Скърца злобата на Румен Боташ
Огнян Минчев Огнян Минчев, фейсбук
Едно от най-долните качества на партизанската политическа просвета по нашите географски ширини е склонността да си вършим мръсно един на различен като се оплакваме на тези, които са по-силни от нас – и на които разчитаме да санкционират нашите местни, български „ врагове “. Винаги го е имало и постоянно ще го има – дребните, озлобени и окуражени душици ще си останат такива, за жалост.
Но в дните на издание на конвергентния отчет нервността на кремълския планктон в българската политика и в цялата пета колона доближи до шеметни истерични висоти. Смешното в тази срамна история е, че в сегашния миг общественото недоволство в Москва е по-скоро контрапродуктивно. Затова връзките с Центъра се поддържат единствено на агентурно равнище, а обществените недоволства летят към … Брюксел…
„ Моля, г-не, г-жо, пък те ви лъжат – ние не сме подготвени, ето на, долните ни гащи са жълтокафяви, аме те крият… “ Веят се н@ср@ните гащи на стенещите пред Европа копейки, скърца злобата на Румен Боташ в бичуването на „ неподготвеността “ на личната му страна да одобри еврото.
Като споделих „ личната му страна “ се сетих, че в действителност първата му татковина не е тук – тя е на североизток. Тук е дребната му, колонизирана и подрязана – физически и духовно втора татковина, която бе командирован да ръководи. Засега жълтата фланелка печели едно момченце от гереу, което написа обществен донос – хем към Центъра, хем към Брюксел, хем към колебаещите се българи… Това момченце с безспорен гений за доноси донесе, че държавното управление в действителност било сключило договорка – да пусне Северна Македония в Европейски Съюз, а Европейски Съюз да пусне България в еврото. „ Ашколсун кьопоолар “, би възкликнал с възхита Алековия основен воин. „ Ама гледай бе, гледай по какъв начин ги нацапа всичките, а…! “
Оттук нататък четете бъдещето до първи януари, опънато като на карта. „ Ти ще целунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще целунеш скута, аз – краката; ти ще целунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе? ”
Голямо целувание ще падне – по скутове и други места на Изток и на Запад. Драги мои копейки, измекяри на кого ли не „ боташ гиби “, прислужници по предопределение и по специалност – не хабете се! Файда йок! Карайте го по-кротичко – мачът към този момент е свирен, минаха и продълженията, и дузпите…
Вашето не се губи, старанието ви е похвално. Не изисквайте прекомерно доста от себе си – времената на безнаказана колонизация на България от империята завършват. И помнете законите на физиката! Като се поклоните надълбоко на Изток – рисково се надупв@те на Запад. И обратно…
