Огнян Минчев: Имаме нов пореден конфуз на тема демократичен политик с наследство от бившата ДС
Огнян Минчев
Facebook
Имаме нов следващ проблем - срам на тематика либерален политик с завещание от някогашната Държавна сигурност.
През последните три години имахме поредност от проблеми, свързани с примесването на съветско-комунистическо завещание и различна антиолигархична, " протестърска " политика. Как да се бориш с посткомунистическата олигария, вкоренена в подчинението на Москва и да подкрепяш вдигналият пестник Румен Радев?
Как да останеш правилен на антикомунистическия възторг на " твоята " партия от близкото минало и да гласуваш за Мая Манолова или Татяна Дончева...?
Но конфузът не е единствено в реформисткия - протестърски лагер.
Години преди този момент същите алтернативи стояха пред лагера на статуквото. Колцина от ГЕРБ - знамето на ЕНП в България - са освободени от връзки с комнунистическото и посткомунистическо статукво? Колко на брой от левите и от десните патри(Е)оти - националисти са без корени в някое от основните ръководства на Държавна сигурност? Примерите могат да продължат. Ще продължава и конфузът на примесеното с сегашното политическо завещание от предишното.
Разделението ляво-дясно съвпадаше
с линията комунизъм-антикомунизъм през 90-те години
След това стартира размиване на това съвпадане заради две аргументи. Първо, нерешаване на избрани задания от прехода, които други източноевропейски страни взеха решение навреме - лустрация, развиване на различни икономически и политически елити. Второ, развиване на нови публични действителности, пораждащи нови разделения ляво-дясно - консервативно-либерално, локално-глобално, олигархично-антиолигархично и така нататък
В България еволюцията на ляво-десния набор бе по-бавна в сравнение с в Полша или Унгария, само че в последна сметка се случва вследствие на общите европейски и международни промени. Взависимост от това кой е най-важния им приоритет, " старите " леви и десни сменят местата си в ляво-дясното разделяне. Що се отнася до младите генерации политици, наследници на Държавна сигурност и остарялата номенклатура - в България в края на 90-те години бяха осуетени дефинитивно опитите за основаване на
различен на номенклатурния хайлайф
Затова имаме единствено един хайлайф - със или без кавички - правоприемник на номенклатурния, ситуиран в целия набор. Тези наследници са както в ГЕРБ и в дясно, по този начин и в остарялото, и в новото ляво. С две думи - конфузът е разбираем и законосъобразен. Това не ни освобождава от нуждата да сътворяваме нов народен хайлайф, който да пази ползите на България в новата ера, в която живеем.
Защото наследеният " хайлайф " продължава да бъде с наследството на постсъветския нрав и с манталитета на колониална администрация.
Новите действителности ще основават нови ляво-десни разделения. Старите разделения последователно ще се затъпяват и помиряват пред лицето на нови провокации.
В този развой са доста значими две неща. Първо, нуждата от морална и историческа оценка на предишното за неговото примиряване и консолидиране в националното съзнание. Един продължаващ да тлее
спор от предишното дърпа цялата нация обратно
Време е да приключим борбата за предишното с ясна оценка и оптимално необятен консенсус - в това число за комунистическото завещание, в това число за наследството на посткомунистическия преход. Това не може да стане с други средства с изключение на по метода на истината - цялата истина.
Второ, с цел да реализираме публично примиряване с предишното чрез истината, належащо е да създадем нов народен хайлайф - публичен хайлайф на нова, модерна основа - който повече няма да бъде заинтригуван (икономически, политически и морално) да крие наследството на своите дядовци, а ще бъде стимулиран да го осветли, с цел да премине напред, към бъдещето на своята управителна социална роля.
Тук България неприятно се спъна през последните 30 години, остана в плен на своите елити от комунистическия интервал, които се трансфораха в посткомунистическа олигархия. Докато не преодолеем това завещание - малко можем да създадем по пътя си към бъдещето.
Нов хайлайф не се основава за седмици или месеци - от време на време минават генерации в процеса на възникването му. По-добре е процесът да бъде равномерен и динамичен. Имаме ли публичен запас с цел да решим тази належаща национална задача?
