IТ експертът Огнян Мирчев: Когато главата ми пуши, рингът м...
Огнян Мирчев е международен вицешампион по кикбокс за юноши, европейски първенец за 2022 година К-1 при мъжете, двукратен балкански отличник и с 18 национални трофеи. Талантливият играч има три победи в спортната верига бойни галавечери SENSHI, като последното му присъединяване бе през декември 2024 година Стилът му на игра е доста атрактивен, а идващото му присъединяване на веригата ще бъде на SENSHI 26 GLADIATORS, което ще се организира на 17 май на гладиаторската сцена на Античния спектакъл в Пловдив.
- Какъв въпрос до момента не са ти задавали за твоята спортна кариера?
- Не са ме питали може би за напъните, които стоят зад един сполучлив състезател и какъв брой тежи една победа. Защото в профил наподобява доста лъскаво, доста готино - вървиш в залата, тренираш два пъти дневно, качваш се, биеш се, пребиваш се. Това е мейнстрийм взор. Но никой не ме е питал какво ми коства това и какъв брой старания давам, с цел да се приготвя и вляза в този мач.
Защото това е по-трудното нещо - в процеса на развиване на един войник се влагат доста старания и воля, от време на време доста повече, в сравнение с да се биеш на кръга. За един професионален мач нормално ми трябват 7-8 седмици работа в прецизен режим. Това е наложителна и поредна скица - с двуразови тренировки, качествена храна, положително наспиване, без късни излизания по клубове и вечерни занимания.
- Как би определил тази своя линия за дълготрайно обмисляне - като специфичност на характера ти или професионално деформиране? Ти работиш в областта на IT и киберсигурността - там всичко се пресмята до последната точка.
- Ха-ха, ами може да се каже, че е по малко и от двете. От една страна, работата всеки ден ме учи да залагам повече на това да предвидиш нещата. А това се случва най-добре, когато имаш прецизен проект. В същото време единствено с проект не става - би трябвало да имаш и дисциплинираност. И тук към този момент идва спортът. Той ме научи на страхотна дисциплинираност и значително построи характера ми.
Смело бих споделил, че кикбоксът и бойните спортове са виновни за това какъв човек съм през днешния ден, щастлив съм, че потеглих тъкмо по този път -
започнах да упражнявам още на 15 години и не съм спирал от този момент.
Ако при някои хора спортът е краткотрайно занимание, то при мен той е метод на живот. Това е и основният фактор, който ме е построил като персона и ми е оказал помощ да бъда убеден за това кой съм аз сега. Без спорта не знам къде щях да съм тъкмо през днешния ден и какъв човек щях да бъда… С моите триумфи се надявам да давам верен образец на деца и младежи, които имат липса на дисциплинираност или липса на цел в живота.
- Като професионален състезател, кои са хората, с които работиш в залата, и какъв брой от тях имат значима роля за развиването ти?
- Моят тренер Никола Николов е главната фигура в екипа ми. Благодаря му за всичко, което влага - като време, труд и страсти. Разчитам и на момчето в клуба, което ми води възобновяване и хранителния режим. Често се случва, изключително в България, доста от функционалностите по подготовката да се извършват непосредствено от треньора. Той ми задава темпото и дефинира всички типове тренировки.
Не е като в чужбина - да имаш кондиционен треньор, втори човек, който те приготвя единствено за бокс, обособен треньор за кикбокс, даже друго водещо лице единствено за ритниците. Аз директно работя с трима, от време на време до четирима души. Това са хората към мен, на които мога да разгадавам - треньорът ми, различен човек от екипа, който се грижи за менюто ми с насоки към храненето, както и за вярното възобновяване.
- В психическата настройка ли се крие разликата, която извежда един сполучлив състезател от този, който изгрява за миг и по-късно изчезва, тъй като е отчаян от неналичието на цел или победа?
- Да, другото нещо, което доста хора подценяват, това е психическата настройка. Не е работеща само тази настройка да бъдеш победител непременно. В дълготраен проект повече изгоди носи настройката, че си заслужава това, което правиш и че имаш дълготрайна визия за задачите, които си си сложил.
От моята гледа точка, от опита ми до момента, бих споделил, че наистина
разликата сред сполучливия и несполучливия войник е в силата на душeвността .
Мотивацията се гради всекидневно.
- Извън спортните ти достижения, към този момент споменахме, че ти работиш нещо извънредно отговорно в областта на IT технологиите и на киберсигурността. Как тази специалност се съчетава с работата ти в залата и с бойната ти кариера?
- Първо, това, което работя в IT и киберсигурността, ми харесва. Взех присъединяване и в InfoSec SEE - една от най-големите и значими интернационалните конференции по киберсигурност у нас. На втори проект, работата в IT сферата ми разрешава да не поставям тежък физически труд. Приятелите ми се майтапят, че работя като виртуална защита, вместо като гард по клубовете.
Да, обикновено е да се изтощавам след под напрежение ден. Но умората е по-скоро психическа, а тренировката в залата ми въздейства доста добре - като антистрес и антидепресант. Дори да съм имал сложен ден - станал съм заран да упражнявам, по-късно съм имал тежък ден на работа, по-тежък от нормално, с доста незабавни и виновни задачки, чак да ми излиза пара от главата, както се споделя,
залата в края на деня ми е персоналната терапия!
Когато вляза в залата, всичко това изчезва. Изкарвам си яда и напрежението, а стресът се стопява дружно с всички тревожни неща от деня...
И сносно го комбинирам - физическите тренировки ми оказват помощ за психическата кондиция. И противоположното - тренировките ме държат на чудесно равнище. Работата ми оказва помощ да отстранявам време на подготовката, да финансирам развиването си в спорта.
- Спомена, че тренировките в залата са твоята антистрес терапия. И можем ненапълно да разберем по какъв начин удрянето на боксовата круша може да отпусне напрежението. Но съгласно теб всеки спорт ли е подобаващ за разформироване?
- Забелязал съм, че в днешно време има много хора, които са доста уплашени от работата си. Те биха могли да се извърнат към бокса, към кикбокса, или към някакъв различен подобаващ спорт, който да канализира силата в градивна посока.
Няма значение от спорта, значимото е да се фокусираш върху личното си придвижване и надграждане. Доказано е, че спортът и придвижването понижават равнищата на напрежението в тялото на чисто химично равнище.
- Виждали сме те на кръга на SENSHI, там показваш експанзия, гняв и предпочитание за победа. В живота, отвън спорта, друг ли си?
- В работата си имам други взаимоотношения с сътрудниците, с приятелите ми дори съм по-скромен, само че въпреки всичко си оставам същият непосредствен човек. Поведението ми е изцяло идентично, виновен съм и се стремя към своите персонални триумфи. И преди постоянно съм го казвал -
какъвто си в живота, подобен си на кръга, и назад.
Защото, когато се качиш на кръга, няма кой да ти помогне и би трябвало да се оправяш самичък. И може да се сърдиш единствено на себе си, в случай че загубиш. Ако победиш, огромното удовлетворение е от това, че си положил всички старания и си дал най-хубавото от себе си за публиката. И че трудът ти в залата се възнаграждава.
- Какво е възприятието, когато една зала крещи твоето име, когато получиш овациите им дружно с трофея на галавечерта SENSHI?
- Това възприятие е доста мощно, само че аз го чувствам чак след края на мача. Преди това фокусът ми е върху самия дуел.
Когато съм на кръга, безусловно нищо не чувам
Не мисля за публиката, изолирам се. Не знам по какъв начин се случва, тъй като, когато виждам по-късно галавечерта по малкия екран, ми прави извънредно усещане какъв брой е шумна и дейна публиката. Но до момента в който съм на кръга, за мен е цялостна тишина. Например след последния ми мач на SENSHI 24 доста мои другари ме питаха дали съм чувал по какъв начин са викали за мен в цялостната зала. Ама почтено: не, никого не съм чул! Чувах единствено моя треньор понякога. Едва откакто слязох на кръга, погледнах към трибуните и чух големите крясъци и аплодисменти.
- Какво ти следва в персонален и професионален проект след мача на 17 май на Античния спектакъл на SENSHI 26 GLADIATORS?
- В персонален проект към този момент всичко ми е добре. Млад съм за някакви по-генерални решения, хубавите неща занапред ми предстоят.
Но към спорта имам огромни очаквания, сигурно жадувам да печеля купа на SENSHI, без значение дали ще бъде колан за европейска или международна купа. Очаквам да ме поканят за мач за такава купа, досега няма първенец в моята категория. Готов съм да се изправя против всеки сложен и опитен съперник, без значение кой ще бъде против мен на арената, дори бих се впуснал и в петрундов мач!
- Какъв въпрос до момента не са ти задавали за твоята спортна кариера?
- Не са ме питали може би за напъните, които стоят зад един сполучлив състезател и какъв брой тежи една победа. Защото в профил наподобява доста лъскаво, доста готино - вървиш в залата, тренираш два пъти дневно, качваш се, биеш се, пребиваш се. Това е мейнстрийм взор. Но никой не ме е питал какво ми коства това и какъв брой старания давам, с цел да се приготвя и вляза в този мач.
Защото това е по-трудното нещо - в процеса на развиване на един войник се влагат доста старания и воля, от време на време доста повече, в сравнение с да се биеш на кръга. За един професионален мач нормално ми трябват 7-8 седмици работа в прецизен режим. Това е наложителна и поредна скица - с двуразови тренировки, качествена храна, положително наспиване, без късни излизания по клубове и вечерни занимания.
- Как би определил тази своя линия за дълготрайно обмисляне - като специфичност на характера ти или професионално деформиране? Ти работиш в областта на IT и киберсигурността - там всичко се пресмята до последната точка.
- Ха-ха, ами може да се каже, че е по малко и от двете. От една страна, работата всеки ден ме учи да залагам повече на това да предвидиш нещата. А това се случва най-добре, когато имаш прецизен проект. В същото време единствено с проект не става - би трябвало да имаш и дисциплинираност. И тук към този момент идва спортът. Той ме научи на страхотна дисциплинираност и значително построи характера ми.
Смело бих споделил, че кикбоксът и бойните спортове са виновни за това какъв човек съм през днешния ден, щастлив съм, че потеглих тъкмо по този път -
започнах да упражнявам още на 15 години и не съм спирал от този момент.
Ако при някои хора спортът е краткотрайно занимание, то при мен той е метод на живот. Това е и основният фактор, който ме е построил като персона и ми е оказал помощ да бъда убеден за това кой съм аз сега. Без спорта не знам къде щях да съм тъкмо през днешния ден и какъв човек щях да бъда… С моите триумфи се надявам да давам верен образец на деца и младежи, които имат липса на дисциплинираност или липса на цел в живота.
- Като професионален състезател, кои са хората, с които работиш в залата, и какъв брой от тях имат значима роля за развиването ти?
- Моят тренер Никола Николов е главната фигура в екипа ми. Благодаря му за всичко, което влага - като време, труд и страсти. Разчитам и на момчето в клуба, което ми води възобновяване и хранителния режим. Често се случва, изключително в България, доста от функционалностите по подготовката да се извършват непосредствено от треньора. Той ми задава темпото и дефинира всички типове тренировки.
Не е като в чужбина - да имаш кондиционен треньор, втори човек, който те приготвя единствено за бокс, обособен треньор за кикбокс, даже друго водещо лице единствено за ритниците. Аз директно работя с трима, от време на време до четирима души. Това са хората към мен, на които мога да разгадавам - треньорът ми, различен човек от екипа, който се грижи за менюто ми с насоки към храненето, както и за вярното възобновяване.
- В психическата настройка ли се крие разликата, която извежда един сполучлив състезател от този, който изгрява за миг и по-късно изчезва, тъй като е отчаян от неналичието на цел или победа?
- Да, другото нещо, което доста хора подценяват, това е психическата настройка. Не е работеща само тази настройка да бъдеш победител непременно. В дълготраен проект повече изгоди носи настройката, че си заслужава това, което правиш и че имаш дълготрайна визия за задачите, които си си сложил.
От моята гледа точка, от опита ми до момента, бих споделил, че наистина
разликата сред сполучливия и несполучливия войник е в силата на душeвността .
Мотивацията се гради всекидневно.
- Извън спортните ти достижения, към този момент споменахме, че ти работиш нещо извънредно отговорно в областта на IT технологиите и на киберсигурността. Как тази специалност се съчетава с работата ти в залата и с бойната ти кариера?
- Първо, това, което работя в IT и киберсигурността, ми харесва. Взех присъединяване и в InfoSec SEE - една от най-големите и значими интернационалните конференции по киберсигурност у нас. На втори проект, работата в IT сферата ми разрешава да не поставям тежък физически труд. Приятелите ми се майтапят, че работя като виртуална защита, вместо като гард по клубовете.
Да, обикновено е да се изтощавам след под напрежение ден. Но умората е по-скоро психическа, а тренировката в залата ми въздейства доста добре - като антистрес и антидепресант. Дори да съм имал сложен ден - станал съм заран да упражнявам, по-късно съм имал тежък ден на работа, по-тежък от нормално, с доста незабавни и виновни задачки, чак да ми излиза пара от главата, както се споделя,
залата в края на деня ми е персоналната терапия!
Когато вляза в залата, всичко това изчезва. Изкарвам си яда и напрежението, а стресът се стопява дружно с всички тревожни неща от деня...
И сносно го комбинирам - физическите тренировки ми оказват помощ за психическата кондиция. И противоположното - тренировките ме държат на чудесно равнище. Работата ми оказва помощ да отстранявам време на подготовката, да финансирам развиването си в спорта.
- Спомена, че тренировките в залата са твоята антистрес терапия. И можем ненапълно да разберем по какъв начин удрянето на боксовата круша може да отпусне напрежението. Но съгласно теб всеки спорт ли е подобаващ за разформироване?
- Забелязал съм, че в днешно време има много хора, които са доста уплашени от работата си. Те биха могли да се извърнат към бокса, към кикбокса, или към някакъв различен подобаващ спорт, който да канализира силата в градивна посока.
Няма значение от спорта, значимото е да се фокусираш върху личното си придвижване и надграждане. Доказано е, че спортът и придвижването понижават равнищата на напрежението в тялото на чисто химично равнище.
- Виждали сме те на кръга на SENSHI, там показваш експанзия, гняв и предпочитание за победа. В живота, отвън спорта, друг ли си?
- В работата си имам други взаимоотношения с сътрудниците, с приятелите ми дори съм по-скромен, само че въпреки всичко си оставам същият непосредствен човек. Поведението ми е изцяло идентично, виновен съм и се стремя към своите персонални триумфи. И преди постоянно съм го казвал -
какъвто си в живота, подобен си на кръга, и назад.
Защото, когато се качиш на кръга, няма кой да ти помогне и би трябвало да се оправяш самичък. И може да се сърдиш единствено на себе си, в случай че загубиш. Ако победиш, огромното удовлетворение е от това, че си положил всички старания и си дал най-хубавото от себе си за публиката. И че трудът ти в залата се възнаграждава.
- Какво е възприятието, когато една зала крещи твоето име, когато получиш овациите им дружно с трофея на галавечерта SENSHI?
- Това възприятие е доста мощно, само че аз го чувствам чак след края на мача. Преди това фокусът ми е върху самия дуел.
Когато съм на кръга, безусловно нищо не чувам
Не мисля за публиката, изолирам се. Не знам по какъв начин се случва, тъй като, когато виждам по-късно галавечерта по малкия екран, ми прави извънредно усещане какъв брой е шумна и дейна публиката. Но до момента в който съм на кръга, за мен е цялостна тишина. Например след последния ми мач на SENSHI 24 доста мои другари ме питаха дали съм чувал по какъв начин са викали за мен в цялостната зала. Ама почтено: не, никого не съм чул! Чувах единствено моя треньор понякога. Едва откакто слязох на кръга, погледнах към трибуните и чух големите крясъци и аплодисменти.
- Какво ти следва в персонален и професионален проект след мача на 17 май на Античния спектакъл на SENSHI 26 GLADIATORS?
- В персонален проект към този момент всичко ми е добре. Млад съм за някакви по-генерални решения, хубавите неща занапред ми предстоят.
Но към спорта имам огромни очаквания, сигурно жадувам да печеля купа на SENSHI, без значение дали ще бъде колан за европейска или международна купа. Очаквам да ме поканят за мач за такава купа, досега няма първенец в моята категория. Готов съм да се изправя против всеки сложен и опитен съперник, без значение кой ще бъде против мен на арената, дори бих се впуснал и в петрундов мач!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ