Как следва да се държат новопоявяващите се „софиянци“ в столицата
Официално, в столицата на България живеят към 1.4 милиона. А какъв брой са работещите в нея? Лесно ще се ориентирате, като наблюдавате нескончаемия поток от коли, които влизат в града всяка заран и го напущат по здрач. Реалният брой на пребиваващите, дружно с бързо възходящия брой посетители от целия свят и провинцията, е над 2 милиона. Предвижданията са всяка година броят на жителите да нараства с 200 хиляди! А София – през 60-те години на 20-я век – наброяваше 350 хиляди и нейната инфраструктура – повече или по-малко – задоволяваше потребностите на жителите й.
Сега се работи интензивно за преустрояването на града, тъй че да дава отговор на актуалните условия на една европейска столица. В това отношение държавната политика е вярна. Но тук става въпрос за състава на столичани, защото това е определящо във връзка с образа на града. „ Старите софиянци “, чиито родители са родени в София, към този момент се броят на пръстите на едната ръка. За сметка на навлизащите от дребните градчета и села искащи да станат „ столичани “. Между тях има доста свестни хора, забележителен брой висшисти, които, идвайки в столицата, се стремят да се приспособят към напълно другия живот в огромния град. И множеството съумяват! Но, за жалост има и една не-малка част, които носят „ провинциалния заряд “ в себе си – те бързо получават самочувствието на „ софиянци “ и стартират да дефинират „ разпоредбите “ на държание за останалите като в същото време не се отхвърлят от неприятни привички, закупи по родните им места – не съблюдават разпоредбите на уличното придвижване, държат се показно надменно по пътищата и улиците, базирайки се на закупени неотдавна мощни коли и жилища. От друга страна тази „ каста “ изпитва надълбоко в себе си органична ненавист към „ старите софиянците “, изразяваща се в надменно отношение при всеки комфортен случай.
Това е тревожно, тъй като ерозира „ качествения заряд “ на столицата. А кой не би желал да вижда в София културни, интелигентни и толерантни един към различен жители! Очевидно, обаче, това е въпрос освен на образование, само че и на вярна политика! Нека не забравяме, че столицата е „ витрина “ на страната ни освен във връзка с архитектурни културно-исторически монументи, музеи и църкви, само че и по „ витаещият във въздуха “ нрав на нейните жители!
