Очевидно е, че българските политици, които представляват европейския дневен ред,

Очевидно е, че българските политици, които съставляват европейския дневен ред, нямат нищо срещу добродушно да гледат как гласовете им се топят като снежен човек през април. Това обаче няма изключително значение. Защото, популярност на Кришна, всичко - всичко! - което се случва в българската политика, е директен резултат от това, което става във войната против Украйна, и от това, което става в Америка. А там нещата постепенно, само че уверено се обръщат в посока, коренно друга от протичащото се до момента.

 

Светът се обръща в вярна посока

 

В последните към 25 години главното възприятие, което от ден на ден " консервативни "  политици окуражаваха, беше страхът. Правеха това, с цел да посеят ненавист на основата на този боязън.

 

Владимир Путин всяваше боязън от либерали, " еврогейове " и всевъзможни други съперници на " обичайните полезности ". В последна сметка трансформира този боязън в ненавист към всички, които не са като него. На почвата на тази ненавист си отгледа войната в Украйна, която смяташе да завоюва в границите на седмица.

 

Доналд Тръмп сееше боязън от имигранти и чужденци, с цел да отгледа ненавист към всички, които не са като него - жени, чернокожи и така нататък В България с това преди няколко години започнаха да се занимават освен фашисти от просташки мащаб, само че даже председателката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова. У нас, откакто страхът от мигранти някак не стана всеобщ, сеещите ненавист като един се концентрираха върху " джендърите ".

 

Само че войната, отприщена от Путин, се върна при него. Към днешна дата той не управлява към 1000 кв. км. от личната си територия (колкото София, Варна и Бургас, взети заедно), защото там се настаниха украинците. Мрачната ненавист и раздялите, които сееше Тръмп, за дни бе сменена от радостната и приобщаваща акция на Камала Харис. В тази напълно изменена конюнктура изцяло се не помни псевдо-героическата му фотография с вдигнат пестник и окървавено ухо на фона на американското знаме. А в случай че неговите мрак и ненавист бяха останали като преобладаващо въодушевление, единствено тази забравена фотография щеше да му донесе голяма изборна победа. Но към днешна дата е явно, че насладата ще победи мрака в Америка.

 

В България Корнелия Нинова към този момент не е началник социалист и нейният " закостенял социализъм "  е към този момент по-забравен даже от фотографията на Тръмп. А и в България мракът и омразата не съумяха да потопят насладата от това, че страната се снабди с медали с помощта на успехите на хора, родени другаде, само че избрали да се причислят към нас. Всички опити да бъде разпалена някаква " българщина "  срещу тези първенци се оказаха безуспешни.

 

Светът се обръща в вярна посока. Тя ще трае най-малко четвърт век - колкото траеше лутането в мрака и в омразата. Това е почти времетраенето на приливите и отливите в човешките каузи.

 

На този декор прави усещане цялостното комплициране на водещи български партии и политици. С гласуването на изумителния закон против " джендъра "  в учебното преподаване те демонстрираха нещо, което от дълго време се подозира - че въобще, никак, отнюд, в никаква степен не разбират какво се случва в огромната политика, от която от дълго време сме част даже ние тук, в нашата прашна провинция. Страхът, омразата, битката с " джендъра "  и за " обичайните полезности " - това свърши. Край. Няма го към този момент и никой оттук нататък няма да може да активизира сериозна политическа поддръжка с развяването на антилиберални плашила.

 

В мрака на предишното остана, несъмнено, и Конституционният съд. След като преди години разгласи за опровержителен на българските " народностни "  традиции (каквито в Конституцията не фигурират) закона срещу насилието над жени и деца, неотдавна бетонира едноличната власт на основния прокурор - отново с позоваване на обичаи, каквито в Конституцията няма. Конституционните съдии избраха страха от " джендъра "  и от свободата - и по този начин несъмнено не застанаха пред обществото като стожери на конституционния ред.

И, несъмнено, като клип от антична черно-бяла кинокомедия прозвуча заканата на Борисов, че в случай че ще би трябвало да става жена, щял да се откаже от евроатлантизма. Освен че даже в устата на Тръмп сходни неща към този момент звучат по-скоро тъпо, в сравнение с смешно - Борисов по какъв начин си показва всичко това? Някой ден отива в Брюксел и му споделят: Ела да те облечем в рокля? И в случай че той с писъци избяга, накъде ще тръгне, загърбвайки евроатлантизма?

 

Към Русия, страната на същинските мъже? Та нали в последната седмица ги видяхме. Собствената си територия не могат да опазят, а тръгнали да превземат света…

 

Приливът към нормалност е реалност

 

Сякаш разсъдъкът е напуснал конституционни съдии, Борисов, ГЕРБ, както и тези сякаш съществени партии, като Българска социалистическа партия и ДПС-Доган, които се причислиха към гласуването на слабоумния закон срещу " джендъра ". Всяка по-решителна акция от вида на Камала Харис ще ги осакати на изборите, защото въпреки всичко гласоподавателите заобикалят да дават власт на еквивалентите на " селския глупак ". Дори и представителите на разсъдъка да не създадат такава акция, въпреки всичко приливът към нормалност е налице и той няма по какъв начин да не се прояви и в резултатите от нашите избори. Да не приказваме, че - макар напъните на Конституционния съд - и насилието против дами и деца, и всевластието на основния прокурор ще се натъкват на все по-ефективна опозиция.

 

Все отново е по-добре да има акция, де…