Всичко, което виждаме сега, е смесица от последните 15 секунди от живота ни
Очите ни са непрекъснато атакувани от голямо количество образна информация – милиони форми, цветове, безредни придвижвания в близост попадат в нашето зрително поле. Проследяването на всичко това не е лесна задача за мозъка. Освен това се трансформира освен образната картина, само че и нашата позиция – поради придвижванията и мигането ни.
За да получите визия за „ шума “ на това образно усещане, вдигнете телефона си до равнището на очите и запишете видеоклип, до момента в който вървите и гледате разнообразни неща. Смесица от разнообразни фрагменти – това е, с което мозъкът ви се занимава във всеки миг от образното ви преживяване. Това се вижда и на видеото по-долу. Бялото кръгче вдясно демонстрира вероятните придвижвания на очите, а размазаното леке вляво демонстрира скокообразната образна поредност във всеки миг от времето.
Въпреки това, вместо да възприемаме съмненията и образния звук, ние виждаме постоянна среда към нас - и имаме опция да видим това, което е належащо. И по този начин, по какъв начин нашият мозък основава тази заблуда за непоклатимост? Този развой вълнува учените от епохи и е един от фундаменталните въпроси в науката за зрението.
Екип учени от университета в Абърдийн и университета в Бъркли са разкрили нов механизъм, който, наред с други неща, може да изясни тази илюзорна непоклатимост. Мозъкът автоматизирано изглажда образните ни данни с течение на времето. Вместо да проучваме всяка обособена образна „ моментна фотография “, ние възприемаме в избран миг нещо приблизително от това, което сме видели за последните 15 секунди.
По този метод, като сближава обектите, с цел да наподобяват по-подобни един на различен, нашият мозък ни подмамва да възприемаме постоянна среда. Животът в " предишното " може да изясни за какво не виждаме някои от фините промени, които настъпват с времето.
Мозъкът остава нащрек за закани, до момента в който спим
С други думи, мозъкът е като машина на времето, която ни връща обратно във времето, въпреки и единствено за 15 секунди. Това е като приложение, което слива образните ни данни в едно усещане на всеки 15 секунди, с цел да можем да се оправим с всекидневието. Ако мозъкът ни постоянно се актуализираше в действително време, светът щеше да наподобява безреден с непрекъснати съмнения на светлина, сянка и придвижване. През цялото време щяхме да се усещаме по този начин, като че ли халюцинираме.
Изследователите са основали заблуда, с цел да илюстрират по какъв начин работи този стабилизиращ механизъм. Във видеото по-долу лицето от лявата страна постепенно остарява за интервал от 30 секунди, само че е доста мъчно да се забележи цялостната степен на смяната на възрастта. Когато доброволци били помолени да посочат приблизителната възраст на лицето в самия завършек на видеото, те съвсем постоянно съобщавали възрастта, която е била показана 15 секунди преди този момент.
Когато гледаме видеото, ние непрестанно се преместваме в предишното, тъй че мозъкът непрекъснато ни връща към предходните 10-15 секунди (където лицето е било по-младо). Вместо да виждат най-новото изображение в действително време, хората в действителност виждат по-ранни версии, тъй като времето за освежаване на мозъка ни е към 15 секунди, изясняват учените.
Изследователите споделят, че мозъкът всъщност отсрочва. Справянето с всяка обособена образна фотография е прекалено много работа, тъй че мозъкът се обръща към предишното, по тази причина предсказва добре сегашното. Основно ние обработваме информация от предишното, тъй като е по-ефективно, по-бързо и изисква по-малко запаси.
Оказва се, че нашият мозък има механизми, които непрекъснато изместват зрителното ни усещане към предишния ни образен опит. Нашата зрителна система от време на време жертва точността поради плавното образно усещане на света към нас. Това може да изясни за какво да вземем за пример, когато гледаме филм, ние не виждаме фините промени, които настъпват с течение на времето - такива като разликата сред актьорите и техните дубльори.
Тайните на мозъка са в механиката на неговото нагъване (ВИДЕО)
За нашия мозък, работещ с това леко закъснение в обработката на образния свят, тук има положителни и неприятни вести. Забавянето е отлично за отбягване на образния безпорядък, само че може да докара и до отрицателни последици, когато имаме потребност от безспорна точност в наблюденията.
Например рентгенолозите преглеждат стотици рентгенови фотоси една след друга. Те би трябвало да разпознават всички отклонения и по-късно да ги класифицират. Изследователите са открили, че по време на тази задача медиците разчитат освен на настоящото изображение, само че и на изображения, които са видели по-рано, което може да има съществени последствия за пациентите.
Бавността на нашата зрителна система при актуализиране на картината на света може да ни направи изцяло слепи за моментните промени, тъй като се вкопчва в първото ни усещане и ни дърпа в предишното. Но в последна сметка такива механизми способстват за нашето прекарване на постоянен свят. В същото време е значимо да помним, че преценките, които вършим всеки ден, се основават не толкоз на сегашното, колкото на нашето минало – въпреки и с леко закъснение.
Още от ИНТЕРЕСНО:
За да получите визия за „ шума “ на това образно усещане, вдигнете телефона си до равнището на очите и запишете видеоклип, до момента в който вървите и гледате разнообразни неща. Смесица от разнообразни фрагменти – това е, с което мозъкът ви се занимава във всеки миг от образното ви преживяване. Това се вижда и на видеото по-долу. Бялото кръгче вдясно демонстрира вероятните придвижвания на очите, а размазаното леке вляво демонстрира скокообразната образна поредност във всеки миг от времето.
Въпреки това, вместо да възприемаме съмненията и образния звук, ние виждаме постоянна среда към нас - и имаме опция да видим това, което е належащо. И по този начин, по какъв начин нашият мозък основава тази заблуда за непоклатимост? Този развой вълнува учените от епохи и е един от фундаменталните въпроси в науката за зрението.
Екип учени от университета в Абърдийн и университета в Бъркли са разкрили нов механизъм, който, наред с други неща, може да изясни тази илюзорна непоклатимост. Мозъкът автоматизирано изглажда образните ни данни с течение на времето. Вместо да проучваме всяка обособена образна „ моментна фотография “, ние възприемаме в избран миг нещо приблизително от това, което сме видели за последните 15 секунди.
По този метод, като сближава обектите, с цел да наподобяват по-подобни един на различен, нашият мозък ни подмамва да възприемаме постоянна среда. Животът в " предишното " може да изясни за какво не виждаме някои от фините промени, които настъпват с времето.
Мозъкът остава нащрек за закани, до момента в който спим
С други думи, мозъкът е като машина на времето, която ни връща обратно във времето, въпреки и единствено за 15 секунди. Това е като приложение, което слива образните ни данни в едно усещане на всеки 15 секунди, с цел да можем да се оправим с всекидневието. Ако мозъкът ни постоянно се актуализираше в действително време, светът щеше да наподобява безреден с непрекъснати съмнения на светлина, сянка и придвижване. През цялото време щяхме да се усещаме по този начин, като че ли халюцинираме.
Изследователите са основали заблуда, с цел да илюстрират по какъв начин работи този стабилизиращ механизъм. Във видеото по-долу лицето от лявата страна постепенно остарява за интервал от 30 секунди, само че е доста мъчно да се забележи цялостната степен на смяната на възрастта. Когато доброволци били помолени да посочат приблизителната възраст на лицето в самия завършек на видеото, те съвсем постоянно съобщавали възрастта, която е била показана 15 секунди преди този момент.
Когато гледаме видеото, ние непрестанно се преместваме в предишното, тъй че мозъкът непрекъснато ни връща към предходните 10-15 секунди (където лицето е било по-младо). Вместо да виждат най-новото изображение в действително време, хората в действителност виждат по-ранни версии, тъй като времето за освежаване на мозъка ни е към 15 секунди, изясняват учените.
Изследователите споделят, че мозъкът всъщност отсрочва. Справянето с всяка обособена образна фотография е прекалено много работа, тъй че мозъкът се обръща към предишното, по тази причина предсказва добре сегашното. Основно ние обработваме информация от предишното, тъй като е по-ефективно, по-бързо и изисква по-малко запаси.
Оказва се, че нашият мозък има механизми, които непрекъснато изместват зрителното ни усещане към предишния ни образен опит. Нашата зрителна система от време на време жертва точността поради плавното образно усещане на света към нас. Това може да изясни за какво да вземем за пример, когато гледаме филм, ние не виждаме фините промени, които настъпват с течение на времето - такива като разликата сред актьорите и техните дубльори.
Тайните на мозъка са в механиката на неговото нагъване (ВИДЕО)
За нашия мозък, работещ с това леко закъснение в обработката на образния свят, тук има положителни и неприятни вести. Забавянето е отлично за отбягване на образния безпорядък, само че може да докара и до отрицателни последици, когато имаме потребност от безспорна точност в наблюденията.
Например рентгенолозите преглеждат стотици рентгенови фотоси една след друга. Те би трябвало да разпознават всички отклонения и по-късно да ги класифицират. Изследователите са открили, че по време на тази задача медиците разчитат освен на настоящото изображение, само че и на изображения, които са видели по-рано, което може да има съществени последствия за пациентите.
Бавността на нашата зрителна система при актуализиране на картината на света може да ни направи изцяло слепи за моментните промени, тъй като се вкопчва в първото ни усещане и ни дърпа в предишното. Но в последна сметка такива механизми способстват за нашето прекарване на постоянен свят. В същото време е значимо да помним, че преценките, които вършим всеки ден, се основават не толкоз на сегашното, колкото на нашето минало – въпреки и с леко закъснение.
Още от ИНТЕРЕСНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ