Иво Инджев: В САЩ Борисов се доказа като въжиграч по опънато въже между Москва и Вашингтон
Очакванията за нещо “голямо ”, което може да се случи след срещата на премиера Борисов с президента Тръмп в Белия дом, се оказаха подправени. В прогнозите си познаха единствено локалните русофили. Също като Борисов, който съобщи по-късно, че за него срещата му не била вълнуваща (защото е привикнал на такива посещения), поклонниците на култа към евразийството бяха спокойни авансово, че техният Борисов няма да ги разочарова.
Не просто се оказа, а се потвърди, че приказките на Борисов за баланс в връзките сред Русия и Съединени американски щати са за вътрешна приложимост за подсилване на позициите му в България като закрепостен началник на страната. И освен поради парадокса да балансираш сред съдружник и съперник, което носи изгоди на съперника, само че и откроява забележимия дисбаланс в отношението на Борисов към Путин както към непоколебим стопанин, до момента в който към Тръмп, Борисов показва разрешено самочувствие на конкурент по няколко тематики.
Сред тях преди всичко е визовият въпрос, въпреки той надалеч да не е най-важния двустранен проблем от стратегическо значение. Нашият държавен началник е наясно, че Америка е привлекателна за българите. Дали я обичат или не, не е значимо, само че стотици хиляди българи се придвижиха да живеят там и за никакъв баланс в отношението към Русия в това отношение не може да се приказва.
Борисов се постара да бъде чут от публицистите изпреварващо да (пред)поставя на влизане в Белия дом тематиката за визите, а по-късно да разяснява на излизане, че не е пропуснал да подчертава върху настояването за отпадане на визовия режим и по време на диалога си с Тръмп. Отговорът на Тръмп явно е негативен пред Борисов. В преразказа на Борисов обаче той е позитивен, тъй като при последваща против сред двамата към този момент щял да бъде решен. Получи му се като като във вица за Иванчо, на който татко му заречен да купи колело, но различен път.
На ръба на упрека към домакините прозвуча и констатацията на премиера Борисов, че администрацията на тази страна е “тежка” и по тази причина си мисли, че централата в Белене е съветска. С лек, съвсем бащински звук, на какъвто е привикнал заради заседяването си във властта, Борисов въпреки всичко похвали Тръмп, че е “схванал” проблематиката към нуклеарния план. Схватлив се оказва той, съгласно нашия министър-председател!
Още по-ясен беше в посланието си по същия проблем Борисов към наострените уши на лакомниците у нас, които са петимни да се извади от тресавището плана за централата, затънал в земетръсната зона по рекомендация още на руските специалсти преди повече от 30 години. На тези локални лакомници и на тези от Москва, които им подмятат апетитни очаквания в корупционната клетка, Борисов удостовери от американска земя, че се притеснява да не го гонят с камъни и ги увери, че няма да изхвърли в реката съветските реактори, с цел да ги размени с американски.
Не може да се отхвърли, че Борисов съблюдава своето твърдо заричане, обещано пред публицистите часове преди диалозите в Овалния кабинет в неговия аероплан, да не допусне решение за създаване на натовска военноморска база в България. Той изрази подозрение, че въобще ще му бъде подложен подобен въпрос. Съмненията му очевидно не се опрадваха, както стана ясно от спазарения компромис да бъде построен команден център на НАТО във Варна.
Дали пък точно от спомагателни питания на американските публицисти по отношение на отхвърли му да сътрудничи със съдружниците в Черно море не се е страхувал Борисов, който по този начин услужливо беше защитен от техните въпроси откакто напусна Овалния кабинет?
През цялото време на визитата си в Съединени американски щати, което все още на появяването на този текст още не е завършило, фокусът на Борисов беше към опитите му да впечатлява българската публика, а не американската, отписана авансово от него като аудитория за неговото шоу. За задачата министър председателят се държа като на автомагистрала ”Хемус”, захранвайки с видеоклипчета любознанието на българските консуматори на филмовото му произвеждане към негова персона. Макар и изцяло лишени от каквато и да била значима информация за протичащото се, тези непрекъснати напомняния въпреки всичко демонстрираха, че да се хареса вкъщи е първата му грижа.
Една от огромните разлики сред Съединени американски щати и Русия е в това, че американският президент има единствено “съвещателен глас” по въпросите на икономическото съдействие. Той не може за изкомандва американския бизнес да обърне внимание на България, камо ли да предложи съответни вложения с тази непозната за него пита. Докато Путин е в положение да подреди каквото си желае в този смисъл – без да се притеснява от корупцията, чиито основен генератор у нас са съветско-руските обичаи на правенето на “бизнес” по старите колониални правила. Така че Тръмп и при най-голямо предпочитание не би могъл да обещае на Борисов по какъв начин ще се държи в бъдеще американския капитал, показан прекомерно непретенциозно за неговите благоприятни условия в България с класирането си на 6 място измежду непознатите вложители в страната.
Но в случай че се върнем на въпроса какво потвърждава, че Борисов не е никакъв балансьор, отговорът е освен в неналичието на логичност да играе роля, която никой не му е възлагал, само че и в обобщението: в Москва Борисов се извинява, че не се старае задоволително пред Путин, до момента в който във Вашингтон не се усеща задължен да се държи като зависещ пред началника си.
Иво Инджев
Не просто се оказа, а се потвърди, че приказките на Борисов за баланс в връзките сред Русия и Съединени американски щати са за вътрешна приложимост за подсилване на позициите му в България като закрепостен началник на страната. И освен поради парадокса да балансираш сред съдружник и съперник, което носи изгоди на съперника, само че и откроява забележимия дисбаланс в отношението на Борисов към Путин както към непоколебим стопанин, до момента в който към Тръмп, Борисов показва разрешено самочувствие на конкурент по няколко тематики.
Сред тях преди всичко е визовият въпрос, въпреки той надалеч да не е най-важния двустранен проблем от стратегическо значение. Нашият държавен началник е наясно, че Америка е привлекателна за българите. Дали я обичат или не, не е значимо, само че стотици хиляди българи се придвижиха да живеят там и за никакъв баланс в отношението към Русия в това отношение не може да се приказва.
Борисов се постара да бъде чут от публицистите изпреварващо да (пред)поставя на влизане в Белия дом тематиката за визите, а по-късно да разяснява на излизане, че не е пропуснал да подчертава върху настояването за отпадане на визовия режим и по време на диалога си с Тръмп. Отговорът на Тръмп явно е негативен пред Борисов. В преразказа на Борисов обаче той е позитивен, тъй като при последваща против сред двамата към този момент щял да бъде решен. Получи му се като като във вица за Иванчо, на който татко му заречен да купи колело, но различен път.
На ръба на упрека към домакините прозвуча и констатацията на премиера Борисов, че администрацията на тази страна е “тежка” и по тази причина си мисли, че централата в Белене е съветска. С лек, съвсем бащински звук, на какъвто е привикнал заради заседяването си във властта, Борисов въпреки всичко похвали Тръмп, че е “схванал” проблематиката към нуклеарния план. Схватлив се оказва той, съгласно нашия министър-председател!
Още по-ясен беше в посланието си по същия проблем Борисов към наострените уши на лакомниците у нас, които са петимни да се извади от тресавището плана за централата, затънал в земетръсната зона по рекомендация още на руските специалсти преди повече от 30 години. На тези локални лакомници и на тези от Москва, които им подмятат апетитни очаквания в корупционната клетка, Борисов удостовери от американска земя, че се притеснява да не го гонят с камъни и ги увери, че няма да изхвърли в реката съветските реактори, с цел да ги размени с американски.
Не може да се отхвърли, че Борисов съблюдава своето твърдо заричане, обещано пред публицистите часове преди диалозите в Овалния кабинет в неговия аероплан, да не допусне решение за създаване на натовска военноморска база в България. Той изрази подозрение, че въобще ще му бъде подложен подобен въпрос. Съмненията му очевидно не се опрадваха, както стана ясно от спазарения компромис да бъде построен команден център на НАТО във Варна.
Дали пък точно от спомагателни питания на американските публицисти по отношение на отхвърли му да сътрудничи със съдружниците в Черно море не се е страхувал Борисов, който по този начин услужливо беше защитен от техните въпроси откакто напусна Овалния кабинет?
През цялото време на визитата си в Съединени американски щати, което все още на появяването на този текст още не е завършило, фокусът на Борисов беше към опитите му да впечатлява българската публика, а не американската, отписана авансово от него като аудитория за неговото шоу. За задачата министър председателят се държа като на автомагистрала ”Хемус”, захранвайки с видеоклипчета любознанието на българските консуматори на филмовото му произвеждане към негова персона. Макар и изцяло лишени от каквато и да била значима информация за протичащото се, тези непрекъснати напомняния въпреки всичко демонстрираха, че да се хареса вкъщи е първата му грижа.
Една от огромните разлики сред Съединени американски щати и Русия е в това, че американският президент има единствено “съвещателен глас” по въпросите на икономическото съдействие. Той не може за изкомандва американския бизнес да обърне внимание на България, камо ли да предложи съответни вложения с тази непозната за него пита. Докато Путин е в положение да подреди каквото си желае в този смисъл – без да се притеснява от корупцията, чиито основен генератор у нас са съветско-руските обичаи на правенето на “бизнес” по старите колониални правила. Така че Тръмп и при най-голямо предпочитание не би могъл да обещае на Борисов по какъв начин ще се държи в бъдеще американския капитал, показан прекомерно непретенциозно за неговите благоприятни условия в България с класирането си на 6 място измежду непознатите вложители в страната.
Но в случай че се върнем на въпроса какво потвърждава, че Борисов не е никакъв балансьор, отговорът е освен в неналичието на логичност да играе роля, която никой не му е възлагал, само че и в обобщението: в Москва Борисов се извинява, че не се старае задоволително пред Путин, до момента в който във Вашингтон не се усеща задължен да се държи като зависещ пред началника си.
Иво Инджев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ