здравето в Република България ", която се организира през днешния ден в Народното събрание.

По думите на доктор Маринова е належащо да се сътвори донор идентификация в България и да бъдат подготвени освен координационните и трансплантационните екипи, само че и всички лекари в трансплантационните бази.

Участниците в полемиката, чийто модератор беше зам.-председателя на парламентарната здравна комисия проф. Георги Михайлов, се сплотиха към нуждата от основаване на медицински стандарт по трансплантология, както и Агенцията по трансплантации още веднъж да стане независима институции, като бъде извадена от състава на ИА „ Медицински контрол “.

Дейността по трансплантациите се заплаща от Министерството на здравеопазването (МЗ) на база регистрирани фактури за направени разноски, като

за чернодробна трансплантация се заплащат до 85 000 лева, а разноските над тази сума остават за сметка на болничното заведение,

сподели проф. Никола Владов, началник на Клиниката по чернодробно-панкретична хирургия и трансплантология към Военномедицинска академия. Той беше безапелационен, че в България има прелестни експерти, само че би трябвало да се влага в инфраструктура и образование на трансплантационни екипи.

Проф. Димитър Петков, кардиолог в столичната болница „ Св. Екатерина “, съобщи, че образованието в региона на трансплантациите на млади лекари в чужбина би трябвало да се финансира от страната за повече от една година. Той сподели още, че пациенти с сложено изкуствено сърце чакат с години за трансплантиране на същинско сърце, което води до затруднения на положението им, както и до високи разноски. Освен това съгласно него е належащо тези пациенти да бъдат третирани като трансплантирани пациенти във връзка с финансирането, защото разноските по тях при затруднение на положението им остават за сметка на болничното заведение.

Според депутата от „ ИТН “ доцент Силви Кирилов

образования се вършат задоволително, само че хората нямат мотивация да се занимават с тази активност

„ Обществената и медийната среда въздействат отрицателно на процеса. Агенцията по трансплантации вършеше сериозна активност. Трябва да се промени финансирането на болните, които се готвят за трансплантация. Има нормативна празнина и в юридическия статус на трансплантационните екипи, която би трябвало да запълним “, сподели той и изрично съобщи, че страната наложително би трябвало уверено да застане зад решаването на този проблем.

Според доцент Боряна Аврамова от Клиниката по детска хематология и онкология в болница „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ акцентира, че финансирането на активността би трябвало да е доста по-високо, а изключително внимание би трябвало да се обърне на финансирането на труда на медицинските сестри. По думите ѝ е нужно при идни законови промени да се застъпи контролът върху резултатите от трансплантациите и отчетността. Д-р Байчева от СБАЛ по детски заболявания пък съобщи, че е извънредно грубо е в 21 век да умират деца поради неспособност за трансплантация. „ В УМБАЛ Лозенец детски трансплантации не се правят от предходната година, а децата се пренасочват в чужбина “, сподели тя.

Зам.-министърът на опазването на здравето доктор Петър Грибнев сподели, че множеството обсъждани въпроси касаят Министерство на здравеопазването. „ Прави усещане извънредно дребен брой донорски обстановки. Ако вдигнем броя на донорите обаче, ще би трябвало да вдигнем броя на трансплантациите, а екипите са малко. Ясно е, че е нужен нов стандарт, който да е работещ, както и че има проблем с финансирането. В едни лечебни заведения обаче финансирането е проблем за мотивацията на екипите, а в други – за мотивацията при координаторите. Затова дано лечебните заведения, които имат визия за нужната смяна във връзка с финансирането, да ни дават информация, с цел да можем да защитим сумите пред МФ “, сподели доктор Грибнев. Той обаче означи, че повече от

половината донорски обстановки в последната година са във Велико Търново, а в София, Пловдив и Варна такива съвсем липсват

Финансирането на предтрансплантационния интервал, на трансплантационната активност и на следтрансплантационното наблюдаване на пациентите би трябвало да бъде включено в законовата уредба, а не да бъде написано в наредби, безапелационен беше проф. Михайлов в заключителното си изказване.

„ Нужна е ресертифицирането на центровете би трябвало да се направи, тъй като има такива, които правят трансплантации под минимума за година, добави той. Според данните за осъществени трансплантации през 2020 година и 2021 година от страни със сходен на България човешки контингент е видно, че „ нашите данни са повече от тъжни спрямо Австрия, Унгария, Хърватия, Словения. В Турция трансплантационната интензивност е 10 пъти по-висока “, сподели той.

„ Ние приказваме за трансплантации, а не приказваме за качество на трансплантациите, което е доста сериозен въпрос. Нещата са съществено изпуснати “, отсече проф. Михайлов.

Председателят на комисията по опазване на здравето доцент Антон Тонев пое ангажимент страната да бъде част от напъните за възстановяване на изискванията за трансплантации у нас.