Български туристи проникнаха в Северна Корея, видяха проект за асансьор до Луната и куп още чудесии
Очевидците от западния свят на диктата в Северна Корея са единици. Всяка година страна позволява до 3000 туристи. Сред тях са консултантът по европейски планове Веселин Дробенов и брачната половинка му Мартина, която е IT-специалист. Туристите могат да изпращат известия до чужбина единствено от хотела, а кореспонденцията се следи. Знае се и във всеки един миг къде се намират гостите. Те нямат право да се отделят от групата, а на едно от местата, които посещават, даже маршируват. Ето още от описа на Веселин и Мартина пред Българска национална телевизия.
Как работи пропагандата, какво подхранва култа към личността и може ли да има естествен живот след края на режима? Водени от тези въпроси Веселин и Мартина Дробенови поемат към Северна Корея. Кандидатстват през туристическия организация в Китай и след обстоен инструктаж, към този момент пътуват към една от най-затворените страни в света.
Мартина Дробенова: В първия миг, в който стъпваш там, това което се случва е, че биваш лишен от персоналните си документи. В Северна Корея не можеш да внесеш записващи устройства, религиозна литература. Библиите са неразрешени. Припознават се като огромна опасност. Не можеш да снимаш военни,недовършени структури.
Веселин Дробенов: Хората в действителност стъпват на тази история за войната, с цел да всичко ново, от което има интерес режимът. И поради войната на всички места съвсем можеш да видиш двойки - брачен партньор и брачна половинка, които си маршируват. С метрото в действителност се гордеят доста, като едно от най-дълбоките в света. Имат един прелестен хотел, който е един от най-високите в света. За страдание, не е работил в никакъв случай, не работи и в този момент. Мобилният телефон не е непознато нещо. Другото което видяхме, което хората познават - общо взето всичко, което ние познаваме. Има телевизия, компютър. Въпросът е, че всичко се употребява в интерес на пропагандата.
Мартина Дробенова: В Пхенян, където е партийният и интелектуалният хайлайф, това е град, който не прави усещане хората да страдат от кой знае какви дефицити. Излизайки обаче отвън града, човек става очевидец и на по-различни гледки - вижда лицето на глада, вижда обривите от мраз.
Веселин Дробенов: И даже, когато приказваме за Пхенян, където има небостъргачи, красиви, огромни, нови здания, това бяха здания, в които нямаше ток. И това че имаш 50 и няколко етажна постройка, единственото нещо, което можеш да си кажеш е: какво наказване да си на последния етаж!
Подробно описаните военни тактики вършат най-силно усещане в Музея на войната, а един теоретичен план, който би трябвало бъде подготвен през 2050 година, граничи с фантазията.
Мартина Дробенова: Асансьор до Луната, да вземем за пример беше един от най-нашумелите евентуални научни планове.
Ако през днешния ден упованието на социалистическия парадайс на земята ни се коства смешка, то в Северна Корея имат вяра, че живеят тъкмо там. Построили са и град за бегълците от капитализма.
Мартина Дробенова: Градът на сенките до границата с Южна Корея е основан особено, с цел да могат бегълците от Южна Корея да се заселят вътре, несъмнено, наблюдения свидетелстват, по тази причина че вътре няма живот. Сградите са празни, само че има 2 души, които въобще в историята са осъществили такова бягство от Южна в Северна Корея.
Мартина и Веселин предизвестяват, въодушевените от тяхната история: пътуването до страната на Ким Чен-ун е не развлечение, а след пропагандния туризъм, човек гледа на свободата по различен метод!
Как работи пропагандата, какво подхранва култа към личността и може ли да има естествен живот след края на режима? Водени от тези въпроси Веселин и Мартина Дробенови поемат към Северна Корея. Кандидатстват през туристическия организация в Китай и след обстоен инструктаж, към този момент пътуват към една от най-затворените страни в света.
Мартина Дробенова: В първия миг, в който стъпваш там, това което се случва е, че биваш лишен от персоналните си документи. В Северна Корея не можеш да внесеш записващи устройства, религиозна литература. Библиите са неразрешени. Припознават се като огромна опасност. Не можеш да снимаш военни,недовършени структури.
Веселин Дробенов: Хората в действителност стъпват на тази история за войната, с цел да всичко ново, от което има интерес режимът. И поради войната на всички места съвсем можеш да видиш двойки - брачен партньор и брачна половинка, които си маршируват. С метрото в действителност се гордеят доста, като едно от най-дълбоките в света. Имат един прелестен хотел, който е един от най-високите в света. За страдание, не е работил в никакъв случай, не работи и в този момент. Мобилният телефон не е непознато нещо. Другото което видяхме, което хората познават - общо взето всичко, което ние познаваме. Има телевизия, компютър. Въпросът е, че всичко се употребява в интерес на пропагандата.
Мартина Дробенова: В Пхенян, където е партийният и интелектуалният хайлайф, това е град, който не прави усещане хората да страдат от кой знае какви дефицити. Излизайки обаче отвън града, човек става очевидец и на по-различни гледки - вижда лицето на глада, вижда обривите от мраз.
Веселин Дробенов: И даже, когато приказваме за Пхенян, където има небостъргачи, красиви, огромни, нови здания, това бяха здания, в които нямаше ток. И това че имаш 50 и няколко етажна постройка, единственото нещо, което можеш да си кажеш е: какво наказване да си на последния етаж!
Подробно описаните военни тактики вършат най-силно усещане в Музея на войната, а един теоретичен план, който би трябвало бъде подготвен през 2050 година, граничи с фантазията.
Мартина Дробенова: Асансьор до Луната, да вземем за пример беше един от най-нашумелите евентуални научни планове.
Ако през днешния ден упованието на социалистическия парадайс на земята ни се коства смешка, то в Северна Корея имат вяра, че живеят тъкмо там. Построили са и град за бегълците от капитализма.
Мартина Дробенова: Градът на сенките до границата с Южна Корея е основан особено, с цел да могат бегълците от Южна Корея да се заселят вътре, несъмнено, наблюдения свидетелстват, по тази причина че вътре няма живот. Сградите са празни, само че има 2 души, които въобще в историята са осъществили такова бягство от Южна в Северна Корея.
Мартина и Веселин предизвестяват, въодушевените от тяхната история: пътуването до страната на Ким Чен-ун е не развлечение, а след пропагандния туризъм, човек гледа на свободата по различен метод!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ