Очаквано тази седмица премина под знака на мониторинговия доклад на

Очаквано тази седмица мина под знака на мониторинговия отчет на Брюксел за България. Също предстоящо - някои политици (основно от управляващите) видяха в него положителни вести. И за какво да не е по този начин, ще си кажете. Все отново окончателната оценка е, че се работи, като от документа лъха оптимизъм, макар че се регистрира значителен прогрес единствено по 4 от общо 17 рекомендации, отправени към страната в предходния отчет през януари - съгласно Екатерина Захариева.
От него излиза наяве и че напредъкът не е задоволителен. При всяка обсъждана рекомендация или рецензия в мониторинговия отчет на Европейска комисия за България се споделя, че няма прогрес, само че следва да се " извърши разбор ".
Спомням си момента, в който прочетох предходния отчет. Препоръките са толкоз съответни и ясни, споделих си - този път няма изплъзване, няма място за оправдания или фалшификати на промени. Те ще са лакмусът, който ще покаже има ли политическа воля и дарба изпълнителната власт да направи съществени промени. Виждах светлина в тунела.
Да, но не.
Дали поради наближаващото председателство, дали поради " любовта " сред Юнкер и Борисов, отчетът, който трябваше съществено да пореже властта, поради бездействието ѝ, я погали с перце.
“Редица основни начинания още не са подхванати и изпълнени. Други са в начален стадий на осъществяване и към момента следва ясното установяване на съответни действия”, написа Комисията. Ако създадем разбор на наличието на отчета, ще забележим, че в него доминират думи като “стратегия”, “план”, “пътна карта”, “работна група”, по-рядко се среща “резултат”.
Именно по тази причина, както преди месец се чудих от кое място идва оптимизмът, който блика от Европа по отношение на правосъдната си система у нас, в този момент се чудя - от това ли е удовлетворена Европейската комисия? От тактики, пътни карти и работни групи? Така ли се реформира правосъдна система?
След като в последните години правосъдната система не успяваше даже да излезе от един скандал преди да влезе в нов, а обществено отвращение бе изказано даже от дипломати, упованията бяха, че точно отчетите по Механизма за съдействие и инспекция ще оказват помощ може би най-корумпираната система у нас да бъде реформирана.
В отчета от тази седмица обаче единственото, което Европейска комисия направи, е да вдигне топката на ръководещите. Ама по този начин да я вдигне, че Борисов, Цацаров и Пеевски вкараха гол със задна ножица. Той отекна в София като " най-позитивния " – съгласно ГЕРБ и прокуратурата, а два дни, откакто беше оповестен, към този момент никой не го помни. Не е ли тъкмо това задачата? Опрасканата правосъдна промяна да не е на дневен ред? Не е ли това най-хубавата услуга, която може да се направи на " тримата огромни ", ръководещи страната в последните години? Да, всички знаем, че е.
Минути преди да прочета последния отчет стана ясно, че мониторингът въпреки всичко няма да падне. Мислих си - популярност Богу, Брюксел няма да ни остави и ще продължи да надзирава прокуратура, съд и законотворчество. Това изглеждаше единствената сигурна бариера пред това ръководещите да развихрят силовата си машина против всеки неуместен политик или предприемач.
Все отново над 70 на 100 от българите желаят наблюдението да продължава, тъй като го виждат като коректив на страната си, в която нямат доверие. Все отново депутати от разнообразни политически сили, ведно с основния прокурор, се сплотиха да пледират за преустановяване на мониторинга. Какво по-логично от това да се надявам, че той ще остане.
Е, не мислих по този начин, откакто го прочетох. Мислих единствено, че нормалността към този момент я няма и очевидно няма кой да я пази, тъй като последните пазители очевидно спят.
Автор: Ивайло Анев