С ерзац лидери, посочени от враждебни сили, далеч няма да стигнем
Огнян Минчев*
Търсенето на водач е тежка болежка на българското общество. Народопсихолозите настояват, че българската обществена просвета е индивидуалистично-егалитаристка. Всеки от нас желае да бъде " коза на собствен крайник " и няма доверие на другите. Формирането на публични йерархии е нелегитимно в очите на българина, тъй като който и да се издига - бил е прекомерно дълго " на един хал " с останалите. Е, баш тоя ли ще ни води... Не го ли знам аз него, съсед ми е, кътните му зъби зная... Пък и сестра му...
След сталинисткото настъпление от 1944 година българският хайлайф бе на процедура погубен, унизен и пропъден. Заменен бе от колониалната администрация на московския завоеватвл. Тази администрация трябваше да играе ролята на народен хайлайф, само че съумя да се издигне единствено до роля на районен слугински уред на империята. След 1990 година имаше опити да се сътвори различен хайлайф от небрежно съединената демократична общественост. За страдание, едно десетилетие по-късно този опит завърши с погром. Колониалният комунистически хайлайф се трансформира в посткомунистическа олигархия и благодарение на третия Кобург дефинитивно овладя стопанската система и политическата система.Съхрани
логиката на психиката и системата на слугинска взаимозависимост от Москва
След 2013 година бяха обновени опитите от 90-те години за основаване на различен хайлайф - цивилен и политически. Без необикновен триумф. Опитите бяха обновени през 2020 година - към този момент с патоса на открита антиолигархична политическа гражданска война, само че триумфът - в случай че изобщо има подобен - е също по този начин спорен и неоснователен. Протестите от 2020 година вкараха в българската политика две нови генерации, които бяха дезинтересирани и изолирани от публичния живот през първите 20 години на новия век. Засега достиженията им се изчерпват със самия факт на битие на политическа упоритост у водачите им. Да забележим нататък...
За разлика от общо взето подредения свят през 90-те години и началото на нашия век, през днешния ден живеем в бурни и рискови времена. Много рисковано е да продължаваме напред с политическо и публично водачество, което е композиция от спорни персонални качества, зависимости от непозната и нападателна страна - в тази ситуация Русия, дълбоки вътрешни разделения и неспособност за реализиране на единодушие по основни национални цели. Българският хайлайф - или това, което го замества - е претрупан с наличието на прекомерно
доста фигури и проведени групи, подвластни от волята на непознати ползи
В сходни рецесии на лидерска еднаквост нациите нормално създават публични водачи, които са в положение да ги водят към превъзмогване на задънената улица. Чърчил смени посредствения Чембърлейн. Аденауер построи нова Германия от пепелищата на нацисткото проваляне. Де Гол изведе Франция от рецесията на четвъртата република... Ние чакаме, само че не припознаваме. Който и да опита - съсед ми е, знам го какво съставлява, хитрец - прави се на света вода ненапита... В множеството от случаите това дори е правилно. Но с този нрав ние като че ли сме наказани да произвеждаме авансово сбъднати пророчества -
не имаме вяра на никого и получаваме в следствие неверници
Не виждам смисъл да се убеждаваме, че се намираме на значим Рубикон за националното ни развиване. С ерзац водачите - изключително посочени отпред на страната от непознати и враждебни сили - надалеч няма да стигнем. Мераклиите за фюрерчета се множат. Разделенията и поляризацията в обществото се усилват. Време е най-малко някои от нас " да извадят дипла " и да се опитат да очертаят кръг от нужни стъпки напред, зад които да застанат колкото може повече хора. И... някой да ги поведе - или някои...
Много нации са напуснали сцената на историята тъй като не са осъзнали повелите на времето, в което живеят. А осъзнаването е на първо място работа на публичния хайлайф.
Време е да спрем да служим на непознати и враждебни сили, да спрем да преписваме логаритми и решения, проработили другаде, само че механично нанесени върху нашата реалност. Време е за политическо и държавническо творчество. То изисква разсъдък, честност и грижа за публичния интерес. А освен за персоналния...
Абе не ги ли напълнихте към този момент тези персонални джобове бе, господа!
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Търсенето на водач е тежка болежка на българското общество. Народопсихолозите настояват, че българската обществена просвета е индивидуалистично-егалитаристка. Всеки от нас желае да бъде " коза на собствен крайник " и няма доверие на другите. Формирането на публични йерархии е нелегитимно в очите на българина, тъй като който и да се издига - бил е прекомерно дълго " на един хал " с останалите. Е, баш тоя ли ще ни води... Не го ли знам аз него, съсед ми е, кътните му зъби зная... Пък и сестра му...
След сталинисткото настъпление от 1944 година българският хайлайф бе на процедура погубен, унизен и пропъден. Заменен бе от колониалната администрация на московския завоеватвл. Тази администрация трябваше да играе ролята на народен хайлайф, само че съумя да се издигне единствено до роля на районен слугински уред на империята. След 1990 година имаше опити да се сътвори различен хайлайф от небрежно съединената демократична общественост. За страдание, едно десетилетие по-късно този опит завърши с погром. Колониалният комунистически хайлайф се трансформира в посткомунистическа олигархия и благодарение на третия Кобург дефинитивно овладя стопанската система и политическата система.Съхрани
логиката на психиката и системата на слугинска взаимозависимост от Москва
След 2013 година бяха обновени опитите от 90-те години за основаване на различен хайлайф - цивилен и политически. Без необикновен триумф. Опитите бяха обновени през 2020 година - към този момент с патоса на открита антиолигархична политическа гражданска война, само че триумфът - в случай че изобщо има подобен - е също по този начин спорен и неоснователен. Протестите от 2020 година вкараха в българската политика две нови генерации, които бяха дезинтересирани и изолирани от публичния живот през първите 20 години на новия век. Засега достиженията им се изчерпват със самия факт на битие на политическа упоритост у водачите им. Да забележим нататък...
За разлика от общо взето подредения свят през 90-те години и началото на нашия век, през днешния ден живеем в бурни и рискови времена. Много рисковано е да продължаваме напред с политическо и публично водачество, което е композиция от спорни персонални качества, зависимости от непозната и нападателна страна - в тази ситуация Русия, дълбоки вътрешни разделения и неспособност за реализиране на единодушие по основни национални цели. Българският хайлайф - или това, което го замества - е претрупан с наличието на прекомерно
доста фигури и проведени групи, подвластни от волята на непознати ползи
В сходни рецесии на лидерска еднаквост нациите нормално създават публични водачи, които са в положение да ги водят към превъзмогване на задънената улица. Чърчил смени посредствения Чембърлейн. Аденауер построи нова Германия от пепелищата на нацисткото проваляне. Де Гол изведе Франция от рецесията на четвъртата република... Ние чакаме, само че не припознаваме. Който и да опита - съсед ми е, знам го какво съставлява, хитрец - прави се на света вода ненапита... В множеството от случаите това дори е правилно. Но с този нрав ние като че ли сме наказани да произвеждаме авансово сбъднати пророчества -
не имаме вяра на никого и получаваме в следствие неверници
Не виждам смисъл да се убеждаваме, че се намираме на значим Рубикон за националното ни развиване. С ерзац водачите - изключително посочени отпред на страната от непознати и враждебни сили - надалеч няма да стигнем. Мераклиите за фюрерчета се множат. Разделенията и поляризацията в обществото се усилват. Време е най-малко някои от нас " да извадят дипла " и да се опитат да очертаят кръг от нужни стъпки напред, зад които да застанат колкото може повече хора. И... някой да ги поведе - или някои...
Много нации са напуснали сцената на историята тъй като не са осъзнали повелите на времето, в което живеят. А осъзнаването е на първо място работа на публичния хайлайф.
Време е да спрем да служим на непознати и враждебни сили, да спрем да преписваме логаритми и решения, проработили другаде, само че механично нанесени върху нашата реалност. Време е за политическо и държавническо творчество. То изисква разсъдък, честност и грижа за публичния интерес. А освен за персоналния...
Абе не ги ли напълнихте към този момент тези персонални джобове бе, господа!
*Текстът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ