Огромната власт и безотчетност на главния прокурор в България будят

Огромната власт и безотговорност на основния прокурор в България будят паника, за следващ път регистрира Европейска комисия. Познато звучат и останалите изводи в новия Доклад за върховенството на закона. Ето какво написа в него:

Липсата на отчетност и надзор над работата на, незадоволителна битка с корупцията на високите етажи на властта, мощното политическо въздействие над медиите - това не престават да са най-сериозните проблеми на правовата страна в България за поредна година. Заключенията се съдържат в Доклада за, показан от Европейската комисия през днешния ден. 

Властта и въздействието на основния прокурор будят тревога 

Докладът установи, че доверието в правосъдната власт в България продължава да спада. Едва 31% от българите считат, че равнището на самостоятелност на съда и прокуратурата е положително. 
Редакцията предлага
Липсата на опция за дейно следствие на основния прокурор е дълготраен проблем, установен освен от Европейската комисия, само че и от Европейския съд по правата на индивида и Съвета на Европа. Правомощията на основния прокурор и позицията му във Висшия правосъден съвет ускоряват неговото въздействие и в двете институции. 

След като през май Конституционният съд разгласи за противоконституционни текстовете в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт, с които, казусът е все по този начин неотложен, излиза наяве от заключенията на Брюксел. Съветът на Европа пък е установил, че въпросните промени в закона са криели опасности, защото сериозното въздействие на основния прокурор може да докара до надзор над претендентите за специфичен прокурор и назначението на подобен. 

В документа, който обгръща интервала след предходния отчет, оповестен през септември 2020-а година, се споделя още, че структурата и също будят паники. Главният прокурор продължава да играе водеща роля в прокурорската гилдия и даже в пленума. Главният контрольор и съставът на инспектората към Висш съдебен съвет не престават да не са заменени, макар че мандатът им изтече през април 2020 година. Назначението на съдиите на по-високи позиции не се случва посредством процедури с открита конкуренция, а дигитализацията на правораздаването изостава, означават още създателите на отчета. 

Окончателните присъди за корупция на високите етажи все по този начин липсват

Възприятието измежду специалистите и бизнесът е, че равнището на корупция в обществения бранш продължава да е високо. Въпреки че нова тактика за битка с корупцията е призната за интервала 2021-2027-а година, провокациите пред успеваемостта на ограниченията, свързани с интегритета на обществената администрация, регламентирането на лобизма и отбраната на разобличителите на злоупотреби са все по този начин “значителни ”. Макар проверяващата активност да е засилена, окончателните присъди за корупция по високите етажи остават малко. През декември Европейската работа за битка с измамите предложи да бъдат възобновени 6 милиона евро поради хипотетични злоупотреби със закупуване на коли от Министерство на вътрешните работи, напомнят още от Европейска комисия. 

Политиците въздействат на медиите

Европейска комисия: Безотчетността и неналичието на надзор над основния прокурор будят угриженост

И в този отчет медиите са посочени като главен проблем в България. Липсата на бистрота за тяхната благосъстоятелност още веднъж тревожи Европейската комисия. Работната среда и сигурността на публицистите също не се е подобрила. Все по този начин проблематична е неналичието на гаранции за транспарантно систематизиране на държавната реклама., изключително в малкия екран и вестниците, е сериозен проблем. На политиците и партиите продължава да е разрешено да имат разнообразни издания и електронни медии, означават създателите на отчета. 

Законодателството се приема без публично разискване

Липсата на публично разискване съвещания и оценка на въздействието не престават да са проблем при законодателството, се споделя още в отчета. В множеството от препоръчаните законопроекти няма информация за публични съвещания или полемики, проведени от народните представители или държавното управление, с цел да адресират проблемите и аргументите за приемането на съответен законопроект. Приемането на основни промени в законодателство посредством преходните и заключителни разпореждания в други нормативни актове още веднъж е посочено като проблем.