Ограмотяването или образованието, свързано с различията, е част от политиките

Ограмотяването или образованието, обвързвано с разликите, е част от политиките на Министерството на образованието от доста години насам. И когато приказваме за разлики, ние би трябвало да имаме поради другите измерения, които имат разликите. Това разяснява в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " Мариана Банчева, образователен специалист и някогашен заместник-министър на образованието.

" По някои неща, които ни вършат хора, си приличаме доста повече, само че има основни неща, които ни разграничават. И в действителност част от тези разлики са извънредно значими, част от тях са пренебрежими и ние не им обръщаме внимание, като да вземем за пример какъв брой сме да речем високи или кой с каква коса е, с какви очи и така нататък Т.е. ние имаме разлики, които ние сме привикнали обичайно да одобряваме и да не им обръщаме внимание, и други разлики, които в действителност слагат на тестване нашите човешки полезности и в действителност организацията ни като общества ", изясни Банчева, като акцентира, че ние сме артикул на разликите.

По думите й актуалното общество е артикул на огромно историческо струпване: " Расизмът, Холокостът са неща, които са се случвали в човешката история, и за жалост, са потвърдили, че не са принадлежащи или присъщи единствено за дадени столетия или единствено за дадени общества. В този смисъл, да се учи за тях и за последствията от това – да се подхващат политики, с които да се унищожават не просто обособени човеци, а цели култури, цели народи, в действителност е едно от огромните провокации в човешкото схващане и пред политиците и културата на всяка една страна и на всяка една организация.

Човешката история е цялостна с образци за разлики и за принуждение. Нашите показа за това по какъв начин назоваваме този тип принуждение са се променяли. Можем да си дадем сметка, че въпреки всичко сега живеем в свят, в който имаме доста по-висока сензитивност за това какво значи принуждение на разнообразни равнища – над човеци, над групи, над страни. И тъй като това е светът, в който ще порастват децата, ние сме длъжни да приказваме за тези неща, нищо че за някои от огромните въпроси може да нямаме еднопосочни отговори. Ние не сме длъжни да споделяме на децата всичко, което е еднопосочно вярно или неверно. Ние сме длъжни да ги научим да усещат, да мислят и да схващат, че в действителност тези тематики са свързани с разбирането и на друга огромна тематика, обвързвана с построяването на обективни и по-честни общества ", счита Мариана Банчева.