Даниел Младенов пред Efirbet: Българският футбол страда, когато Левски не е на ниво
Офанзивният състезател на Етър, Даниел Младенов, даде извънредно изявление за уеб страницата Efirbet.com. В него Младенов изрази разочарованието си, че не съумя да помогне на великотърновския отбор да избави елитния си статут. Той, също по този начин, изрази недоумението си от клубната политика на доста тимове, които залагат на прекомерно доста чужденци, които не са по-добри от българските други възможности.
Бившият състезател на Левски изрази и вярата си, че „ сините “ още веднъж ще са фактор в шампионата през идващия сезон, изтъквайки, че вреди на българския футбол, когато столичният гранд не е измежду кандидатите за оценките.
Здравей, Дани! Сезонът към този момент на процедура завърши у нас, като се изключи няколко оставащи плейофни конфликта. С какви страсти оставяш акцията зад тила си?
Лично за мен страстите са отрицателни, защото завършихме на последно място. В персонален проект също не беше моят сезон – травми и заболяване от ковид, които ме извадиха от терените за над месец напролет. Разочарован съм, че не съумях да вляза в оптимално добра форма, с цел да оказа помощ на тима в борбата за оцеляване.
Етър изпадна, макар неимоверните старания през последните месеци от сезона. Наставникът, Аександър Томаш, показа, че много хора са целели изпадането на клуба от елита. Усетихте ли, вие играчите, някаква преднамереност?
Може би през целия сезон нямаше преднамереност, само че евентуално той имаше поради последните мачове, в които ни извадиха много картони и много решения не бяха свирени в наша изгода. Нямаше отявлена наклонност. Сами сме си отговорни, защото изпуснахме мача със Славия, където допуснахме изравнителен гол в последната минута, а можеше да сме избавени. След това падна духът. В идващите мачове не победихме и това ни повлия в по-голяма степен. Такава е обстановката обаче.
До каква степен се повлияхте от цялата неустановеност към формата на шампионата следващата година и неяснотата към местата, които щяха да доведат до изпадане?
Това повлия на всички, които бяхме забъркани. С тези непрекъснати намеци в медиите, че няма да има изпадащи и т.н, това сигурно повлия. В последна сметка беше еднообразно за всички. Най-голямата причина за изпадането е, че трима играчи липсвахме в основни интервали. Ако бяхме в добра форма не считам, че щяхме да приключим на това място в класирането.
Какво е твоето бъдеще?
В момента не мога да вземам фрапантни решения, защото имам контракт с Етър за още две години. Ако се броим за изпаднали, то се надявам клубът да има упоритостта незабавно да се върне в елита. Искам да оказа помощ това да се случи оптимално бързо.
В началото на сезона ти беше част от състава на ЦСКА 1948, само че на полусезона се разделихте. Защо се стигна до тази разлъка?
Там непрекъснато се сменят играчите. Свърших си работата във Втора Лига, само че може би през този сезон не бях на оптимално положително равнище. В края на първия полусезон не играех задоволително и се разбрахме да се разделим, защото имах предпочитание да играя постоянно. Не е имало никакви драми, това е част от футбола.
Именно ЦСКА 1948 направи забавен план, включващ единствено българи, доста от тях млади. Арда и Славия виждаме, че също съумяха да реализират забележителни резултати с сходна тактика. Това ли би трябвало да е пътят за клубовете с по-малък бюджет?
Напълно съм склонен с този метод. Селекцията в ЦСКА беше направена по този начин, че да има задоволително опитни и задоволително млади. Само с млади обаче съм уверен, че няма да стане, без значение дали шефът на клуба има друго мнение.
За чужденците имам лични визии. Това може би е повода Етър да е на тази позиция. В клуба има 6-7 чужденци. В клуб от сходен диаметър не виждам за какво би трябвало да има повече от 1-2 чужденци, няма логичност в това. Нямам нищо срещу момчетата, само че те нямат тази класа, която имат тези играчи в Берое, Лудогорец, ЦСКА и т.н, с цел да ни оказват помощ. Тези играчи не са доста заинтригувани дали тимът ще изпадне, или не. За мен някой българин ще свърши доста повече работа. Немислимо е да има толкоз чужденци в тези клубове. Те не тъгуват по този метод за изпадането на клуба, до момента в който българите възприемаме нещата по друг метод. Десет дни не съм спал, знаейки, че сме последни и че не съумях да оказа помощ.
Първенството като че ли приключи по предстоящ метод, във връзка с разпределението на призовите места в челото. Липсваше ли на шампионата един мощен тим на Левски, който да е в челото?
Всички знаем, че Левски не е на равнището, на което чакат почитателите. От това страда нашият футбол, защото знаем кои са тимовете, за които милеят почитателите – Левски и ЦСКА. Когато единият не е на равнище, то и ползата спада доста. Да се надяваме, че нещата ще се стабилизират в действителност. Така се твърди съгласно последните информации.
Ти беше част от клуба при започване на предишното десетилетие, когато за последно беше реализирано влизане в групите на Лига Европа. Усещаше ли се в оня интервал, че клубът ще тръгне надолу в идващите години?
Не мога да кажа дали равнището тогава беше по-високо, или по-ниско, само че в едно съм уверен и то е, че от този момент не съм играл с по-добри футболисти. Отборът беше окомплектован, играеше превъзходен футбол и беше огромна наслаждение да се състезаваш в него. Сега е много по-трудно ситуацията.
Може би катаклизмите към Тодор Батков и промяната на собствеността способстваха в не дребна степен за разбиването на тима. Не съм аз индивидът обаче, който да приказва. Не съм в кухнята. По моето време в Левски нещата бяха постоянни. Със сигурност нещата не са по същия метод в този момент.
Ти беше индивидът, който донесе една от най-паметните победи в оня сезон – с 1:0 против Спортинг Лисабон на „ Герена “ в Лига Европа. Какво беше възприятието да си героят пред препълнените трибуни?
Чувството е неописуемо. Всеки, който играе на малко по-високо равнище, знае какъв е зарядът на тези срещи, изключително при спечелването на победа. Това беше една от най-силните години в живота ми. Най-силният ми мач, може би, беше против АИК Стокхолм, когато бихме с 2:1, с цел да се класираме за групите, а аз дадох асистенция и вкарах. Това беше най-голямата страст. Имаше към 25 хиляди души, остана ми в паметта този мач.
Мачът със Спортинг несъмнено беше черешката на тортата – да вкараш и победиш против тим с подобен бюджет. Това беше най-сладкото нещо във футбола.
Усети ли се напускането на Ясен Петров след края на сезона?
Няма по какъв начин да не се усети. Той имаше сериозна заслуга за нашите достижения. Доста огромна част от значимите играчи обаче също си потеглиха, което способства за разбиването на тима. Няма да не помни по какъв начин на идващия полусезон освободиха 6-7 индивида, измежду които бях и аз. Няма какво да се направи обаче, това към този момент е минало.
Понастоящем съществени достижения във футбола се реализират единствено с чудесно финансиране. Ако Левски успее да си превъзмогне финансовите проблеми, то съм сигурен, че ще дойдат и положителни футболисти и нещата ще се подобрят.
Ще даде ли подтик Ясен Петров, както и младото потомство, на националния тим?
Смятам, че ще бъдат по-добре нещата заради вливането на свежата кръв в тима. Това обаче ще е прекомерно малко, с цел да се подобрят фрапантно нещата. Нямаме тези играчи, които да играят в топ 5 шампионатите постоянно. Назад сме в това отношение. Нашето състезание не е едва, само че ни липсва и интензитетът, който е присъщ за огромните футболни страни.
Ясен е добър треньор и му поисквам да се оправи по най-хубавия метод, само че не може да чакаме внезапни амплитуди в представянето. Нужни са ни дребни крачки в вярната посока. Повече от това не е реалистично. Българският народ сме нетърпеливи. За мен би трябвало да се викат тези, които заслужават, само че у нас рядко се случва това. Има можещи и неможещи, младостта не е най-важният фактор. Като българин се надявам, че тимът ще направи крачка напред, в случай че ще и тя да е дребна.
Минават ли тези крачки напред през групова работа и по-малкото текучество на треньори и футболисти?
Именно в това се крие разковничето. Не може да се викат толкоз доста разнообразни играчи, без да се построява основа от футболисти. Трябва в съблекалнята да има почитание сред състезателите, а това се случва, когато се построи колектив. Така беше, да вземем за пример, в Етър, когато отпред беше Красимир Балъков. Дори да нямахме качеството, то тимът се справяше доста добре и изпитвахме наслаждение. Не може да се сменят непрекъснато играчи, а е нужно точно неизменност и работа.
И за край, Дани – какво си пожелаваш в персонален и професионален проект до края на 2021-а година?
В персонален си поисквам да съм здрав и да нямам повече такива травми, които да ми пречат да оказвам помощ на тимовете, в които съм. Надявам се управлението на Етър да има упоритост за бързо завръщане в efbet Лига и да свършим това, за което сме там.
Източник:
Бившият състезател на Левски изрази и вярата си, че „ сините “ още веднъж ще са фактор в шампионата през идващия сезон, изтъквайки, че вреди на българския футбол, когато столичният гранд не е измежду кандидатите за оценките.
Здравей, Дани! Сезонът към този момент на процедура завърши у нас, като се изключи няколко оставащи плейофни конфликта. С какви страсти оставяш акцията зад тила си?
Лично за мен страстите са отрицателни, защото завършихме на последно място. В персонален проект също не беше моят сезон – травми и заболяване от ковид, които ме извадиха от терените за над месец напролет. Разочарован съм, че не съумях да вляза в оптимално добра форма, с цел да оказа помощ на тима в борбата за оцеляване.
Етър изпадна, макар неимоверните старания през последните месеци от сезона. Наставникът, Аександър Томаш, показа, че много хора са целели изпадането на клуба от елита. Усетихте ли, вие играчите, някаква преднамереност?
Може би през целия сезон нямаше преднамереност, само че евентуално той имаше поради последните мачове, в които ни извадиха много картони и много решения не бяха свирени в наша изгода. Нямаше отявлена наклонност. Сами сме си отговорни, защото изпуснахме мача със Славия, където допуснахме изравнителен гол в последната минута, а можеше да сме избавени. След това падна духът. В идващите мачове не победихме и това ни повлия в по-голяма степен. Такава е обстановката обаче.
До каква степен се повлияхте от цялата неустановеност към формата на шампионата следващата година и неяснотата към местата, които щяха да доведат до изпадане?
Това повлия на всички, които бяхме забъркани. С тези непрекъснати намеци в медиите, че няма да има изпадащи и т.н, това сигурно повлия. В последна сметка беше еднообразно за всички. Най-голямата причина за изпадането е, че трима играчи липсвахме в основни интервали. Ако бяхме в добра форма не считам, че щяхме да приключим на това място в класирането.
Какво е твоето бъдеще?
В момента не мога да вземам фрапантни решения, защото имам контракт с Етър за още две години. Ако се броим за изпаднали, то се надявам клубът да има упоритостта незабавно да се върне в елита. Искам да оказа помощ това да се случи оптимално бързо.
В началото на сезона ти беше част от състава на ЦСКА 1948, само че на полусезона се разделихте. Защо се стигна до тази разлъка?
Там непрекъснато се сменят играчите. Свърших си работата във Втора Лига, само че може би през този сезон не бях на оптимално положително равнище. В края на първия полусезон не играех задоволително и се разбрахме да се разделим, защото имах предпочитание да играя постоянно. Не е имало никакви драми, това е част от футбола.
Именно ЦСКА 1948 направи забавен план, включващ единствено българи, доста от тях млади. Арда и Славия виждаме, че също съумяха да реализират забележителни резултати с сходна тактика. Това ли би трябвало да е пътят за клубовете с по-малък бюджет?
Напълно съм склонен с този метод. Селекцията в ЦСКА беше направена по този начин, че да има задоволително опитни и задоволително млади. Само с млади обаче съм уверен, че няма да стане, без значение дали шефът на клуба има друго мнение.
За чужденците имам лични визии. Това може би е повода Етър да е на тази позиция. В клуба има 6-7 чужденци. В клуб от сходен диаметър не виждам за какво би трябвало да има повече от 1-2 чужденци, няма логичност в това. Нямам нищо срещу момчетата, само че те нямат тази класа, която имат тези играчи в Берое, Лудогорец, ЦСКА и т.н, с цел да ни оказват помощ. Тези играчи не са доста заинтригувани дали тимът ще изпадне, или не. За мен някой българин ще свърши доста повече работа. Немислимо е да има толкоз чужденци в тези клубове. Те не тъгуват по този метод за изпадането на клуба, до момента в който българите възприемаме нещата по друг метод. Десет дни не съм спал, знаейки, че сме последни и че не съумях да оказа помощ.
Първенството като че ли приключи по предстоящ метод, във връзка с разпределението на призовите места в челото. Липсваше ли на шампионата един мощен тим на Левски, който да е в челото?
Всички знаем, че Левски не е на равнището, на което чакат почитателите. От това страда нашият футбол, защото знаем кои са тимовете, за които милеят почитателите – Левски и ЦСКА. Когато единият не е на равнище, то и ползата спада доста. Да се надяваме, че нещата ще се стабилизират в действителност. Така се твърди съгласно последните информации.
Ти беше част от клуба при започване на предишното десетилетие, когато за последно беше реализирано влизане в групите на Лига Европа. Усещаше ли се в оня интервал, че клубът ще тръгне надолу в идващите години?
Не мога да кажа дали равнището тогава беше по-високо, или по-ниско, само че в едно съм уверен и то е, че от този момент не съм играл с по-добри футболисти. Отборът беше окомплектован, играеше превъзходен футбол и беше огромна наслаждение да се състезаваш в него. Сега е много по-трудно ситуацията.
Може би катаклизмите към Тодор Батков и промяната на собствеността способстваха в не дребна степен за разбиването на тима. Не съм аз индивидът обаче, който да приказва. Не съм в кухнята. По моето време в Левски нещата бяха постоянни. Със сигурност нещата не са по същия метод в този момент.
Ти беше индивидът, който донесе една от най-паметните победи в оня сезон – с 1:0 против Спортинг Лисабон на „ Герена “ в Лига Европа. Какво беше възприятието да си героят пред препълнените трибуни?
Чувството е неописуемо. Всеки, който играе на малко по-високо равнище, знае какъв е зарядът на тези срещи, изключително при спечелването на победа. Това беше една от най-силните години в живота ми. Най-силният ми мач, може би, беше против АИК Стокхолм, когато бихме с 2:1, с цел да се класираме за групите, а аз дадох асистенция и вкарах. Това беше най-голямата страст. Имаше към 25 хиляди души, остана ми в паметта този мач.
Мачът със Спортинг несъмнено беше черешката на тортата – да вкараш и победиш против тим с подобен бюджет. Това беше най-сладкото нещо във футбола.
Усети ли се напускането на Ясен Петров след края на сезона?
Няма по какъв начин да не се усети. Той имаше сериозна заслуга за нашите достижения. Доста огромна част от значимите играчи обаче също си потеглиха, което способства за разбиването на тима. Няма да не помни по какъв начин на идващия полусезон освободиха 6-7 индивида, измежду които бях и аз. Няма какво да се направи обаче, това към този момент е минало.
Понастоящем съществени достижения във футбола се реализират единствено с чудесно финансиране. Ако Левски успее да си превъзмогне финансовите проблеми, то съм сигурен, че ще дойдат и положителни футболисти и нещата ще се подобрят.
Ще даде ли подтик Ясен Петров, както и младото потомство, на националния тим?
Смятам, че ще бъдат по-добре нещата заради вливането на свежата кръв в тима. Това обаче ще е прекомерно малко, с цел да се подобрят фрапантно нещата. Нямаме тези играчи, които да играят в топ 5 шампионатите постоянно. Назад сме в това отношение. Нашето състезание не е едва, само че ни липсва и интензитетът, който е присъщ за огромните футболни страни.
Ясен е добър треньор и му поисквам да се оправи по най-хубавия метод, само че не може да чакаме внезапни амплитуди в представянето. Нужни са ни дребни крачки в вярната посока. Повече от това не е реалистично. Българският народ сме нетърпеливи. За мен би трябвало да се викат тези, които заслужават, само че у нас рядко се случва това. Има можещи и неможещи, младостта не е най-важният фактор. Като българин се надявам, че тимът ще направи крачка напред, в случай че ще и тя да е дребна.
Минават ли тези крачки напред през групова работа и по-малкото текучество на треньори и футболисти?
Именно в това се крие разковничето. Не може да се викат толкоз доста разнообразни играчи, без да се построява основа от футболисти. Трябва в съблекалнята да има почитание сред състезателите, а това се случва, когато се построи колектив. Така беше, да вземем за пример, в Етър, когато отпред беше Красимир Балъков. Дори да нямахме качеството, то тимът се справяше доста добре и изпитвахме наслаждение. Не може да се сменят непрекъснато играчи, а е нужно точно неизменност и работа.
И за край, Дани – какво си пожелаваш в персонален и професионален проект до края на 2021-а година?
В персонален си поисквам да съм здрав и да нямам повече такива травми, които да ми пречат да оказвам помощ на тимовете, в които съм. Надявам се управлението на Етър да има упоритост за бързо завръщане в efbet Лига и да свършим това, за което сме там.
Източник:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ