Проф. Ирена Илиева, и.д. директор на Института за държавата и правото, пред „Труд“: Бавното правосъдие намалява доверието
Оградата за в този момент не може да ни опази от заканите за сигурността
Каква е миграционната политика в Европа и каква роля е отредена на България в този развой. Защо оградите не вземат решение проблемите в актуалния свят. Какво е качеството на законите, които Народното събрание предлага, задоволително ли са юристите законотворци. Малцина знаят каква е ролята и мястото на Института за страната и правото към Българска академия на науките. По тези въпроси беседваме с доктора по интернационално право и интернационалните връзки проф. Ирена Илиева.
– Миграционната политика е едно от главните провокации за Европа и за България. Каква е ролята на България в този развой, взе участие ли тя в законодателството му, професор Илиева?
– От дълги години работя по проблемите на миграцията и правото на убежището. Динамиката на процесите е толкоз огромна, че законът върви след тях. Миграционните процеси са извънредно комплицирани. Преди две години обясних, че става дума за миграционна вълна, а не за бежанска. Това е комплициран комплекс от проблеми. Нашият Закон за убежището и бежанците е съвременен, считам, че той съответно контролира тези връзки, тъй като вкарва 4 разнообразни типове статути на търсещите протекция. Процесите на равнище Европейски Съюз и на континента Европа са доста комплицирани.
– Какво имате поради?
– Различни са политиките на обособените страни членки и това основава съществено усложнение в общото контролиране на тези процеси. Миналата година Институтът за страната и правото дружно с така наречен БОРКОР организира кръгла маса по проблемите на миграцията и с интернационално присъединяване. Получи се алманах с сериозни материали и с взор към бъдещото контролиране на така наречен Дъблинска система. Тя беше замислена за една единствена страна членка да носи отговорност за подадените молби за леговище. За страдание, тя не действа и в този момент тече проверка, която мъчно може да се предвижда накъде ще отиде.
– Какво е мнението ви за квотния принцип в бежанския проблем?
– Аз съм огромен съперник на квотния принцип – той беше признат на равнище Европейски Съюз с политическо решение, с цел да се разпредели тежестта – най-много финансово-икономическа, от поемането на толкоз доста хора, търсещи протекция.
– Точно този квотен принцип обаче провокира доста брожения.
– Именно, доста бурна реакция последва в Полша, Чехия, Унгария. В момента Съдът на Европейски Съюз се произнесе за квотния принцип, само че страните от Вишеградската четворка от две години не са приели нито един човек. И може би ще стартира наказателна процедура против тях от Еврокомисията.
– Как правото може да контролира това, което се случва на границата, хората могат ли да бъдат спрени?
– Никой не може да спре хората, търсещи по-добър живот за себе си и за своите фамилии. Те бягат от тежки военни спорове. Миграционни процеси е имало в най-дълбока античност, единствено да си напомним Великото преселение на народите. Тези процеси са извънредно комплицирани за ръководство, даже са неуправляеми. Какво се случва на границата? От позиция на законодателство и на контролиране България в огромна степен ползва и извършва част от така наречен Шенгенско законодателство – то е въведено с един анекс към Договора за присъединение на България към Европейски Съюз и Гранична полиция съблюдава всичко това. Друг е въпросът, че при огромен миграционен напън Гранична полиция не може да се оправи сама и в такива случаи страната следва да предприеме други ограничения. Изпратиха се армейски подкрепления, или Фронтекс, който играе извънредно огромна роля или новосъздадената Агенция на Европейски Съюз за гранична и брегова защита. България беше първата страна, в която имаше задача след основаването на тази организация.
– Доколко оградата на границата може да бъде детайл от правораздавателната система?
– Оградата сама по себе си не взема решение казуса. В края на XX век разрушихме една ограда – Берлинската стена, в този момент сътворяваме нова. Това не подхожда на правилата на хуманизма, на върховенството на закона, на закрилата на правата на индивида, на всичко, в което сме подготвени.
– От какво или от кого оградата не може да ни опази?
– Оградата за в този момент не може да ни опази от заканите за сигурността – и на България, и на Европейски Съюз. Както се видя, тя не може да ни защищити от инфилтриране на терористи, от радикализирани детайли, както и противоположните придвижвания. Те вървят от сърцето на Европа към по този начин наречената Ислямска страна, след това се връщат. България би трябвало да има механизмите, а и Европейски Съюз да канализира и да знае от кого има потребност. Провалиха се няколко такива опита, включително така наречен Синя карта за квалифицирани служащи от трети страни. Имаме го и в нашето законодателство.
– Къде?
– В момента няколко института от Българска академия на науките работят по огромен демографски план. Аз съм част от миграционната група и в най-скоро време ще направя съответни оферти за контролиране на така наречен Синя карта. Идеята е доста добра – освен България, само че целият Европейски Съюз да притегля работна ръка, от която има потребност. И то освен висококвалифицирана – висшисти, само че и средноквалифицирана, от която и България изпитва сериозна потребност.
– Каква е ролята и мястото на Института за страната и правото, като проучвателен център оказва помощ ли той в законотворчеството, изобщо каква е ролята на правния институт към Българска академия на науките?
– Малко се знае за нашия Институт за страната и правото. Той е единствената научно-изследователска организация в България, която прави проучвания в областа на правната просвета. Той е неповторим и е в границите на Българска академия на науките. Съвсем неотдавна чествахме 70-годишнината от основаването на Института и отдадохме респект към неговите основатели – учените Стефан Баламезов и Петко Стайнов. През 1947 година, когато се е говорело за отмиране на правото, те основават в границите на Българска академия на науките Институт за правни науки, което е доста значим факт. Той е един от дребните непрекъснати научни звена на академията.
– Колко учени работят в него?
– Ние имаме 37 души щатен състав, от които 30 учени. Институтът има своето място и роля и ние всекидневно подкрепяме законотворчеството. Малко се знае за нашата експертна активност. Годишно институтът дава към 30 мнения за Народното събрание, за министерства и за висшите съдилища, които подкрепят и тяхната работа.
– Доколко и по какъв начин правото оказва помощ за контролиране на политическите тематики, на обществената политика и стопанската система?
– Правото е главен регулатор на всяко общество. Още античните римляни казвали: „ Няма общество без право “. Това важи значително и през днешния ден. Няма сфера на публичните връзки, които да не се нуждаят от правно контролиране. Въпросът е до каква степен и до каква степен то да се контролира. Това важи с огромна мощ в правото на Европейски Съюз, където сферите на регулация непрестанно нарастват, и към този момент имаме даже и свръх регулация в някои връзки.
– В актуалния свят правото не се ли изроди с това голямо количество закони и подзаконови актове, които размиват главната му същина, хората към този момент са изцяло комплицирани?
– Това е казусът за свръхрегулацията, дали всичко би трябвало да бъде подчинено на правната норма. И дали не би трябвало някъде да има дерегулация. Това е доста сериозен въпрос, само че той е въпрос на оценка на влияние на законодателството. Аз съм срещу свръхрегулацията. От време на време развличам студентите с някои детайли от правото на Европейски Съюз, където имаме регулация, включително на правата на животните: правила за кланиците, по какъв начин би трябвало да се убиват хуманно животните, имаме правила за домашните любимци, даже за това по какъв начин костенурките би трябвало да минават под магистралата…
– Когато влезете в образователната зала на каква законова база стъпвате, с цел да преподавате своята дисциплинираност като няма резистентност?
– Това е доста сериозен проблем, както и казусът за учебниците. Когато законодателството се мени прекомерно бързо, учебникът остарява също толкоз бързо. И по тази причина за някои курсове сътрудниците се въздържат да пишат учебници, тъй като те остаряват в границите на месеци. Преподаването не е проблем, цялото натоварване идва върху преподавателите. Но мога да ви уверя, че студентите получават най-качественото обучение. Освен това има огромна конкуренция сред юридическите факултети в България.
– Не стана ли „ правист “ мръсна дума в последно време?
– От време на време и аз не се усещам изключително удобно да кажа, че съм правист. Има пренасищане на пазара на труда с адвокати. Не че няма работа – има, само че в огромна степен тя е чирашка. И заради тази причина сътрудниците се занимават с ежедневна работа, която не е изключително влиятелна. Има и такива, които нарушават етиката, законите, всичко в гилдията е въпрос на морал. Това зависи и от обособените гилдии в самата юридическа специалност.
– Доколко професионалният правист може да отстоява правната норма, която е в името на обществото? Правосъдието е на най-ниската степен на доверие в обществото, хората не имат вяра в него.
– Не бих дала тъкмо такава оценка. Според мен квалификацията, че правораздаването е на най-ниското си равнище идва от няколко неща. На първо място това е бавното правораздаване – постепенно и неефективно. Само преди два-три дни имахме отвод от правораздаване – фрапантен случай на човек, потърпевш от Възродителния развой, при който следствието е почнал през 1991 година и още не е приключило. Тоест, то още не е стигнало до съд! Това са извънредно отрицателни феномени, които въздействат върху правораздаването.
– Ето този образец демонстрира, че правосъдната система не работи…
– Не е правилно да се прави заключението, че правосъдната система не работи. В нея работят хиляди хора, които всеки ден си правят добросъвестно работата. Забавянията са разследване на пропуски в процесуалните закони, благоприятни условия за шиканиране, за връщане… При смяна на законодателството, когато би трябвало делото да се гледа по новия процесуален ред, най-лесно е то да се върне на първа инстанция, с цел да тръгне. Това са систематичните проблеми. Но постепенно правораздаване има и в типичен демокрации като Франция, в Италия.
– Независима ли е правосъдната система, има ли хора, които й пречат?
– Не бих могла да кажа, тъй като не съм в правосъдната система, непряк наблюдаващ съм. Доколкото ние даваме експертни мнения за висшите съдилища, правосъдната система е самостоятелна – тя се допитва до специалистите, взима нашето мнение и се стреми да унифицира практиката. От тази позиция имаме самостоятелност. Голям е казусът за съотношението сред правосъдната система и прокуратурата и накъде ще тръгне промяната. От толкоз години се приказва за тази промяна на правосъдната система, че това към този момент се трансформира в факсимиле. Нямам отговор на този въпрос.
– Не е ли доста дребен броят на юристите в Народното събрание, какъв брой са те, качествени ли са?
– Това е сериозен проблем за този парламент. В него има 29 адвокати, което е най-ниският брой на посланичество спрямо преди. А това се отразява и на качеството на законодателството. Това, че няма известни имена, не е толкоз ужасно. По-лошото е до каква степен всички тези хора интензивно вземат участие в непрекъснатите комисии и в законодателството. Законите ни се пишат от хора, които действително не могат да преведат това на юридически език.
– Доколко неправителствените организации имат опция да въздействат върху законотворчеството, върху контрола най-много?
– НПО-секторът постоянно е бил нужният коректив. Специално в областта на юридическите неправителствени организации има няколко, които са доста мощни експертно, а са и дейни. Тяхната роля е позитивна и те би трябвало да бъдат чути и да вземат участие интензивно в публичните разисквания. Но и Неправителствени организации стана мръсна дума, а не би следвало. Много е друго – за всеки съответен случай би трябвало да се подхожда поотделно и да не лепим етикети.
– Вашият институт следва да взе участие в кръгла маса за кохезията, какви резултати очаквате от нея?
– На 20 декември ние дружно със Съюза на икономистите в България и с Българската асоциация по интернационално право ще проведем полемика по въпросите за промяната на кохезионната политика. Тя е приоритет на българското европредседателство. Кохезията е средството за реализиране на стопански прогрес на по-слабо развитите страни членки. Имаме няколко инструмента за финансиране – най-важният е Кохезионният фонд. Но тази политика според мен следва да бъде реформирана по този начин, че да помогне повече на нас, по-изостаналите. А не от нея да черпят страни, които са много по-напреднали и имат по-добре построен инструментариум, с цел да се употребяват от тези средства. И това ще е смисълът на полемиката. Очакваме да формулираме съответни оферти, които да предоставим на европредседателството и те да бъдат разисквани на равнище работни групи. Т.е. по този метод ние ще се опитаме да влияем върху тези процеси в Европейски Съюз. Едно такова изпитание би могло да бъде доста потребно и изпълнено със наличие и приоритет. А Институтът за страната и правото има нужния потенциал да помогне като експертиза на страната по време на европредседателството, въпреки до момента публично да не са ни потърсили.
Нашият посетител
Пpoф. д-p Иpeнa Илиeвa изпълнявa длъжнocттa диpeктop нa Инcтитyтa зa дъpжaвaтa и пpaвoтo пpи БAH от септември 2016 година Преподава в ЮФ нa Плoвдивcкия yнивepcитeт “Паисий Xилeндapcки ” и в CУ “Cв. Kлимeнт Oxpидcки ”. Mнoгoкpaтнo е била посетител учител в унивepcитите в Зaлцбypг, Haвapa и в Бoлoня пo пpoгpaмaтa “Epaзъм ”. Пpeз 2017 година e пъpвият бългapcки гocт-пpoфecop пo пpaвни нayки в Унивepcитeтa Пapиж 2 “Пaнтeoн Aca ”. Cпeциaлизиpaлa e в Япония, индивидyaлeн члeн нa Acoциaциятa пo мeждyнapoднo пpaвo в Лoндoн.
Каква е миграционната политика в Европа и каква роля е отредена на България в този развой. Защо оградите не вземат решение проблемите в актуалния свят. Какво е качеството на законите, които Народното събрание предлага, задоволително ли са юристите законотворци. Малцина знаят каква е ролята и мястото на Института за страната и правото към Българска академия на науките. По тези въпроси беседваме с доктора по интернационално право и интернационалните връзки проф. Ирена Илиева.
– Миграционната политика е едно от главните провокации за Европа и за България. Каква е ролята на България в този развой, взе участие ли тя в законодателството му, професор Илиева?
– От дълги години работя по проблемите на миграцията и правото на убежището. Динамиката на процесите е толкоз огромна, че законът върви след тях. Миграционните процеси са извънредно комплицирани. Преди две години обясних, че става дума за миграционна вълна, а не за бежанска. Това е комплициран комплекс от проблеми. Нашият Закон за убежището и бежанците е съвременен, считам, че той съответно контролира тези връзки, тъй като вкарва 4 разнообразни типове статути на търсещите протекция. Процесите на равнище Европейски Съюз и на континента Европа са доста комплицирани.
– Какво имате поради?
– Различни са политиките на обособените страни членки и това основава съществено усложнение в общото контролиране на тези процеси. Миналата година Институтът за страната и правото дружно с така наречен БОРКОР организира кръгла маса по проблемите на миграцията и с интернационално присъединяване. Получи се алманах с сериозни материали и с взор към бъдещото контролиране на така наречен Дъблинска система. Тя беше замислена за една единствена страна членка да носи отговорност за подадените молби за леговище. За страдание, тя не действа и в този момент тече проверка, която мъчно може да се предвижда накъде ще отиде.
– Какво е мнението ви за квотния принцип в бежанския проблем?
– Аз съм огромен съперник на квотния принцип – той беше признат на равнище Европейски Съюз с политическо решение, с цел да се разпредели тежестта – най-много финансово-икономическа, от поемането на толкоз доста хора, търсещи протекция.
– Точно този квотен принцип обаче провокира доста брожения.
– Именно, доста бурна реакция последва в Полша, Чехия, Унгария. В момента Съдът на Европейски Съюз се произнесе за квотния принцип, само че страните от Вишеградската четворка от две години не са приели нито един човек. И може би ще стартира наказателна процедура против тях от Еврокомисията.
– Как правото може да контролира това, което се случва на границата, хората могат ли да бъдат спрени?
– Никой не може да спре хората, търсещи по-добър живот за себе си и за своите фамилии. Те бягат от тежки военни спорове. Миграционни процеси е имало в най-дълбока античност, единствено да си напомним Великото преселение на народите. Тези процеси са извънредно комплицирани за ръководство, даже са неуправляеми. Какво се случва на границата? От позиция на законодателство и на контролиране България в огромна степен ползва и извършва част от така наречен Шенгенско законодателство – то е въведено с един анекс към Договора за присъединение на България към Европейски Съюз и Гранична полиция съблюдава всичко това. Друг е въпросът, че при огромен миграционен напън Гранична полиция не може да се оправи сама и в такива случаи страната следва да предприеме други ограничения. Изпратиха се армейски подкрепления, или Фронтекс, който играе извънредно огромна роля или новосъздадената Агенция на Европейски Съюз за гранична и брегова защита. България беше първата страна, в която имаше задача след основаването на тази организация.
– Доколко оградата на границата може да бъде детайл от правораздавателната система?
– Оградата сама по себе си не взема решение казуса. В края на XX век разрушихме една ограда – Берлинската стена, в този момент сътворяваме нова. Това не подхожда на правилата на хуманизма, на върховенството на закона, на закрилата на правата на индивида, на всичко, в което сме подготвени.
– От какво или от кого оградата не може да ни опази?
– Оградата за в този момент не може да ни опази от заканите за сигурността – и на България, и на Европейски Съюз. Както се видя, тя не може да ни защищити от инфилтриране на терористи, от радикализирани детайли, както и противоположните придвижвания. Те вървят от сърцето на Европа към по този начин наречената Ислямска страна, след това се връщат. България би трябвало да има механизмите, а и Европейски Съюз да канализира и да знае от кого има потребност. Провалиха се няколко такива опита, включително така наречен Синя карта за квалифицирани служащи от трети страни. Имаме го и в нашето законодателство.
– Къде?
– В момента няколко института от Българска академия на науките работят по огромен демографски план. Аз съм част от миграционната група и в най-скоро време ще направя съответни оферти за контролиране на така наречен Синя карта. Идеята е доста добра – освен България, само че целият Европейски Съюз да притегля работна ръка, от която има потребност. И то освен висококвалифицирана – висшисти, само че и средноквалифицирана, от която и България изпитва сериозна потребност.
– Каква е ролята и мястото на Института за страната и правото, като проучвателен център оказва помощ ли той в законотворчеството, изобщо каква е ролята на правния институт към Българска академия на науките?
– Малко се знае за нашия Институт за страната и правото. Той е единствената научно-изследователска организация в България, която прави проучвания в областа на правната просвета. Той е неповторим и е в границите на Българска академия на науките. Съвсем неотдавна чествахме 70-годишнината от основаването на Института и отдадохме респект към неговите основатели – учените Стефан Баламезов и Петко Стайнов. През 1947 година, когато се е говорело за отмиране на правото, те основават в границите на Българска академия на науките Институт за правни науки, което е доста значим факт. Той е един от дребните непрекъснати научни звена на академията.
– Колко учени работят в него?
– Ние имаме 37 души щатен състав, от които 30 учени. Институтът има своето място и роля и ние всекидневно подкрепяме законотворчеството. Малко се знае за нашата експертна активност. Годишно институтът дава към 30 мнения за Народното събрание, за министерства и за висшите съдилища, които подкрепят и тяхната работа.
– Доколко и по какъв начин правото оказва помощ за контролиране на политическите тематики, на обществената политика и стопанската система?
– Правото е главен регулатор на всяко общество. Още античните римляни казвали: „ Няма общество без право “. Това важи значително и през днешния ден. Няма сфера на публичните връзки, които да не се нуждаят от правно контролиране. Въпросът е до каква степен и до каква степен то да се контролира. Това важи с огромна мощ в правото на Европейски Съюз, където сферите на регулация непрестанно нарастват, и към този момент имаме даже и свръх регулация в някои връзки.
– В актуалния свят правото не се ли изроди с това голямо количество закони и подзаконови актове, които размиват главната му същина, хората към този момент са изцяло комплицирани?
– Това е казусът за свръхрегулацията, дали всичко би трябвало да бъде подчинено на правната норма. И дали не би трябвало някъде да има дерегулация. Това е доста сериозен въпрос, само че той е въпрос на оценка на влияние на законодателството. Аз съм срещу свръхрегулацията. От време на време развличам студентите с някои детайли от правото на Европейски Съюз, където имаме регулация, включително на правата на животните: правила за кланиците, по какъв начин би трябвало да се убиват хуманно животните, имаме правила за домашните любимци, даже за това по какъв начин костенурките би трябвало да минават под магистралата…
– Когато влезете в образователната зала на каква законова база стъпвате, с цел да преподавате своята дисциплинираност като няма резистентност?
– Това е доста сериозен проблем, както и казусът за учебниците. Когато законодателството се мени прекомерно бързо, учебникът остарява също толкоз бързо. И по тази причина за някои курсове сътрудниците се въздържат да пишат учебници, тъй като те остаряват в границите на месеци. Преподаването не е проблем, цялото натоварване идва върху преподавателите. Но мога да ви уверя, че студентите получават най-качественото обучение. Освен това има огромна конкуренция сред юридическите факултети в България.
– Не стана ли „ правист “ мръсна дума в последно време?
– От време на време и аз не се усещам изключително удобно да кажа, че съм правист. Има пренасищане на пазара на труда с адвокати. Не че няма работа – има, само че в огромна степен тя е чирашка. И заради тази причина сътрудниците се занимават с ежедневна работа, която не е изключително влиятелна. Има и такива, които нарушават етиката, законите, всичко в гилдията е въпрос на морал. Това зависи и от обособените гилдии в самата юридическа специалност.
– Доколко професионалният правист може да отстоява правната норма, която е в името на обществото? Правосъдието е на най-ниската степен на доверие в обществото, хората не имат вяра в него.
– Не бих дала тъкмо такава оценка. Според мен квалификацията, че правораздаването е на най-ниското си равнище идва от няколко неща. На първо място това е бавното правораздаване – постепенно и неефективно. Само преди два-три дни имахме отвод от правораздаване – фрапантен случай на човек, потърпевш от Възродителния развой, при който следствието е почнал през 1991 година и още не е приключило. Тоест, то още не е стигнало до съд! Това са извънредно отрицателни феномени, които въздействат върху правораздаването.
– Ето този образец демонстрира, че правосъдната система не работи…
– Не е правилно да се прави заключението, че правосъдната система не работи. В нея работят хиляди хора, които всеки ден си правят добросъвестно работата. Забавянията са разследване на пропуски в процесуалните закони, благоприятни условия за шиканиране, за връщане… При смяна на законодателството, когато би трябвало делото да се гледа по новия процесуален ред, най-лесно е то да се върне на първа инстанция, с цел да тръгне. Това са систематичните проблеми. Но постепенно правораздаване има и в типичен демокрации като Франция, в Италия.
– Независима ли е правосъдната система, има ли хора, които й пречат?
– Не бих могла да кажа, тъй като не съм в правосъдната система, непряк наблюдаващ съм. Доколкото ние даваме експертни мнения за висшите съдилища, правосъдната система е самостоятелна – тя се допитва до специалистите, взима нашето мнение и се стреми да унифицира практиката. От тази позиция имаме самостоятелност. Голям е казусът за съотношението сред правосъдната система и прокуратурата и накъде ще тръгне промяната. От толкоз години се приказва за тази промяна на правосъдната система, че това към този момент се трансформира в факсимиле. Нямам отговор на този въпрос.
– Не е ли доста дребен броят на юристите в Народното събрание, какъв брой са те, качествени ли са?
– Това е сериозен проблем за този парламент. В него има 29 адвокати, което е най-ниският брой на посланичество спрямо преди. А това се отразява и на качеството на законодателството. Това, че няма известни имена, не е толкоз ужасно. По-лошото е до каква степен всички тези хора интензивно вземат участие в непрекъснатите комисии и в законодателството. Законите ни се пишат от хора, които действително не могат да преведат това на юридически език.
– Доколко неправителствените организации имат опция да въздействат върху законотворчеството, върху контрола най-много?
– НПО-секторът постоянно е бил нужният коректив. Специално в областта на юридическите неправителствени организации има няколко, които са доста мощни експертно, а са и дейни. Тяхната роля е позитивна и те би трябвало да бъдат чути и да вземат участие интензивно в публичните разисквания. Но и Неправителствени организации стана мръсна дума, а не би следвало. Много е друго – за всеки съответен случай би трябвало да се подхожда поотделно и да не лепим етикети.
– Вашият институт следва да взе участие в кръгла маса за кохезията, какви резултати очаквате от нея?
– На 20 декември ние дружно със Съюза на икономистите в България и с Българската асоциация по интернационално право ще проведем полемика по въпросите за промяната на кохезионната политика. Тя е приоритет на българското европредседателство. Кохезията е средството за реализиране на стопански прогрес на по-слабо развитите страни членки. Имаме няколко инструмента за финансиране – най-важният е Кохезионният фонд. Но тази политика според мен следва да бъде реформирана по този начин, че да помогне повече на нас, по-изостаналите. А не от нея да черпят страни, които са много по-напреднали и имат по-добре построен инструментариум, с цел да се употребяват от тези средства. И това ще е смисълът на полемиката. Очакваме да формулираме съответни оферти, които да предоставим на европредседателството и те да бъдат разисквани на равнище работни групи. Т.е. по този метод ние ще се опитаме да влияем върху тези процеси в Европейски Съюз. Едно такова изпитание би могло да бъде доста потребно и изпълнено със наличие и приоритет. А Институтът за страната и правото има нужния потенциал да помогне като експертиза на страната по време на европредседателството, въпреки до момента публично да не са ни потърсили.
Нашият посетител
Пpoф. д-p Иpeнa Илиeвa изпълнявa длъжнocттa диpeктop нa Инcтитyтa зa дъpжaвaтa и пpaвoтo пpи БAH от септември 2016 година Преподава в ЮФ нa Плoвдивcкия yнивepcитeт “Паисий Xилeндapcки ” и в CУ “Cв. Kлимeнт Oxpидcки ”. Mнoгoкpaтнo е била посетител учител в унивepcитите в Зaлцбypг, Haвapa и в Бoлoня пo пpoгpaмaтa “Epaзъм ”. Пpeз 2017 година e пъpвият бългapcки гocт-пpoфecop пo пpaвни нayки в Унивepcитeтa Пapиж 2 “Пaнтeoн Aca ”. Cпeциaлизиpaлa e в Япония, индивидyaлeн члeн нa Acoциaциятa пo мeждyнapoднo пpaвo в Лoндoн.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ