Астрономи картографираха междузвездните прахови зрънца в Млечния път
Огромни количества дребни прахови зрънца се реят напразно измежду звездите в нашия Млечен път. Те образуват строителните блокове на новите звезди и планети. Ние обаче към момента не знаем какви тъкмо детайли са налични за образуването на планети като Земята. Изследователският екип от SRON, управителен от Елайза Константини, съпостави наблюдения, направени с рентгеновите телескопи, с данни от синхротронни уреди, с цел да картографират междузвездните зрънца в Млечния път.
Ако смалим нашата вселена дотам, че звездите да доближават размера на най-обикновени топчета за игра, то дистанциите сред тях още веднъж ще са големи – от порядъка на хиляди километри. Т.е. можем умерено да предположим, че галактиките се състоят най-вече от празно пространство. То обаче не е толкоз празно, колкото евентуално подозирате – цялостно е с така наречен междузвездна среда. По-голямата част от нея е формирана от разводнен газ, само че към 1 % включва дребни зрънца с размер към 0,1 микрона – една хилядна от ширината на човешкия косъм.
Тези зрънца са се образували по време на виталния цикъл на звездите. Дадена звезда и планетите към нея се образуват от рухването на облак от газ и прахуляк. Когато звездата доближи до края на своя витален цикъл, тя изхвърля огромна част от масата си в заобикалящата я среда и основава нов материал за образуването на прахуляк. Ако звездата избухне в свръхнова, тя в допълнение ще обогати средата с още по-големи количества газ и прахуляк. Това от своя страна ще докара до появяването на нови строителни блокове за звездите и планетите. Както Карл Сейгън споделя, „ всички сме основани от звезден прахуляк “. Все още обаче нямаме визия какви тъкмо детайли, от които може да се образува планета, сходна на Земята, са налични в междузвездната среда.
Научната група от Холандския институт за галактически проучвания SRON, проучваща междузвездния прахуляк и ръководена от Елайза Константини, съумя да изучи междузвездните зрънца в нашия Млечен път благодарение на рентгенова радиация. Специалистите съумяват за първи път да научат повече за свойствата на праха в централните райони на галактиката. Те откриват, че въпросните зрънца са формирани най-вече от стъкловидния силикат оливин – примес от магнезий, желязо, силиций и О2. Взаимодействието сред звездната радиация и галактическите лъчи разтапя тези зрънца, които от своя страна образуват дребни стъклени сфери с неправилна форма. След като вземат решение да проучат районите настрана от галактическия център, учените откриват, че съставът на праха става по-разнообразен. Това би могло да докара до появяването на по-разностранни планетарни системи. Нещо повече – не е изключено нашата лична планетарна система да е изключението, а не нормата.
„ Нашата Слънчева система се е образувала във външните райони на галактиката и тя е резултат от комплицирана поредност от събития, в това число свръхнова, избухнала наоколо. Въпросът каква е най-подходящата среда за образуването на планетарни системи и кои от тези събития са основни за появяването на планета, на която животът може да процъфтява, остава отворен “, разяснява Константини.
Източник: Phys.org
