Богат късноантичен град върху древно светилище на Аполон разкриват на Балък дере
Огромен мраморен блок от 3-ти век с изобразен медальон откриха археолози при разкопките на крепостта в местността „ Балък дере “ в землището на ивайловградското село Хухла, Хасковска област. Редовните археологически изследвания от екипа на Ивайло Кънев, основен организатор в Националния исторически музей в София, се правят от 2007-ма година. Те се финансират от Министерството на културата, с поддръжката на община Ивайловград.
Копаейки в нов неразучен квадрат, археолозите разкриха това лято жилище от 13-ти век. При неговото създаване мраморният блок от 3-ти век е бил употребен като укрепителен детайл. Размерите на блока са метър на 50 сантиметра в основата, с височина 1,50 м и с почти тегло от половин звук. „ Отделихме пръстта сред стената и мраморния блок до степен, която разрешава да се пъхне ръка, предполагахме, че върху повърхността му има изображение. Така открихме предстояща находка – изображение в огромен кръг, с диаметър към 30 см “, споделя Ивайло Кънев.
Вътре в кръга, обрисуван от издигнат бордюр, е имало медальон, с пръстите се напипват следите, изчукания релеф. Той е бил издялан и погубен, както всичко останало в годините, когато е налагано ранното християнство в региона. Откритието удостоверява хипотезата на Ивайло Кънев, че на „ Балък дере “ е имало огромно антично светилище от 3-ти век. При ръководството на император Теодосий Велики, прочут с ревностното налагане на християнската вяра, всички култове и ереси в империята са неразрешени. Тогава са унищожени редица езически монументи и постройки. Това води до сложното определяне на античните хоризонти през днешния ден, споделя ръководителят на изследванията Кънев.
Неговата теза, която се удостоверява от от ден на ден доказателства е, че крепостта в местността „ Балък дере “ не е стражева, както са считали в началото, а мястото може да се окаже богат късноантичен административен център. Крепостите нормално се строят на недостъпни места и имат кули, за разлика от селищата, които са в ниското и до водоем за питейна вода, с воден и сухопътен път. Разкритият обект се намира на 200 метра от една от античните реки Арда, единствено на 30-тина километра от Адрианопол, сегашен Одрин, на входа и изхода от Родопите към Тракия. А и на стражевите калета едва ли са присъщи откритите тук монети, стъкло, керамика от Северна Африка и Мала Азия, и нито намек за кули.
Още една „ улика “ за новата догадка е улицата, която води към площад с до момента разкрити размери 10 на 5 м, постлан с хубави дялани плочи с бордюр и 2 врати.
Според археолозите, площадът е бил построен през 5-6 век. Майсторите са употребявали мраморните плочи от светилището от 2-3 век, доставени особено за неговото изграждане, защото в региона на „ Балък дере “ подобен мрамор няма. Използвали са ги, както и всичко друго, останало от светилището, като подготвен строителен материал за създаване на постройките епохи по-късно.
Именно откритата група от здания през сезон 2020 с културен слой към 2,30 метра изисква доста сериозен финансов запас, с цел да продължат пълноценно проучванията и да разкрият блясъка на този пропуснат град, показва Кънев.
Поради тази неспособност, на този стадий, археолозите ще продължат своите изследвания на изток, разкривайки новооткрития площад, с цел да може след година да има съответен теоретичен резултат за връзката сред към този момент откритата Принципия и инфраструктурата в централната част на крепостта.
Кънев подчертава и на различен забавен феномен - фактът, че разрушените зидове, евентуално при пожар, не се поправят, както е на всички места, а до тях се строи втори дувар. Дори и в късната древност строителството е доста скъпа инвестиция, което още един път удостоверява тезата, че тук са живели богати хора и този административен център е бил извънредно значим за района. В тази конюнктура мъчно се вписва войнишки гарнизон.
По-интересните находки през сегашния сезон са: камбана, сребърен пръстен, както и рамена от амфора с гръцки букви, токи, ножове, шпора и други
Обощавайки досегашните резултати очевидно, че „ в началото на този невисок връх, в меандрите на местността „ Балък дере “ и Арда, е имало построено езическо светилище от античността. След разгрома на император Валент на 9 август 378 година край Адрианопол и унищожаването на административния център във вила „ Армира “, ръководството на региона през късната древност се реалокира тук “, напомня Ивайло Кънев.
От началото на разкопките Ивайло Кънев събира прашинка по прашинка доказателства за съществуването на антично светилище на „ Балък дере “. Археолозите са разкрили доста артефакти като мраморна колона от 2-3 в. с откъс от надпис на древногръцки език, който се посвещава на провидение, чието име стартира с буквата „ А “. Според Кънев това може да е светилище на Аполон или Асклепий, сравнимо по значителност с най-големите паметни центрове през Античността.
Тазгодишното изследване отваря нова страница в проучването на „ Балък дере “ – разкриването на истината за богат късноантичен град, счита ученът. Той е уверен, че при идващите разкопки ще попаднат и на надписа с името на този административен център.
„ Имаме задоволително податки и от епохата на Рим – монети, керамики, надписи. Площта е над 10 декара с два метра културен слой. Това е голяма изкопна активност. За 10 години сме проучили 2-3 %. Ще се копае на това място още 50-60 години “, предсказва Кънев.
Ученият се надява в скоро време да има естествена пътна инфраструктура към „ Балък дере “ с указателни табели, с цел да може елементарно хората да стигнат до непокътнатите остатъци от античната улица, площад, Принципия, дворове. Археолозите са организирали обекта да се поддържа целогодишно, с цел да се понижат вредите от времевите опустошения, с цел да се дочака планът за цялостна консервация и реституция. За да блесне перлата на Източните Родопи!
Копаейки в нов неразучен квадрат, археолозите разкриха това лято жилище от 13-ти век. При неговото създаване мраморният блок от 3-ти век е бил употребен като укрепителен детайл. Размерите на блока са метър на 50 сантиметра в основата, с височина 1,50 м и с почти тегло от половин звук. „ Отделихме пръстта сред стената и мраморния блок до степен, която разрешава да се пъхне ръка, предполагахме, че върху повърхността му има изображение. Така открихме предстояща находка – изображение в огромен кръг, с диаметър към 30 см “, споделя Ивайло Кънев.
Вътре в кръга, обрисуван от издигнат бордюр, е имало медальон, с пръстите се напипват следите, изчукания релеф. Той е бил издялан и погубен, както всичко останало в годините, когато е налагано ранното християнство в региона. Откритието удостоверява хипотезата на Ивайло Кънев, че на „ Балък дере “ е имало огромно антично светилище от 3-ти век. При ръководството на император Теодосий Велики, прочут с ревностното налагане на християнската вяра, всички култове и ереси в империята са неразрешени. Тогава са унищожени редица езически монументи и постройки. Това води до сложното определяне на античните хоризонти през днешния ден, споделя ръководителят на изследванията Кънев.
Неговата теза, която се удостоверява от от ден на ден доказателства е, че крепостта в местността „ Балък дере “ не е стражева, както са считали в началото, а мястото може да се окаже богат късноантичен административен център. Крепостите нормално се строят на недостъпни места и имат кули, за разлика от селищата, които са в ниското и до водоем за питейна вода, с воден и сухопътен път. Разкритият обект се намира на 200 метра от една от античните реки Арда, единствено на 30-тина километра от Адрианопол, сегашен Одрин, на входа и изхода от Родопите към Тракия. А и на стражевите калета едва ли са присъщи откритите тук монети, стъкло, керамика от Северна Африка и Мала Азия, и нито намек за кули.
Още една „ улика “ за новата догадка е улицата, която води към площад с до момента разкрити размери 10 на 5 м, постлан с хубави дялани плочи с бордюр и 2 врати.
Според археолозите, площадът е бил построен през 5-6 век. Майсторите са употребявали мраморните плочи от светилището от 2-3 век, доставени особено за неговото изграждане, защото в региона на „ Балък дере “ подобен мрамор няма. Използвали са ги, както и всичко друго, останало от светилището, като подготвен строителен материал за създаване на постройките епохи по-късно.
Именно откритата група от здания през сезон 2020 с културен слой към 2,30 метра изисква доста сериозен финансов запас, с цел да продължат пълноценно проучванията и да разкрият блясъка на този пропуснат град, показва Кънев.
Поради тази неспособност, на този стадий, археолозите ще продължат своите изследвания на изток, разкривайки новооткрития площад, с цел да може след година да има съответен теоретичен резултат за връзката сред към този момент откритата Принципия и инфраструктурата в централната част на крепостта.
Кънев подчертава и на различен забавен феномен - фактът, че разрушените зидове, евентуално при пожар, не се поправят, както е на всички места, а до тях се строи втори дувар. Дори и в късната древност строителството е доста скъпа инвестиция, което още един път удостоверява тезата, че тук са живели богати хора и този административен център е бил извънредно значим за района. В тази конюнктура мъчно се вписва войнишки гарнизон.
По-интересните находки през сегашния сезон са: камбана, сребърен пръстен, както и рамена от амфора с гръцки букви, токи, ножове, шпора и други
Обощавайки досегашните резултати очевидно, че „ в началото на този невисок връх, в меандрите на местността „ Балък дере “ и Арда, е имало построено езическо светилище от античността. След разгрома на император Валент на 9 август 378 година край Адрианопол и унищожаването на административния център във вила „ Армира “, ръководството на региона през късната древност се реалокира тук “, напомня Ивайло Кънев.
От началото на разкопките Ивайло Кънев събира прашинка по прашинка доказателства за съществуването на антично светилище на „ Балък дере “. Археолозите са разкрили доста артефакти като мраморна колона от 2-3 в. с откъс от надпис на древногръцки език, който се посвещава на провидение, чието име стартира с буквата „ А “. Според Кънев това може да е светилище на Аполон или Асклепий, сравнимо по значителност с най-големите паметни центрове през Античността.
Тазгодишното изследване отваря нова страница в проучването на „ Балък дере “ – разкриването на истината за богат късноантичен град, счита ученът. Той е уверен, че при идващите разкопки ще попаднат и на надписа с името на този административен център.
„ Имаме задоволително податки и от епохата на Рим – монети, керамики, надписи. Площта е над 10 декара с два метра културен слой. Това е голяма изкопна активност. За 10 години сме проучили 2-3 %. Ще се копае на това място още 50-60 години “, предсказва Кънев.
Ученият се надява в скоро време да има естествена пътна инфраструктура към „ Балък дере “ с указателни табели, с цел да може елементарно хората да стигнат до непокътнатите остатъци от античната улица, площад, Принципия, дворове. Археолозите са организирали обекта да се поддържа целогодишно, с цел да се понижат вредите от времевите опустошения, с цел да се дочака планът за цялостна консервация и реституция. За да блесне перлата на Източните Родопи!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ