Радан пробва да успокои: Без паника, моля!
Очевидно е, че се разсънваме в друга България. България, в която рисковете - геополитически, корупционни и даже стопански - са удвоени и утроени. Просто тъй като в никакъв случай не сме виждали сходна централизация на власт в един човек - нито при Виденов, нито при Костов, нито при Симеон, нито при Борисов. Без суматоха, апелирам! Така най-общо излезе с обръщение някогашният водач на ДСБ и сегашен евродепутат Радан Кънев.
Ето за какво:
" Това е време, в което нищо не е по-важно от опозицията - тъй като единствено мощна демократична съпротива може да пресреща неизбежния, характерен риск от корист с тази власт. И да лимитира властта в потребни за обществото рамки и дейности, да не й разрешава главозамайване и клатушкане - било то в корупция, в свръхразходи, в геополитически случки.
Когато опозицията е слаба като численост и лостове на властта (очевидно нашият случай), тя би трябвало да бъде единна и мощна като организация и обществено държание.
Затова - дано подходим без под паника реакции.
1) Без невротично злорадоство от неуспеха на ГЕРБ/ДПС - той самичък по себе си не носи нищо. Ченгеджийските мрежи и бизнес-политическите бизнесмени са целунали новия пръстен най-късно през вчерашния ден следобяд. Повечето - преди седмици и месеци. Борисов/Пеевски бяха лица, не кръстници на " мафията ". Моделът на практикуване на власт е жив и здрав, само че мощно централизиран. Предстои да забележим по какъв начин ще се развие.
2) Без мисъл даже за " присламчване " към спечелилия с " благородни цели " - той е прекомерно мощен, с цел да търпи спътници в гравитационното си поле.
3) Без обезсърчение, обети по " народа ", и изключително - без войни в границите на демократичната реформистка общественост, в търсене на вътрешния провинен. Поводи за паника има доста, мотиви за обезсърчение ще се появят единствено в случай че общността ни не се оправи като съпротива. Ако допуснем разграждане на самата тъкан на общността.
Прочее, в случай че има най-малко малко добра вест от вчерашния ден, тя не е сривът на ГЕРБ/ДПС (както споделих, този срив е точно тъй като " моделът " към този момент няма потребност от тях). Тя е проявата на дисциплинираност, политическа зрялост и инстинкт за самозапазване на гласоподавателите от тясното ядро на реформистката общественост.
Те - и точно те, доста повече от партийните управления - запазиха вярата за съпротива и коректив. Няма потребност да им благодарим - те не го направиха за нас, а за себе си, за общността и обществото си, макар чудовищните обществени офанзиви и в огромна степен макар извършената от партиите в ПП-ДБ акция.
Това е значим урок. Защото - в случай че желаеме демократична и европейска България да продължи пътя си - ни предстоят четири години на извънредно политическо и организационно изпитание, което трябваше да стартира от дълго време, само че към момента може да стартира и през днешния ден ", зове Радан Кънев.
ТЕМА преди 6 минути 262 преди 1 час 2438 преди 1 час 1531
Ето за какво:
" Това е време, в което нищо не е по-важно от опозицията - тъй като единствено мощна демократична съпротива може да пресреща неизбежния, характерен риск от корист с тази власт. И да лимитира властта в потребни за обществото рамки и дейности, да не й разрешава главозамайване и клатушкане - било то в корупция, в свръхразходи, в геополитически случки.
Когато опозицията е слаба като численост и лостове на властта (очевидно нашият случай), тя би трябвало да бъде единна и мощна като организация и обществено държание.
Затова - дано подходим без под паника реакции.
1) Без невротично злорадоство от неуспеха на ГЕРБ/ДПС - той самичък по себе си не носи нищо. Ченгеджийските мрежи и бизнес-политическите бизнесмени са целунали новия пръстен най-късно през вчерашния ден следобяд. Повечето - преди седмици и месеци. Борисов/Пеевски бяха лица, не кръстници на " мафията ". Моделът на практикуване на власт е жив и здрав, само че мощно централизиран. Предстои да забележим по какъв начин ще се развие.
2) Без мисъл даже за " присламчване " към спечелилия с " благородни цели " - той е прекомерно мощен, с цел да търпи спътници в гравитационното си поле.
3) Без обезсърчение, обети по " народа ", и изключително - без войни в границите на демократичната реформистка общественост, в търсене на вътрешния провинен. Поводи за паника има доста, мотиви за обезсърчение ще се появят единствено в случай че общността ни не се оправи като съпротива. Ако допуснем разграждане на самата тъкан на общността.
Прочее, в случай че има най-малко малко добра вест от вчерашния ден, тя не е сривът на ГЕРБ/ДПС (както споделих, този срив е точно тъй като " моделът " към този момент няма потребност от тях). Тя е проявата на дисциплинираност, политическа зрялост и инстинкт за самозапазване на гласоподавателите от тясното ядро на реформистката общественост.
Те - и точно те, доста повече от партийните управления - запазиха вярата за съпротива и коректив. Няма потребност да им благодарим - те не го направиха за нас, а за себе си, за общността и обществото си, макар чудовищните обществени офанзиви и в огромна степен макар извършената от партиите в ПП-ДБ акция.
Това е значим урок. Защото - в случай че желаеме демократична и европейска България да продължи пътя си - ни предстоят четири години на извънредно политическо и организационно изпитание, което трябваше да стартира от дълго време, само че към момента може да стартира и през днешния ден ", зове Радан Кънев.
ТЕМА преди 6 минути 262 преди 1 час 2438 преди 1 час 1531
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ