Марио Хосен свири на изложбата на Васил Стоев във Варна
Официалното разкриване на независима галерия живопис на Васил Стоев ще се състои на 29 юни 2018 година в 19.00 часа в изложба „ Тереза Зиковска ”, гр.Варна, ул. Воден 25.
Скъп гост на събитието ще е световно известния цигулар Марио Хосен, който ще извърши цигулкови импресии специално за гостите!
ВАСИЛ СТОЕВ, живопис
разкриване:
29.06. /петък/ 19:00ч.
Васил Стоев се появи в художествения живот на България в един благополучен миг – когато идеологизацията на изкуството беше към този момент преодоляна и художникът получи, въпреки и относителна, независимост да изрича с живописта си свои, креативен истини. Той нямаше потребност да се бори със закостенели показа за ролята на изкуството, а получи шанса да откри бързо своята характерност. И прелестно се възползва от тази опция. На пръв взор картините на Васил Стоев наподобяват освободени, направени на един мирис, " изпяти ". Това, несъмнено, е едно тяхно качество. Но зад тази привидна живописна лекост се крие една неподозирана сила на градивното начало. И тя личи в организацията на композицията. Дори когато фигурата изцяло отсъства, картинната конструкция се основава от контрасти. Най-често свободните, даже безредни ярки мазки, които образуват фактурен " остров " в центъра на платното, са опълчени на относително гладки едноцветни повърхности. Друг контрастност се реализира от съпоставянето на ярки и пастелни еднотонни петна. Учудващо e по какъв начин " убити " тонове могат да станат източник на интензивно облъчване, по какъв начин черното или сивото могат да изгубят своята колоритна индиферентност и да се трансфорат в дълбоки цветове. Най-сетне и неочакваната поява на линия-контур, която не обрисува, а единствено акцентира присъщото в някаква фигура, се постанова като " графичен " акцент върху живописната магма. Усилието да се наложи структурата на аморфното и да извлече от нея смисъл е в основата на тази живопис и дефинира характерността на В. Стоев. Зрителят тактилно усеща напрежението в контрастите на картината, той изживява след художника драмата на опълчването, която намира излаз в трайна вътрешна структура. Именно това, съгласно мен, зарежда фена с силата, вложена в основаването на картината. Така и неговото усещане става доста по-изострено и по-активно. Затова картините на Стоев не са " комфортна мебел ", те са енергийни точки в интериора, насищащи атмосферата с болката и възторга на една чисто живописна драма.
Проф. Иван Маразов
Изкуството като еластичен и нравствен изказ на креативните качества на обособената персона, по своите най-висши желания е по едно и също време с това и документ на бремето, демонстриращ своята жизнеспособност. В тази своя функционалност то не е персонално, самостоятелно изложение, а предизвика размишления за епохата и проблематика на публичното развиване. Подобни размишления като израз на поредно художествено държание провокират картините на Васил Стоев. Всички изразни средства се свързват в еднороден, изцяло личностен свят, в достоверно художествено лъчение при оформянето на тяхната проблематика. Това лъчение се дефинира от вдъхновението на фигуралното и колоритното създаване на картината и произлизащите от това богати на напрежение контрасти. Така силата на човешката воля и противостоящите й съпротивления съставляват основополагащите метафори на тези картини. При това те не са резултат на чисто физически неовладяно изложение. Художествените средства се образуват в осъзнато креативно мислене, като в същото време се изпълват с оптимално наличие. Те носят размисъл и съдържат дискусионност във връзка с многопластовите аспекти на модернизма и дружно с това се опират върху виталността на българската и европейска просвета. Към това се прибавя и решимостта, с която тематиката се концентрира в центъра на европейската иконография. Фигуралност и фигурация, понятия, които отчетливо разказват сегашното определение, от една страна, а от друга – непрестанно обновяващия се, изплъзващ се, нестабилно рискуващ провокационен облик. Художникът не подражава на описателния натурализъм, а разпростира личностен рисунък, присъщ със своя витално утвърждаващ се порив, образуван и от риска на откритите импулси, изплъзващи се на едноизмерната интерпретация. Той непрестанно гради напрежения сред другите пластове, които слагат в контрастност детайлите на картините и основават тяхната динамичност. Като оформя жестовата, разгърната с езика на тялото изразителност на рисунъка, художникът разстила фигуралните комплекси върху повърхността на платното. От тази персонална позиция се основават овалните и диагоналните издигнатия на линиите, комплексните зони на фигурацията в картината, като в същото време се структурира плоскостта на цветовете. Цветовете със своето вътрешно с напрежение благосъстояние съставляват същинското художствено средство на това изкуство. художникът комбинира с огромно ентусиазъм избрани групи от хармонични и контрастиращи си цветови пластове и по този начин покачва вътрешното напрежение на композицията до оптимално оптическо наличие. Тук виждаме опълчване на цветове с матова приглушеност, мека дълбочина и сияйно лъчение. Във всяка картина, създателят построява характерен цветови указател, присъщ за съответната творба, включвайки както мрачни, по този начин и светли, наситени нюанси. Цветовете се преплитат, конфликтно се опълчват в разговор и придават същинска пространственост на картината. Материализацията им е изтъкана от оптични и материални детайли на взаимно общуване, те са многозначителни, изплъзват се и в същото време изявяват материално-предметни характерности. От тук се оформя и редуването на хомогенни и гладки, структурирани и сурови цветови зони на картината. По този метод цветовете са същинското изразно средство на изкуството на Васил Стоев, на напрежението на преливащите се форми подхожда и напрежението на динамичните окраски. Цветовете са тези, които основават формите и структурират пространството на картините. Зад тази конструкция на напрежение от несъгласия изпъква основополагащият конфронтация сред фигура и каузалност, създаващ базата на картинния език. Решителното ударение на този конфронтация е при започване на европейското изкуство. Това не би следвало да се схваща като естетико-технически стилов приом на актьора, а по-скоро като изразно средство на извисено духовно и публично себеосъществяване. Този конфронтация дефинира още мемориалните портрети на копските християни. Виждаме го в огромните портрети на ренесансовия художник, на Дюрер и Холбайн, а художниците на двадесетото столетие го съзират по нов метод. Доказателство за това са картините на Пабло Пикасо и Франсиз Бейкън. Напрежението на фигурата и основата съставлява пластическа метафора на несъгласието сред индивида и света. Първоначално то е дефинирано художествено с цялата решителност и заостреност в мозайките и иконите на византийската черква. Не е инцидентен фактът, че Васил Стоев, художник български генезис, възприема този основополагащ модул на създаване на своите картини. Та нали България е част от Югоизточна Европа, която обичайно е ориентирана към византийската просвета. По този метод Васил Стоев дава своя принос към безконечната драма за самоопределянето и самообновяването на личноста. Неговите картини могат да се възприемат като огледало, в което ние да откроим онази преливаща в краски картина на самите себе си, в която се лутат преобразяващите се условия на действителния живот. Това постоянно е било първостепенна задача на същинското изкуство. Това не е украсителен детайл, а в противен случай екзистенциално допиране на нашата вътрешна истина.
Улрих Ганзерт
Васил Стоев е роден в гр. Пловдив.
Завършва Националната художествена академия през 1979 година при проф. Ал. Поплилов.
Награда за присъединяване, първа степен, интернационално Биенале на изкуствата Малта
Втора премия, интернационално Биенале на изкуствата, Малта
Награда на град Пловдив за живопис
Музеи, обществени сбирки, аукциони:
Сотбис, Лондон, Англия
Музей Mimara, Загреб, Хърватска
Национален музей за изтънчено изкуство, София, България
Градска изложба София, България
Градска изложба Пловдив, България
Градска изложба Бургас, България
Национален Художествен музей Валета, Малта
Фондация Tempre Art, Малта
Асоциация на художниците и писателите Nid d`Aigle, Белгия
Музей за модерно изкуство, гр.Мджа, Малта
Музей Tempra Кметство гр. Мджа, Малта;
Публични сбирки във Франция, Белгия, Швейцария, Малта, Япония, както и редица сбирки в България, Франция, Италия, Германия,Швейцария, Англия, Холандия, Дания, Гърция, Турция, Белгия, Португалия, Съединени американски щати, Япония и др.
Изложби: Галерия Violetta Виена, Австрия
Галерия Aduaz Грац, Австрия
Галерия United Art Gallery, Виена, Австрия
Галерия Cornerstone Galleries Калифорния, САЩ
Галерия 100, Малта
Галерия Alkent Aktuel Art, Истанбул, Турция
Галерия Дворец на културата София, България
Галерия D`Arte, Италия
Галерия Celine, Париж, Франция
Галерия Logix, Виена, Австрия
Галерия Bernard Felli, Париж, Франция
Muse`е de l`Athenee, Женева, Швейцария
Галерия Teresa, Ерленбах, Швейцария
Галерия Nid d`Aigle, Профондевил, Белгия
Галерия Galliardi Лондон, Англия
Галерия Chabanian-LeBaron, Анси, Франция
Галерия DC World Bank, Вашингтон, САЩ
The Museum of Modern Art, Папендрехт, Холандия
Галерия Europ’Art, Женева, Швейцария
Gorcums Museum, Холандия
International Art Biennale, Малта
Artexpo, Токио, Япония
Sotheby`s Auction, Лондон, Англия
Ankart, Анкара, Турция
Галерия Лоранъ и Жорж Папазов София, България
Скъп гост на събитието ще е световно известния цигулар Марио Хосен, който ще извърши цигулкови импресии специално за гостите!
ВАСИЛ СТОЕВ, живопис
разкриване:
29.06. /петък/ 19:00ч.
Васил Стоев се появи в художествения живот на България в един благополучен миг – когато идеологизацията на изкуството беше към този момент преодоляна и художникът получи, въпреки и относителна, независимост да изрича с живописта си свои, креативен истини. Той нямаше потребност да се бори със закостенели показа за ролята на изкуството, а получи шанса да откри бързо своята характерност. И прелестно се възползва от тази опция. На пръв взор картините на Васил Стоев наподобяват освободени, направени на един мирис, " изпяти ". Това, несъмнено, е едно тяхно качество. Но зад тази привидна живописна лекост се крие една неподозирана сила на градивното начало. И тя личи в организацията на композицията. Дори когато фигурата изцяло отсъства, картинната конструкция се основава от контрасти. Най-често свободните, даже безредни ярки мазки, които образуват фактурен " остров " в центъра на платното, са опълчени на относително гладки едноцветни повърхности. Друг контрастност се реализира от съпоставянето на ярки и пастелни еднотонни петна. Учудващо e по какъв начин " убити " тонове могат да станат източник на интензивно облъчване, по какъв начин черното или сивото могат да изгубят своята колоритна индиферентност и да се трансфорат в дълбоки цветове. Най-сетне и неочакваната поява на линия-контур, която не обрисува, а единствено акцентира присъщото в някаква фигура, се постанова като " графичен " акцент върху живописната магма. Усилието да се наложи структурата на аморфното и да извлече от нея смисъл е в основата на тази живопис и дефинира характерността на В. Стоев. Зрителят тактилно усеща напрежението в контрастите на картината, той изживява след художника драмата на опълчването, която намира излаз в трайна вътрешна структура. Именно това, съгласно мен, зарежда фена с силата, вложена в основаването на картината. Така и неговото усещане става доста по-изострено и по-активно. Затова картините на Стоев не са " комфортна мебел ", те са енергийни точки в интериора, насищащи атмосферата с болката и възторга на една чисто живописна драма.
Проф. Иван Маразов
Изкуството като еластичен и нравствен изказ на креативните качества на обособената персона, по своите най-висши желания е по едно и също време с това и документ на бремето, демонстриращ своята жизнеспособност. В тази своя функционалност то не е персонално, самостоятелно изложение, а предизвика размишления за епохата и проблематика на публичното развиване. Подобни размишления като израз на поредно художествено държание провокират картините на Васил Стоев. Всички изразни средства се свързват в еднороден, изцяло личностен свят, в достоверно художествено лъчение при оформянето на тяхната проблематика. Това лъчение се дефинира от вдъхновението на фигуралното и колоритното създаване на картината и произлизащите от това богати на напрежение контрасти. Така силата на човешката воля и противостоящите й съпротивления съставляват основополагащите метафори на тези картини. При това те не са резултат на чисто физически неовладяно изложение. Художествените средства се образуват в осъзнато креативно мислене, като в същото време се изпълват с оптимално наличие. Те носят размисъл и съдържат дискусионност във връзка с многопластовите аспекти на модернизма и дружно с това се опират върху виталността на българската и европейска просвета. Към това се прибавя и решимостта, с която тематиката се концентрира в центъра на европейската иконография. Фигуралност и фигурация, понятия, които отчетливо разказват сегашното определение, от една страна, а от друга – непрестанно обновяващия се, изплъзващ се, нестабилно рискуващ провокационен облик. Художникът не подражава на описателния натурализъм, а разпростира личностен рисунък, присъщ със своя витално утвърждаващ се порив, образуван и от риска на откритите импулси, изплъзващи се на едноизмерната интерпретация. Той непрестанно гради напрежения сред другите пластове, които слагат в контрастност детайлите на картините и основават тяхната динамичност. Като оформя жестовата, разгърната с езика на тялото изразителност на рисунъка, художникът разстила фигуралните комплекси върху повърхността на платното. От тази персонална позиция се основават овалните и диагоналните издигнатия на линиите, комплексните зони на фигурацията в картината, като в същото време се структурира плоскостта на цветовете. Цветовете със своето вътрешно с напрежение благосъстояние съставляват същинското художствено средство на това изкуство. художникът комбинира с огромно ентусиазъм избрани групи от хармонични и контрастиращи си цветови пластове и по този начин покачва вътрешното напрежение на композицията до оптимално оптическо наличие. Тук виждаме опълчване на цветове с матова приглушеност, мека дълбочина и сияйно лъчение. Във всяка картина, създателят построява характерен цветови указател, присъщ за съответната творба, включвайки както мрачни, по този начин и светли, наситени нюанси. Цветовете се преплитат, конфликтно се опълчват в разговор и придават същинска пространственост на картината. Материализацията им е изтъкана от оптични и материални детайли на взаимно общуване, те са многозначителни, изплъзват се и в същото време изявяват материално-предметни характерности. От тук се оформя и редуването на хомогенни и гладки, структурирани и сурови цветови зони на картината. По този метод цветовете са същинското изразно средство на изкуството на Васил Стоев, на напрежението на преливащите се форми подхожда и напрежението на динамичните окраски. Цветовете са тези, които основават формите и структурират пространството на картините. Зад тази конструкция на напрежение от несъгласия изпъква основополагащият конфронтация сред фигура и каузалност, създаващ базата на картинния език. Решителното ударение на този конфронтация е при започване на европейското изкуство. Това не би следвало да се схваща като естетико-технически стилов приом на актьора, а по-скоро като изразно средство на извисено духовно и публично себеосъществяване. Този конфронтация дефинира още мемориалните портрети на копските християни. Виждаме го в огромните портрети на ренесансовия художник, на Дюрер и Холбайн, а художниците на двадесетото столетие го съзират по нов метод. Доказателство за това са картините на Пабло Пикасо и Франсиз Бейкън. Напрежението на фигурата и основата съставлява пластическа метафора на несъгласието сред индивида и света. Първоначално то е дефинирано художествено с цялата решителност и заостреност в мозайките и иконите на византийската черква. Не е инцидентен фактът, че Васил Стоев, художник български генезис, възприема този основополагащ модул на създаване на своите картини. Та нали България е част от Югоизточна Европа, която обичайно е ориентирана към византийската просвета. По този метод Васил Стоев дава своя принос към безконечната драма за самоопределянето и самообновяването на личноста. Неговите картини могат да се възприемат като огледало, в което ние да откроим онази преливаща в краски картина на самите себе си, в която се лутат преобразяващите се условия на действителния живот. Това постоянно е било първостепенна задача на същинското изкуство. Това не е украсителен детайл, а в противен случай екзистенциално допиране на нашата вътрешна истина.
Улрих Ганзерт
Васил Стоев е роден в гр. Пловдив.
Завършва Националната художествена академия през 1979 година при проф. Ал. Поплилов.
Награда за присъединяване, първа степен, интернационално Биенале на изкуствата Малта
Втора премия, интернационално Биенале на изкуствата, Малта
Награда на град Пловдив за живопис
Музеи, обществени сбирки, аукциони:
Сотбис, Лондон, Англия
Музей Mimara, Загреб, Хърватска
Национален музей за изтънчено изкуство, София, България
Градска изложба София, България
Градска изложба Пловдив, България
Градска изложба Бургас, България
Национален Художествен музей Валета, Малта
Фондация Tempre Art, Малта
Асоциация на художниците и писателите Nid d`Aigle, Белгия
Музей за модерно изкуство, гр.Мджа, Малта
Музей Tempra Кметство гр. Мджа, Малта;
Публични сбирки във Франция, Белгия, Швейцария, Малта, Япония, както и редица сбирки в България, Франция, Италия, Германия,Швейцария, Англия, Холандия, Дания, Гърция, Турция, Белгия, Португалия, Съединени американски щати, Япония и др.
Изложби: Галерия Violetta Виена, Австрия
Галерия Aduaz Грац, Австрия
Галерия United Art Gallery, Виена, Австрия
Галерия Cornerstone Galleries Калифорния, САЩ
Галерия 100, Малта
Галерия Alkent Aktuel Art, Истанбул, Турция
Галерия Дворец на културата София, България
Галерия D`Arte, Италия
Галерия Celine, Париж, Франция
Галерия Logix, Виена, Австрия
Галерия Bernard Felli, Париж, Франция
Muse`е de l`Athenee, Женева, Швейцария
Галерия Teresa, Ерленбах, Швейцария
Галерия Nid d`Aigle, Профондевил, Белгия
Галерия Galliardi Лондон, Англия
Галерия Chabanian-LeBaron, Анси, Франция
Галерия DC World Bank, Вашингтон, САЩ
The Museum of Modern Art, Папендрехт, Холандия
Галерия Europ’Art, Женева, Швейцария
Gorcums Museum, Холандия
International Art Biennale, Малта
Artexpo, Токио, Япония
Sotheby`s Auction, Лондон, Англия
Ankart, Анкара, Турция
Галерия Лоранъ и Жорж Папазов София, България
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ