Огpoмнa cтъпĸa зa paвeнcтвoтo нa пpaвaтa в Бългapия“ – така

„ Огpoмнa cтъпĸa зa paвeнcтвoтo нa пpaвaтa в Бългapия “ – по този начин юрист, претендиращ, че има „ потвърдена експертиза “ по каузи на ЛГБТИ общността за пробутване на легализирането на хомосексуалните бракове у нас, разяснява с наслада решението на Европейския съд за правата на индивида (ЕСПЧ) от 5 септември т.г. Съдът в Страсбург упорства страната ни да откри законен метод да признае за годни браковете сред хомосексуалисти, като йезуитски се прецизира, че за осъществяване на решението не е нужно да се официализират браковете сред лица от един и същи пол. Последното явно е направено заради конституционната спънка за това, в България гражданският брак е единствено сред мъж и жена. 

Съдебното решение може да се одобри като поредна форма на напън над политическата класа у нас, която от десетилетия е притискана от световни неолиберални кръгове да се откаже от обичайните християнски полезности, надълбоко вкоренени в българското общество. В шумната малцинствена ЛГБТИ общественост решението на Европейски съд по правата на човека провокира нескрита наслада, до момента в който болшинството от българите го възприеха с искрено омерзение и страдание за положението на Европейския съюз. Скрити обаче останаха няколко детайла, които демонстрират порочността на решението, преследващо напълно политически цели, маскирани сякаш зад грижата за човешките права. 

На първо място – член на правосъдния състав, който осъжда България по делото, което водят две българки, сключили хомосексуален брак във Англия, се оказва не различен, а българският арбитър в Страсбург Йонко Грозев. Това е от особена значимост, защото абсолютно демонстрира пристрастността на правосъдния състав. Юристът Грозев има основна роля в продължаващите повече от 20 години офанзиви против националните институции, изключително органите на правосъдната власт.

Самото наличие на Грозев в правосъдния състав е пар екселанс образец за спор на ползи. В битието си на юрист и основател на Българския хелзински комитет (БХК), още в зората на Прехода, Грозев стартира да работи в изгода легализирането на хомосексуалните бракове у нас. Делото против България пред Европейски съд по правата на човека се води от юристи от неправителствени организации, производни точно от БХК. Всъщност, не е загадка, че ЛГБТИ НПО-та имат един и същи донор. 

Конфликтът на ползи преследва Йонко Грозев още от избирането му за български арбитър в Страсбург, станало през 2014-2015 година в скандално извършен конкурс под егидата на тогавашния правосъден министър Христо Иванов. Член на журито, излъчило Грозев, бе неговият сътрудник и съосновател на БХК Красимир Кънев. 

През 2020 година хиляди европейци желаеха отзоваване на Грозев като арбитър от Европейски съд по правата на човека поради голям брой случаи, по които е решавал каузи, по които е бил в тежък спор на ползи. Мащабно следствие на френски юридически институт разкри, че минимум 22 от 100 съдии, които са работили в интервала 2009-2019 година в Европейски съд по правата на човека, са били някогашни чиновници на мрежата от НПО-та, финансирани от фондации на Сорос.

В същото време 18 от тези магистрати, измежду които и двамата български представители в този интервал – Здравка Калайджиева и Йонко Грозев, са разглеждали и са били част от правосъдните сформира по каузи, инициирани или по които страна са били клонове на Хелзинкския комитет, " Отворено общество " и други Неправителствени организации. Френският отчет сочи, че Здравка Калайджиева е била в спор на ползи по 12 каузи, по които е била арбитър в Европейски съд по правата на човека, а настоящият български арбитър в Страсбург Йонко Грозев по 6 каузи. " Тази обстановка е извънредно сериозна. Тя слага под въпрос независимостта на Европейски съд по правата на човека и безпристрастността на съдиите в него. Тези спорове на ползи би трябвало да намерят решение ", пишат от Европейския център на право и правораздаване пред три години. 

Флагрантен образец за спор на ползи в Европейски съд по правата на човека е прословутото дело „ Колеви против България “, по което Йонко Грозев е бил юрист на жалбоподателите, а в този момент, в качеството му на арбитър го употребява, с цел да оказва лобистки и деструктивен напън за ограничение независимостта на българската прокуратура. В правосъдния състав по въпросното дело е тогавашният български арбитър в Европейски съд по правата на човека Здравка Калайджиева, която четири години по-късно изненадващо се отдръпна от поста в изгода точно на Грозев. 

Деветгодишният мандат на Йонко Грозев е към края си. В този интервал българският арбитър в Страсбург интензивно лобира за прокарването на две стратегически неолиберални цели у нас – официализирането на хомосексуалните бракове и ограничение независимостта на правосъдната власт и изключително на държавното обвиняване. Грозев не крие пристрастието си към българската прокуратура.

Само преди две седмици Грозев за следващ път стартира посредством близо до „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ издание упоритостите си за слагане под цялостен политически надзор на основния прокурор, чрез предстоящите конституционни промени. Но с изключение на преодоляването на прокуратурата и на Висшия правосъден съвет от неолиберални кръгове у нас, Грозев не крие апетитите си на подкрепящите го кръгове у нас за налагането на диктат и върху Конституционния съд.

За апологетите на джендър-идеологията у нас конституционните съдии, които се оказаха пазители на българските обичаи и християнските полезности, са идващите цели, наедно с всеки обвинител №1, който не е избор на кръговете, които командироваха през 2015 година Грозев в Страсбург. За ЛГБТИ общността българският Конституционен съд има потребност от промяна, тъй като решенията му били ретроградни. 

Скрита от публичното внимание се оказа и медийната поддръжка на решението на Европейски съд по правата на човека от вторник. Същото бе скоростно публикувано от медии, финансирани от години от непознати фондации, част от които свързани със Сорос. Единствено водният апокалипсис по Южното Черноморие помрачи медийната вакханалия, с която джендърите у нас възнамеряваха да отпразнуват прокарването на лобисткия и взетия под явен неолиберален диктат правосъден акт на Европейски съд по правата на човека. Основателен е въпросът – по какъв начин толкоз бързо на 5 септември ЛГБТИ и прокламиращите ги уеб сайтове знаеха за решението на съда. Същото е било оповестено сутринта, а новината бе на всички места още по обяд. Елементарно – българската връзка в Съда в Страсбург явно е обслужила менторите си и е подала новината още предходния ден. 

Като приказваме за ментори и връзки, точно тъй като мандатът на Йонко Грозев изтича скоро, в идващите месеци ще бъдем очевидци по какъв начин Христо Иванов, „ Демократична България “ и „ Продължаваме промяната “ ще стартират близкия до тях правист за всевъзможни позиции – от основен прокурор, през претендент за член на Висш съдебен съвет, та чак до парламентарен арбитър. Разбира се, в случай че в това време Грозев не си е уредил идната позиция в чужбина, от която ще прокарва ползите на вездесъщия Джордж Сорос. И, не, последното въобще не е инцидентно, нито пресилено. Установи го без значение следствие на френски адвокати – точно те демонстрираха, че Грозев е измежду най-ценните за „ Отворено общество “ съдии в Страсбург.

Има още един българин, който има толкоз близка връзка с американския човекомразец, с изключение на Йонко Грозев. А точно Иван Кръстев, скритият кукловод на олигархичния кръг „ Капитал “, който пък се оказа пръв другар с основния служител в Министерство на финансите на Съединени американски щати Джеймс О’Брайън, от който зависи включването и на българи в санкционния лист по световния закон „ Магнитски “. Случайност? Не, ни минимум, а световна мрежа за налагане на демократична тирания.