5 неща, които ще правите различно с второто дете
Очаквате второто си дете? Въпреки че това бебе ще бъде обичано тъкмо, колкото и първото, огромна част от майките на повече от едно деца ще ви кажат, че второто трансформира разпоредбите на играта. Тоест бебе номер 2 ще промени играта ви като родители. И това не е наложително неприятно. Ето няколко неща, които евентуално ще вършиме друго, когато станете майка за повторно.
Ще преодолеeте интервала с глупавите облекла.
С първото ми дете имах сбирка от луксозни дрешки, превъзходни дребни роклички и комплектчета, както и плетени на ръка одеялца. Перях всичко с внимателен, подобаващ за бебета препарат и закачах всичко в детското гардеробче, подредено по сезон и размер. Когато излизахме на открито – да вземем за пример за месечните визити при педиатъра – я обличах в отиващи си дрешки с лигавниче и обувчици в звук. (Обувчици! В звук!) И в случай че скъпото ми момиченце се олигаваше? Пълна смяна на облеклото.
Второто ми дете обаче носеше асортимент от оплюти и лекьосани облекла, наследени от по-голямото, които даже не бяха сгънати и бяха натъпкани в горното чекмедже на дрешника. Горкото дете изкара първите четири месеца от живота си в леко влажна блузка (Лигавник? Какъв лигавник?) и мисля, че не се притеснявах да го обувам единствено с чорапи, до момента в който най-после към този момент можеше да носи обувки и да стои с тях. А какво стана със специфичния бебешки перилен препарат? Мръсните ританки на второто биваха хвърляни непосредствено в коша с мръсно пране на цялото семейство.
Вече няма да ви е боязън от микроби.
Много дами, в това число и аз, се трансформират в тотални хипохондрици, щом станат майки. Изведнъж осъзнаваш, че светът е цялостен с микроби, които единствено чакат да заразят скъпото ти, малко, беззащитно бебе! С първото преварявах бутилки и биберони ежедневно, бършех играчки с органични „ кърпички за играчки “ (да, има такива) и изразходвах литри от дезинфектант за ръце; имах една бутилка, стратегически позиционирана до входната врата и друга по-малка, която се мотаеше в чантата с памперсите за елементарен достъп. На никого не беше разрешено да пипа бебето, без да си е измил ръцете.
И в случай че подсмръкнеш, закашляш се или кихнеш – единствено един път – реагирах с „ апелирам, спри далеко, тъй като явно си болен, а аз не желая никаква болест около бебето ми. “ С второто надали не се радвах на микробите. Ако си изпуснеше бибата на пода, я подвигах, избърсвах я в крачола на панталона си и му я подавах. Никога не забърсвах пазарската количка, преди да го инсталирам в нея, а от време на време минаваха дни, без да бъде изкъпан (аз също). Освен това ядеше и доста чипс от пода, тъй като...
