Иван Игов пред novini.bg: Насилието се ражда в семейството
Огласената месец по-късно зверщина, случила се в Стара Загора при която пехливанин с татуси нарязал 21 пъти/след последните разяснения от прокуратурата/ тялото на своя другарка, повдигна доста въпроси и разрови кървящи проблеми в обществото ни. Те са освен юридически и законодателни, само че и психически и психиатрични в избрани случаи. Примерно, за какво цялостен месец тази покруса не беше огласена обществено? Защо институциите в страната ни като че ли са абдикирали от отговорностите си и „ общително ” са трансферирали проблемите с домашното и общото принуждение в ръцете на неправителствения бранш? Защо за съдии и прокурори, които получават големи заплати за нашенските стандарти, се избират и назначават бездушни хора, без грам емпатия, които като служители, каквито в действителност са, четат безусловно точките и параграфите на нормите? Защо няма предварителна защита против експанзията и насилието? Попитах за експертен коментар по тези мъчителни за обществото ни проблеми известния фамилен терапевт и дълготраен учебен психолог Иван Игов.
Като психолог избирам да не разясня юридическите дефекти в нашата система, да не напомням, че и законът не е признат като хората. След отхвърлянето от страна на Конституционния съд под партиен напън на Истанбулската спогодба, беше разумно, че рано или късно проблемите с насилието ще ескалират, каквото и да вършат дребното на брой организации от НПО-сектора. Напоследък случаите на принуждение като че ли се усилват –
единствено т.г. до момента има над 20 случая на тежки подтиснически актове.
Според мен, като психолог по-важният проблем е, по какъв начин и за какво се случва това нарастване на насилието в нашето общество. Тези фитнес герои с доста татуси по себе си измежду които и патриотични, не са артикул единствено и само на днешния ден, те не са паднали от небето и не са безотговорен феномен.
Насилието се ражда в фамилията, а страната няма по какъв начин да влезе във всеки дом.
1/3 от фамилиите си поддържат връзка в домовете посредством експанзия
– кряскане, крещене и впрочем, в това число и образовани хора, което като изпаднат във фрустрация, си приказват такива неща, които рядко се чуват и в мизерните гета. Деца, израснали в такава конюнктура, стартират да употребяват такива изрази през цялото време и за тях експанзията е норма. Тъй като не съумяват да овладяват обстановката около себе си, те развиват възприятие за непълноценност, комплекси и впрочем и си търсят жертви, върху които да си изливат експанзията. Някои го вършат в уличното придвижване, неспазвайки обикновени правила. Примерно аз през вчерашния ден в метрото седях до юноша, която пушеше електронна цигара. Посочих ме табелата, с напътствие, че е неразрешено, а тоя ме гледаше с изненада, че съм се осмелил да му направя забележка. Хич не му пристигна мисъл, че избива своите комплекси, правейки се на мъжага в метрото.
Първото място след фамилията, където може да се откри, че едно дете е принудител, е учебното заведение. По света се обръща голямо внимание върху казуса с насилието сред децата.
Училищата са длъжни да имат политика за справяне с експанзията.
Преди повече от 10 години УНИЦЕФ финансира първата такава стратегия у нас. Аз ръководех екипа тогава, само че да ви кажа ли каква част от тази стратегия се употребява в този момент? Нула. Държавата би трябвало освен постфактум да приема закони, които по някакъв метод да глобяват, да образова съдиите да работят с тези проблеми, с цел да няма такива нелепости като случилите се преди месец в Ст.Загора, да образова прокурорите по какъв начин да проверяват такива нещастия, лекарите също да работят по правила по какъв начин да оповестят при сходни случаи. Всичко това е битка със следствията.
Ние би трябвало наложително да стартираме да работим по предварителната защита, тъй като да си признаем почтено – учебното заведение не си прави работата да поправя проблемите, основани в домовете на насилниците.
Нищо не стана със закона за отбрана от домашно принуждение. С Истанбулската спогодба също, тъй като някои се хванаха за израза „ джендер ”, а това е термин от логиката на психиката, въведен преди близо 80 години, с цел да замести термина „ секс ”.
Лично съм засегнат от това, че страната не прави нищо във връзка с предварителната защита на насилието измежду децата.
Според сътрудниците в международен мащаб, експанзията може да се овладее през детството. Насилието трансформира хората в лузери. Затова аз желая и моля да си приказваме в обществото ни какво ще създадем превантивно по този начин, че насилието да не се случва.
Като психолог избирам да не разясня юридическите дефекти в нашата система, да не напомням, че и законът не е признат като хората. След отхвърлянето от страна на Конституционния съд под партиен напън на Истанбулската спогодба, беше разумно, че рано или късно проблемите с насилието ще ескалират, каквото и да вършат дребното на брой организации от НПО-сектора. Напоследък случаите на принуждение като че ли се усилват –
единствено т.г. до момента има над 20 случая на тежки подтиснически актове.
Според мен, като психолог по-важният проблем е, по какъв начин и за какво се случва това нарастване на насилието в нашето общество. Тези фитнес герои с доста татуси по себе си измежду които и патриотични, не са артикул единствено и само на днешния ден, те не са паднали от небето и не са безотговорен феномен.
Насилието се ражда в фамилията, а страната няма по какъв начин да влезе във всеки дом.
1/3 от фамилиите си поддържат връзка в домовете посредством експанзия
– кряскане, крещене и впрочем, в това число и образовани хора, което като изпаднат във фрустрация, си приказват такива неща, които рядко се чуват и в мизерните гета. Деца, израснали в такава конюнктура, стартират да употребяват такива изрази през цялото време и за тях експанзията е норма. Тъй като не съумяват да овладяват обстановката около себе си, те развиват възприятие за непълноценност, комплекси и впрочем и си търсят жертви, върху които да си изливат експанзията. Някои го вършат в уличното придвижване, неспазвайки обикновени правила. Примерно аз през вчерашния ден в метрото седях до юноша, която пушеше електронна цигара. Посочих ме табелата, с напътствие, че е неразрешено, а тоя ме гледаше с изненада, че съм се осмелил да му направя забележка. Хич не му пристигна мисъл, че избива своите комплекси, правейки се на мъжага в метрото.
Първото място след фамилията, където може да се откри, че едно дете е принудител, е учебното заведение. По света се обръща голямо внимание върху казуса с насилието сред децата.
Училищата са длъжни да имат политика за справяне с експанзията.
Преди повече от 10 години УНИЦЕФ финансира първата такава стратегия у нас. Аз ръководех екипа тогава, само че да ви кажа ли каква част от тази стратегия се употребява в този момент? Нула. Държавата би трябвало освен постфактум да приема закони, които по някакъв метод да глобяват, да образова съдиите да работят с тези проблеми, с цел да няма такива нелепости като случилите се преди месец в Ст.Загора, да образова прокурорите по какъв начин да проверяват такива нещастия, лекарите също да работят по правила по какъв начин да оповестят при сходни случаи. Всичко това е битка със следствията.
Ние би трябвало наложително да стартираме да работим по предварителната защита, тъй като да си признаем почтено – учебното заведение не си прави работата да поправя проблемите, основани в домовете на насилниците.
Нищо не стана със закона за отбрана от домашно принуждение. С Истанбулската спогодба също, тъй като някои се хванаха за израза „ джендер ”, а това е термин от логиката на психиката, въведен преди близо 80 години, с цел да замести термина „ секс ”.
Лично съм засегнат от това, че страната не прави нищо във връзка с предварителната защита на насилието измежду децата.
Според сътрудниците в международен мащаб, експанзията може да се овладее през детството. Насилието трансформира хората в лузери. Затова аз желая и моля да си приказваме в обществото ни какво ще създадем превантивно по този начин, че насилието да не се случва.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ