Одисеята на Сърбия за присъединяване към ЕС трябваше да отвори

ПРОЛЕТНО ПОЧИСТВАНЕ ИЛИ ПРОЛЕТНО РАЗШИРЯВАНЕ: ЕС поема твърд контрол върху застоялите преговори със Сърбия

Одисеята на Сърбия за присъединение към Европейски Съюз трябваше да отвори път към същински и трайни промени. Но през днешния ден страната е обхваната от дълбока политическа рецесия, като от ноември 2024 година насам са извършени над 11 000 митинга.

Народът й изисква същите полезности, които Сърбия трябваше да утвърждава – господство на закона, свободни избори и завършек на властническото пълзене от последното десетилетие

Интеграцията в Европейски Съюз на Западните Балкани е мудна и Сърбия не е изключение. Когато Европейската комисия оцени за първи път напредъка на страната през 2015 година, Сърбия получи обща оценка 2,88 от 5 по 33 преговорни глави.

Днес Сърбия е на 3,12 – единствено с 0,24 пункта по-високо от преди 10 години. Една страна се смята за подготвена да се причисли към Европейски Съюз, откакто доближи 4.

Вместо да консолидира демокрациите, огромна част от района постепенно се е трансформирала в стабилитокрации – страни, които резервират демократична фасада и дават обещание сходство с полезностите на Европейски Съюз, до момента в който систематично ги подкопават вкъщи.

И шестте страни от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия – понастоящем са класифицирани от Freedom House, неправителствена организация, която следи за свободата и демокрацията, като „ отчасти свободни “ преходни или хибридни режими.

Регионът е значително завършен от политиката на мощните хора, завладяването на медиите, шпионирането на публицисти и цялостната липса на либерален прогрес.

Как стигнахме дотук?

През 2010-те години в Европейски Съюз се наблюдаваше отмалялост от разширението и възходящи политически разтърсвания: финансовата рецесия през 2008 година, последвана от вълната от търсещи леговище през 2015 година, Брекзит, терористичните офанзиви в Париж и Брюксел, възходът на популизма и пандемията от Covid-19. Вниманието на Европейски Съюз се отклони от разширението.

„ След като Хърватия се причисли към Европейски Съюз през 2013 година, тогавашният ръководител на Европейската комисия намерено съобщи, че няма място за разширение. И по тази причина нямаше напън за промени “, сподели пред „ Европейският сътрудник “ Бояна Зорич, политически анализатор в Института за проучвания на сигурността на Европейски Съюз в Париж.

През това време Европейски Съюз размени основополагащите си демократични полезности с прагматични и стратегически ползи – най-много свързани със стабилността, а не с напредъка на Балканите. В този смисъл интеграцията в Европейски Съюз стартира да наподобява по-скоро като упражнение с отмятане на квадратчета, в сравнение с като път напред.

„ В продължение на години разширението на Европейски Съюз не беше реалистична вероятност, което караше Брюксел да не желае да се изправи против демократичния оттегляне в Сърбия “, сподели пред TEC Никола Буразер от белградския мозъчен концерн „ Център за модерна политика “.

„ Ако участието в действителност не беше на хоризонта, Европейски Съюз не виждаше огромно преимущество и се притесняваше, че по-силният напън може да отблъсне Белград и да дестабилизира района. “

Междувременно, в продължение на години, режимът на сръбския президент Александър Вучич се радваше на обществени похвали от Брюксел. През октомври 2024 година Урсула фон дер Лайен посети Белград, с цел да промотира новия План за напредък за Западните Балкани, заявявайки: „ Вие се ангажирахте да осъществите промени в региона на върховенството на закона и демокрацията. И показахте, че делата ви следват думите ви. “

Само дни след тази тирада, навесът на жп гарата в Нови Сад се срути, убивайки 16 души и предизвиквайки продължаващо едногодишно протестно придвижване.

Това външно валидиране на недемократичен режим оказа помощ за замразяването на политическия пейзаж в Сърбия. „ Други участници в Сърбия не са в положение да употребяват участието в Европейски Съюз като лост, с цел да оспорят или делегитимират актуалното държавно управление като недемократично “, написа Страхиня Суботич, откривател в Центъра за европейска политика.

С други думи, очевидните случаи на оттегляне от демократичното развиване – изборни измами, угнетяване на публицисти – останаха неразгледани от самата институция, предопределена да наставлява промените в Сърбия, тъй като в обществения разказ на Европейски Съюз Сърбия към този момент постигаше прогрес.

Според Йована Марович, откривател в експертната група BiEPAG, слабата конвенционалност е засилила тази динамичност: нямаше смислени последствия за ерозията на демокрацията. Щедрите похвали без напън разрешиха на ръководещите елити да употребяват процеса на интеграция в Европейски Съюз за своя лична легитимност, до момента в който продемократичните артисти останаха настрани.

Напрежението се разраства вкъщи

Години на на практика неконтролирано оттегляне от демократичния режим в Сърбия сътвориха тенджера под налягане на публичното отчаяние, която прерасна в най-дълбоката политическа рецесия от десетилетия.

„ Интеграцията в Европейски Съюз не докара непосредствено до либерален отстъп в Сърбия, само че също по този начин не съумя да работи като коректив “, сподели Буразер. „ Процесът на присъединение и връзките с Европейски Съюз предотвратяват откровеното подтисничество на режима, само че той към момента може да ръководи посредством операции и по-фини форми на надзор. “

Студентските митинги се трансфораха в централна част от съпротивата, не на последно място, тъй като те избраха да насочат настояванията си непосредствено към институциите на Европейски Съюз. През април група от към 80 студенти изминаха 13 дни с колела повече от 1400 километра от Сърбия до Страсбург, с цел да беседват с представители на Европейски Съюз.

През май група от 21 студенти пробягаха ултрамаратон от 2000 километра от Сърбия до Брюксел. След среща с европейския комисар по разширението Марта Кос, тя съобщи, че настояванията на студентите са „ същите като тези, които Европейската комисия изисква от Сърбия “.

Точното място в точното време

Студентското придвижване идва във време, когато Европейски Съюз още веднъж стартира да приема съществено процеса на разширение. От 2022 година насам Украйна, Молдова, Босна и Херцеговина и Грузия станаха страни кандидатки.

„ Пълномащабното навлизане на Русия в Украйна изтръгна разширението от десетгодишен сън и го трансформира в главен императив за европейска сигурност “, написа Тинатин Ахвледиани, откривател в мозъчния концерн Център за европейска политика.

Тонът в този момент е доста по-остър и към присъединението на Сърбия. Тази година отчетът на Комисията за разширението е доста по-малко въодушевен, отбелязвайки – за първи път от началото на договарянията за присъединение – „ невиждани равнища на липса на прогрес “ и признавайки демократично оттегляне обратно.

„ Дела, не думи “ беше посланието на последното посещаване на фон дер Лайен в Белград.

Сърбия през днешния ден стои на кръстопът сред обещанията и действителността, сред фасадната непоклатимост и дълбокото публично неодобрение

Гласовете по улиците към този момент не желаят нереално „ европейско бъдеще “, а напълно съответни неща – правдивост, избори без боязън и страна, която служи на жителите си.

Въпросът към този момент не е дали Сърбия принадлежи на Европа, а дали Европа е подготвена най-сетне да упорства твърдо думите й да бъдат последвани от каузи. Защото без действителен напън демокрацията остава в чакалнята, а търпението на обществото – на ръба.

SafeNews напомня, че малко по-рано през днешния ден Кристиан Вигенин, който е на конференция обвързвана с бъдещето на Европейски Съюз и разширението му, не зарадва изключително доста ръководителите на страните – кандидатки с изказването си.

Разширяването на Европейския съюз остава на назад във времето, макар че институциите поставят старания. В момента вниманието е съсредоточено върху редица вътрешни и външни провокации, които изискват бързо решение, сподели той.