Съпруга на боец от Азовстал: Искаме евакуация както в Дюнкерк по време на Втората световна война |
Огромна горделивост и в това време болката на украинците – това е комбинатът " Азовстал " в Мариупол. В цялостно обграждане в подземията на завода към този момент два месеца бойците от полк " Азов " и морски пехотинци от армията на Украйна оказват героична опозиция на съветските окупатори. Всеки ден са бомбардирани и обстрелвани от морска и сухопътна артилерия, самолети и танкове на Русия. Зад нереалните облици на героите стоят напълно действителни хора. Те си имат фамилии, родители, близки, деца. И в този момент най-голямата фантазия на фамилиите им е да спасят своите близки. В събота стана известно, че всички дами, деца и старци са били евакуирани от " Азовстал ". На 6 май обаче трима украински военнослужещи са били убити, а други шестима ранени по време на евакуацията. Ранените са се върнали назад в подземията. Един от тези, които към момента са в " Азовстал ", е брачният партньор на 22-годишната Вероника Сухарникова , боец от полк " Азов ", защитаващ Мариупол от първите дни на войната. Със брачната половинка на боеца беседва украинската журналистка Дарина Рогачук .
- Вероника, разкажи ни малко за себе си.
- Казвам се Вероника Сухарникова, брачна половинка съм на боец от полк " Азов ", който пази Мариупол. Мъжът ми е на 24 години, аз съм на 22. Аз съм от Лвовска област, той е от Киев. Оженихме се през август 2020 година и се преместихме в Мариупол, защото брачният партньор ми от няколко години служи в " Азов ".
Жилището ни беше бомбардирано. В него бяха унищожени страсти, мемоари, част от нас. В този апартамент се намираше и един диск от погребението на майка ми, която аз въобще не познавам, и той беше единственият спомен за нея.
Сега нашия дом го няма. Но ние с мъжа ми имаме една приказка: „ Домът е там, където си ти “. И аз желая той да е там, където съм си вкъщи. Наистина не искам да остана вдовица на 22. И не разбирам за какво мъжът ми би трябвало да почине героично.
- Как стартира за фамилията ви пълномащабната война?
- На 24 февруари бях в Киев, при родителите на мъжа ми, той беше на учения в Золочев. Предния ден, припомням си, беше такава дандания, прочувствено обтегната обстановка. На 23 февруари гледах боен сериал, " Мама ", май се споделяше, имам чувството, че в този момент този сериал се случва нескрито. В 5 сутринта мъжът ми звънна и сподели: " Ник, почна се ".
Не ми сподели незабавно, че отпътува за Мариупол, сподели, че чакал с момчетата заповед в региона на Лвов. " Всичко е окей, не се притеснявай ". Когато разбрах, че татко ми им е дал колата си, всичко ми стана ясно.
Първоначално там имаха връзка, даже ми записа няколко видеоклипа, показвайки малко и от себе си. Малко разказваше, с цел да не се тормозя. Но тогава най-малко можех да узная по какъв начин е. Сега мъжът ми даже телефон няма, изгубил го е някъде дружно с документите си. Помоли ме да не се тормозя, в случай че ги видя някъде в съветските вести. Много е мъчно да се свързваме - те имат един общ телефон, всички пишат от него и има мъничко време за всекиго. Отделно приятелки, майки, всеки ден се пробват да научат през някого нещичко за своя наследник, за мъжа си. Затова не си пишем постоянно.
- Кога за финален път разговаряхте със брачна половинка си?
- На 5 май беше рожденият ми ден и той съумя да ми честити. На 5 май беше и рожденият ден на полк " Азов " и аз ги поздравих всички.
Така стана, че с " Азов " имахме празник в еднакъв ден и през всичките години на 5 май мъжът ми беше на работа. През зимата се бяхме разбрали да си вземе най-сетне отпуск и да прекара 5 май с мен… Но в този момент е в " Азовстал ". И даже обикновен самун не може да хапне. XXI век, 2022 година, а хората се радват на изсъхналия самун и мечтаят за парченце бял самун.
Когато брачният партньор ми ме пита какво ново, аз плача, тъй като не мога да му кажа никаква утешителна вест. Повтарям: „ Още малко “, „ Бъди толерантен, скоро ще те извадят “. Той ми вика, че към този момент в нищо не има вяра...
Как ние, съпругите, да четем прощални писма? Как да не полудееш от думите „ Бъди щастлива! ”, „ Не ме оплаквай дълго! ”, „ Един ден ще станеш прелестна майка! ”... Боли доста. Винаги апелирам Бог да му вземе от болката и да ми я даде на мен. Защото на нашите бойци им е доста мъчно и морално, и физически.
- Какво ви споделя за обстановката в " Азовстал "?
- Той приказва доста малко и моли да не разпространявам. Като цяло обстановката е сериозна към този момент от много време. В " Азовстал " има доста ранени бойци. Например негов другар от месец има осколка в окото, само че към момента има борбен дух, даже с тази болежка не престават да се борят.
Нашите военни се хранят един път дневно. Раздадоха доста от храната си на хората, самите те припадат от апетит. И вода на процедура нямат. Запасите са доста дребни и няма да устоят дълго. Ако не умрат от патрон, ще умрат от апетит, в случай че не ги спасят.
Сега стартира жегата – ще наизлязат всевъзможни заболявания, инфекции всякакви. Те седят там в едно голямо мазе - живи, мъртви и ранени... Ужасяваща миризма. Никаква персонална хигиена.
И вести нямат там, никой нищо не знае. Момчетата са се трансформирали доста – който е бил безверен, сега е открил религията. Тези, които мощно имаха вяра в Бог, в противен случай, към този момент са се отчаяли. Състоянието на брачна половинка ми доста наподобява на прочувствена въртележка. Ту „ не се притеснявай, всичко ще е наред, може всичко ще се промени “ – тогава съм по-спокойна. А случват се такива дни, в които написа: „ Ник, нямам доверие към този момент в нищо “.
Момчетата се нервират, когато им пишат " изчакайте още малко ", " вярвайте, че всичко ще бъде наред ". Изпращат смайлчета, все едно се смеят, това е от обезсърчение. Два месеца минаха. Виждаме, че от този пъкъл се извеждат цивилни, само че не разбираме кой и по кое време ще се погрижи за военните – те също са хора.
- От управляващите някой свързва ли се с майките, със съпругите на бойците от " Азовстал "?
- С нас съответно никой не се е свързвал. Наскоро със фамилиите на Азовци отидохме в държавната регионална администрация на Лвов, пуснаха ни вътре, изслушаха ни, споделиха, че ще напишат писмо до кабинета на президента. Но това е максимумът. Нищо съответно не могат да ни кажат, тъй като „ на всички места се води война, ние не сме магьосници, не можем да ги разблокираме, тъй като ще има доста месо (жертви, б. р.) “. Но ние сме наясно, че даже и да не ги разблокират, отново ще има доста месо.
Има момчета от " Азов ", които желаят да отидат да ги избавят сами, единствено чакат заповед. Но никой не им я дава. Тези момчета имат оръжия, имат някакви сили. В същото време нашите от " Азовстал " нямат ръце, крайници, пръсти, с травми - желаят да се бият, само че нямат сили! Просто не знаем какво да вършим, накъде да се обърнем. Писахме към този момент персонално известие на Зеленски, на брачната половинка му.
Не желаеме да повярваме, че нашите момчета са изоставени. Ако е правилно, тогава ние, майките и съпругите, просто няма да оставим нещата по този начин. Готови сме да се борим за нашите воини до дъно.
- По какъв метод всеки украинец би могъл да се включи в този момент в спасяването на бойците от " Азовстал "?
- Неведнъж сме казвали, че в случай че " от горната страна " никой не може да даде заповед за разблокиране на Мариупол, то ние, дамите и майките, сме подготвени да отидем там с жив щит. Защото там умират нашите другари и близки. Знаете ли, това са момчета, които в никакъв случай не са се оплаквали от нищо.
Но в този момент те в действителност молят и се нуждаят от нашата помощ. Ето за какво ние, фамилиите на военните, настояваме посредством петиция за процедура по извеждането им и считаме, че това е допустимо. Живот без момчетата от " Азовстал " на нас не ни е необходим, имаме потребност от евакуация, осъществена от трета страна. Призоваваме всички да популяризират и подпишат петицията ни.
Трябва да измъкнем оттова ранените, мъртвите и живите. Семействата на починалите от два месеца чакат телата на своите близки, с цел да се сбогуват с героите. Вече са значими не минутите, а секундите.
Призоваваме всички водачи на публичното мнение, уважавани и известни персони, да призоват света за осъществяване на интервенция по извеждането, за опция за евакуиране на всички заложници от територията на " Азовстал ", сходно на Дюнкеркската евакуация* по време на Втората международна война.
Също по този начин ви молим да се обърнете към света с този апел и да го разпространявате в обществените мрежи с хаштаговете #extractionAzovstal и #letmypeoplego. Писали сме към този момент и на Ердоган, и на Макрон – на всеки, на всеки, на който можахме, дано някой да ни чуе в Twitter, Фейсбук, Instagram, по пощата.
Разбирам, че това е най-малкото, което бихме могли да създадем за нашите герои. Но единствено да седим и да чакаме не е задоволително.
--------
* Дюнкерската евакуация – интервенция по евакуацията на блокирани от германците английски, френски и канадски войски във френския град Дюнкерк. Под кодовото наименование „ Динамо “ за девет дни сред 26 май и 4 юни 1940 година са избавени 338 226 военнослужещи (б. р.)
Дарина Рогачук за Цензор.нет
Превод: Красимир Крумов
- Вероника, разкажи ни малко за себе си.
- Казвам се Вероника Сухарникова, брачна половинка съм на боец от полк " Азов ", който пази Мариупол. Мъжът ми е на 24 години, аз съм на 22. Аз съм от Лвовска област, той е от Киев. Оженихме се през август 2020 година и се преместихме в Мариупол, защото брачният партньор ми от няколко години служи в " Азов ".
Жилището ни беше бомбардирано. В него бяха унищожени страсти, мемоари, част от нас. В този апартамент се намираше и един диск от погребението на майка ми, която аз въобще не познавам, и той беше единственият спомен за нея.
Сега нашия дом го няма. Но ние с мъжа ми имаме една приказка: „ Домът е там, където си ти “. И аз желая той да е там, където съм си вкъщи. Наистина не искам да остана вдовица на 22. И не разбирам за какво мъжът ми би трябвало да почине героично.
- Как стартира за фамилията ви пълномащабната война?
- На 24 февруари бях в Киев, при родителите на мъжа ми, той беше на учения в Золочев. Предния ден, припомням си, беше такава дандания, прочувствено обтегната обстановка. На 23 февруари гледах боен сериал, " Мама ", май се споделяше, имам чувството, че в този момент този сериал се случва нескрито. В 5 сутринта мъжът ми звънна и сподели: " Ник, почна се ".
Не ми сподели незабавно, че отпътува за Мариупол, сподели, че чакал с момчетата заповед в региона на Лвов. " Всичко е окей, не се притеснявай ". Когато разбрах, че татко ми им е дал колата си, всичко ми стана ясно.
Първоначално там имаха връзка, даже ми записа няколко видеоклипа, показвайки малко и от себе си. Малко разказваше, с цел да не се тормозя. Но тогава най-малко можех да узная по какъв начин е. Сега мъжът ми даже телефон няма, изгубил го е някъде дружно с документите си. Помоли ме да не се тормозя, в случай че ги видя някъде в съветските вести. Много е мъчно да се свързваме - те имат един общ телефон, всички пишат от него и има мъничко време за всекиго. Отделно приятелки, майки, всеки ден се пробват да научат през някого нещичко за своя наследник, за мъжа си. Затова не си пишем постоянно.
- Кога за финален път разговаряхте със брачна половинка си?
- На 5 май беше рожденият ми ден и той съумя да ми честити. На 5 май беше и рожденият ден на полк " Азов " и аз ги поздравих всички.
Така стана, че с " Азов " имахме празник в еднакъв ден и през всичките години на 5 май мъжът ми беше на работа. През зимата се бяхме разбрали да си вземе най-сетне отпуск и да прекара 5 май с мен… Но в този момент е в " Азовстал ". И даже обикновен самун не може да хапне. XXI век, 2022 година, а хората се радват на изсъхналия самун и мечтаят за парченце бял самун.
Когато брачният партньор ми ме пита какво ново, аз плача, тъй като не мога да му кажа никаква утешителна вест. Повтарям: „ Още малко “, „ Бъди толерантен, скоро ще те извадят “. Той ми вика, че към този момент в нищо не има вяра...
Как ние, съпругите, да четем прощални писма? Как да не полудееш от думите „ Бъди щастлива! ”, „ Не ме оплаквай дълго! ”, „ Един ден ще станеш прелестна майка! ”... Боли доста. Винаги апелирам Бог да му вземе от болката и да ми я даде на мен. Защото на нашите бойци им е доста мъчно и морално, и физически.
- Какво ви споделя за обстановката в " Азовстал "?
- Той приказва доста малко и моли да не разпространявам. Като цяло обстановката е сериозна към този момент от много време. В " Азовстал " има доста ранени бойци. Например негов другар от месец има осколка в окото, само че към момента има борбен дух, даже с тази болежка не престават да се борят.
Нашите военни се хранят един път дневно. Раздадоха доста от храната си на хората, самите те припадат от апетит. И вода на процедура нямат. Запасите са доста дребни и няма да устоят дълго. Ако не умрат от патрон, ще умрат от апетит, в случай че не ги спасят.
Сега стартира жегата – ще наизлязат всевъзможни заболявания, инфекции всякакви. Те седят там в едно голямо мазе - живи, мъртви и ранени... Ужасяваща миризма. Никаква персонална хигиена.
И вести нямат там, никой нищо не знае. Момчетата са се трансформирали доста – който е бил безверен, сега е открил религията. Тези, които мощно имаха вяра в Бог, в противен случай, към този момент са се отчаяли. Състоянието на брачна половинка ми доста наподобява на прочувствена въртележка. Ту „ не се притеснявай, всичко ще е наред, може всичко ще се промени “ – тогава съм по-спокойна. А случват се такива дни, в които написа: „ Ник, нямам доверие към този момент в нищо “.
Момчетата се нервират, когато им пишат " изчакайте още малко ", " вярвайте, че всичко ще бъде наред ". Изпращат смайлчета, все едно се смеят, това е от обезсърчение. Два месеца минаха. Виждаме, че от този пъкъл се извеждат цивилни, само че не разбираме кой и по кое време ще се погрижи за военните – те също са хора.
- От управляващите някой свързва ли се с майките, със съпругите на бойците от " Азовстал "?
- С нас съответно никой не се е свързвал. Наскоро със фамилиите на Азовци отидохме в държавната регионална администрация на Лвов, пуснаха ни вътре, изслушаха ни, споделиха, че ще напишат писмо до кабинета на президента. Но това е максимумът. Нищо съответно не могат да ни кажат, тъй като „ на всички места се води война, ние не сме магьосници, не можем да ги разблокираме, тъй като ще има доста месо (жертви, б. р.) “. Но ние сме наясно, че даже и да не ги разблокират, отново ще има доста месо.
Има момчета от " Азов ", които желаят да отидат да ги избавят сами, единствено чакат заповед. Но никой не им я дава. Тези момчета имат оръжия, имат някакви сили. В същото време нашите от " Азовстал " нямат ръце, крайници, пръсти, с травми - желаят да се бият, само че нямат сили! Просто не знаем какво да вършим, накъде да се обърнем. Писахме към този момент персонално известие на Зеленски, на брачната половинка му.
Не желаеме да повярваме, че нашите момчета са изоставени. Ако е правилно, тогава ние, майките и съпругите, просто няма да оставим нещата по този начин. Готови сме да се борим за нашите воини до дъно.
- По какъв метод всеки украинец би могъл да се включи в този момент в спасяването на бойците от " Азовстал "?
- Неведнъж сме казвали, че в случай че " от горната страна " никой не може да даде заповед за разблокиране на Мариупол, то ние, дамите и майките, сме подготвени да отидем там с жив щит. Защото там умират нашите другари и близки. Знаете ли, това са момчета, които в никакъв случай не са се оплаквали от нищо.
Но в този момент те в действителност молят и се нуждаят от нашата помощ. Ето за какво ние, фамилиите на военните, настояваме посредством петиция за процедура по извеждането им и считаме, че това е допустимо. Живот без момчетата от " Азовстал " на нас не ни е необходим, имаме потребност от евакуация, осъществена от трета страна. Призоваваме всички да популяризират и подпишат петицията ни.
Трябва да измъкнем оттова ранените, мъртвите и живите. Семействата на починалите от два месеца чакат телата на своите близки, с цел да се сбогуват с героите. Вече са значими не минутите, а секундите.
Призоваваме всички водачи на публичното мнение, уважавани и известни персони, да призоват света за осъществяване на интервенция по извеждането, за опция за евакуиране на всички заложници от територията на " Азовстал ", сходно на Дюнкеркската евакуация* по време на Втората международна война.
Също по този начин ви молим да се обърнете към света с този апел и да го разпространявате в обществените мрежи с хаштаговете #extractionAzovstal и #letmypeoplego. Писали сме към този момент и на Ердоган, и на Макрон – на всеки, на всеки, на който можахме, дано някой да ни чуе в Twitter, Фейсбук, Instagram, по пощата.
Разбирам, че това е най-малкото, което бихме могли да създадем за нашите герои. Но единствено да седим и да чакаме не е задоволително.
--------
* Дюнкерската евакуация – интервенция по евакуацията на блокирани от германците английски, френски и канадски войски във френския град Дюнкерк. Под кодовото наименование „ Динамо “ за девет дни сред 26 май и 4 юни 1940 година са избавени 338 226 военнослужещи (б. р.)
Дарина Рогачук за Цензор.нет
Превод: Красимир Крумов
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ