Огнян Минчев: Мерете си езика
Огнян Минчев
Facebook
Не бих желал да разясня думите на Вежди Рашидов, инцидентно подочути от включен микрофон - дали са истинни и обективни, или са обидни и неприемливи.
Бих желал да обърна внимание на нещо друго.
На мнозина българи - на всевъзможни публични равнища - към момента им следва да се социализират в едно главно предписание на цивилизованото другарство: Това, което приказваш, би трябвало да зависи в каква роля се проявяваш в този миг.
С други думи - не е целесъобразно всеки път да казваш гласно това, което ти пристигна до устата. " Ама за какво бе човек - ами то си е чистата истина, но истината боли, нали... " Слушай друже, мен може би не ме интересува какво е твоето мнение за една или друга истина. В обществото - в цивилизованото общество - има правила на държание. Нарушаването на част от тях се смята за невъзпитано, а на друга част - за нелегално.
Вървя по улицата и против мен чужд примат от мъжки пол шумно се изхрачва, внимателно обърнал глава към канавката... Ами плюе му се на индивида - човечност... На някои им се плюе и в обществения басейн... На други им се прави друго. Минава госпожа по улицата и инцидентен минувач въодушевено споделя - " О-п-п-а-а..., ти да ми паднеш... " Но може и другояче - " Майчице, ти пък къде си тръгнала... "
Примерите не са единствено с мъже. В неголямо заведение радостна компания приказва високо, превъзбудено, разискват неща, които никого другиго не интересуват. На една госпожа й е толкоз радостно, че се смее с цялостно гърло с над 120 децибела. Без спиране - дълго време... А аз съм седнал да си проведа мирен частен диалог.
В обществото ние всички сме хора, само че играем разнообразни функции в разнообразни обстановки. Когато пазарим в магазина е целесъобразно да приказваме едно. Когато сме с дамата и децата вечер у дома дружно - друго. Когато сме на работа с още няколко сътрудници - трето. В избран смисъл ние сме разграничени на функции същества. Не всяка истина, не всяка смешка, не всяко самопризнание или оценка имат място във всяка обстановка, на всяко място, с всевъзможни хора. Това са много простички правила, които не се познават от обичайни и недобре възпитани хора, които считат, че светът, животът и тяхното присъединяване в него са синкретични и е доста значимо " ти да си си ти... "
Мерете си езика. Възпитаният човек има няколко филтъра за слово и държание. Той е свободен да мисли - и да образува свободно своя мироглед. Той е свободен и да приказва. Само че свободни са и другите - които слушат. Те имат избрани упования към словото на другия - да бъде възпитано, да бъде съответно на обстановката, да не ги наскърбява, да не влиза в персоналното им пространство, да не им досажда с информация, която е безотносителна към тях. Възпитаният човек познава тези ограничавания като самоограничения на личното си свободно слово и ги съблюдава.
Ако това я правилно и значимо за цивилизованото общество, толкоз по-вярно е за институционалното другарство. В институцията ние сме отишли в избрана регламентирана роля - чиновник, клиент, началник, чиновник... Иван, Петко, Веска и Пенка оставят своите многообразни истини и оценки " за живота " на прага и влизат в избрана ролева траектория, в която единствено избран вид " истини " имат място и значение.
Зная, че тези разсъждения няма да се харесат на всички - за мнозина рекомендациите и разпоредбите за образование и ролево държание звучат като " двуличие ". Да, в избран смисъл те са двуличие - належащо двуличие, въздържаност и схващане, че не всяка истина, не всяка действителност, не всяка оценка на действителността имат място в общественото държание и общественото слово. Понякога микрофонът се оказва инцидентно пуснат или пропуснат. Но и когато микрофонът е глух, отново не е целесъобразно да се приказва всичко, което ни пристигна до устата. " Ама то си е чиста истина бе, човек! " Възможно е. Но в този миг, в твоята роля, в този подтекст не е комфортно - не е редно, не е уместно да ни запознаеш искрено с " цялата истина " по въпроса.
Това, несъмнено, се отнася и за Народното събрание, когато микрофоните са публично включени. Зная, че за доста призвани там господа е трагично невероятно да се въздържат от патетично изразени сквернословия и простотии - за сътрудниците им от други партии, за други възгледи, за други позиции. Търпим ги, тъй като парламент е дума - производна на глагола parler - приказвам.
Съществува схващане, че е по-добре спорът, простотията, самозабравянето и така нататък да бъдат представително изразявани в Народното събрание, вместо да се разливат в всекидневието на цялото общество. Дали това схващане е уместно - преценете вие. Във всеки случай - и в Народното събрание, както и другаде, целесъобразно играйте възпитано и доброжелателно своите функции. Така облекчавате и подобрявате на първо място своя живот. След това - и животът на другите.
P.S. Моля написаното да не се възприема като защита в интерес на феномени като " политическа уместност ". Репресивното налагане на ограничавания върху словото се появява при съществуване на две предпоставки. Първата - съществуване на проведена социална група, разрушаваща публичните правила в интерес на свои идеологически цели. Втората - разпасана социална среда, в която естествените цивилизовани граници сред свободните жители е мъчно да бъдат спазвани.
