До края на 2024 г. покриваме и последния критерий за еврозоната
Очакванията са до края на годината да бъде изпълнен и критерият за ценова непоклатимост. По този метод ще се преодолее и последното предизвикателство пред участието на България в еврозоната. Това разгласи вицепремиерът и финансов министър Людмила Петкова по време на откриването на Х юбилейна годишна интернационална научна конференция „ Цифровата промяна и икономическото възобновяване в интервала след рецесията “, с която се сложи началото на „ Седмицата на еврото “ в УНСС.
Тридневната конференция се провежда взаимно от Центъра по парични и стопански проучвания, Института по стопанска система и политики и катедра „ Финанси “ на УНСС.
Официални посетители на събитието бяха министърът на финансите Людмила Петкова, ръководителят на Икономическия и обществен съвет на Република България Зорница Русинова, ръководителят на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България Петя Димитрова.
Министър Петкова уточни, че след осъществяването и на последния аршин, страната ни ще изпрати искане за правене на изключителни конвергентни отчети от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ), въз основата на които е допустимо в най-кратък период Съветът на Европейски Съюз да вземе решение за дата за участие на България в еврозоната.
Вицепремиерът добави, че следва още работа на национално равнище и напомни, че с изключение на осъществяването на ограниченията за техническа подготовка за въвеждане на еврото, Министерството на финансите (МФ) е в развой на правене и на план на бюджет за идната година, в който заложеният недостиг ще бъде в границите на 3% от Брутният вътрешен продукт.
Петкова изрази убеденост, че бюджетът за 2025 година, гарантиращ спазването на фискалните правила, заложени в Закона за обществените финанси, ще бъде признат от 51-ото Народно заседание, осигурявайки стабилността на обществените финанси и фискалната резистентност.
Финансовият министър акцентира, че придържането към по-консервативна фискална политика е значимо освен за въвеждането на единната европейска валута, само че и за дълготрайната финансова непоклатимост на страната. В същото време разясни, че България би трябвало да насочи напъните си и към по-ефективно разходване на обществените средства с главен фокус “инвестиции ”, които дружно със средствата по Плана за възобновяване и резистентност и оперативните стратегии ще обезпечат стопански напредък и обществен разцвет.
Подуправителят на Българска народна банка доцент доктор Петър Чобанов уточни, че “Седмицата на еврото ” неслучайно се организира в УНСС, тъй като това е мястото, където и специалистите, и директно заинтригуваните страни и академичната общественост могат умерено да си споделят редица неща, свързани с еврото и провокациите, пред които България е изправена, поради идното й участие в еврозоната. Доц. Чобанов призна, че в сегашната обстановка ръководството на провокациите не е доста елементарно, само че това не значи, че с общи старания не би трябвало да се вършат опити. Той добави, че конференцията има доста пластове, панелите в нея засягат значими тематики и той чака изводите, които ще бъдат направени на нея, да бъдат чути.
Председателят на Икономическия и обществен съвет – Зорница Русинова посочи, че откровено има вяра, че младежите в България и университетите постоянно са били моторите на прогресивната смяна в обществото и тематиката за еврото няма по какъв начин да не бъде част от нея. Тя добави, че Икономическият и обществен съвет е евентуално единственият самостоятелен институционален сътрудник на страната, който в голям брой свои актове акцентира какъв брой е значимо България да бъде призната в еврозоната, защото това ще е един от главните фактори за икономическия й разцвет.
Петя Димитрова, ръководител на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България и основен изпълнителен шеф и ръководител на УС на Пощенска банка разяснява, че въвеждането на еврото е може би най-значимото събитие, което чака България в стопански проект. Тя уточни, че е належащо и бизнесът, и страната, и жителите да се обединят зад тази идея, прилагайки най-успешните практики на другите страни в тази област.
Петя Димитрова уточни, че българската банкова система от дълго време сполучливо извършва всички регулации и условия, свързани с еврото, само че действително към момента не може да се възползва от позитивите, които присъединението към еврозоната носи със себе си. По думите й приемането на еврото ще обезпечи сериозна финансова непоклатимост, принадлежност към по-широка икономическа общественост, понижаване на трансакционните разноски и увеличение на задграничните вложения в страната.
Цветанка Минчева, заместник-председател на УС на АББ и основен изпълнителен шеф и ръководител на УС на УниКредит Булбанк уточни, че в процеса по приемане на еврото от изключителна значимост е информационната акция.
Тя показа, че Асоциацията на банките в България е създала и към този момент осъществя единна информационна акция, обвързвана с изгодите от въвеждането на единната валута. Екипът й е създал специфична страница на уеб страницата на асоциацията, интензивно провеждат събития и конференции, както и медийни участия на техни представители. От Асоциацията на банките работят взаимно с Министерството на финансите и Българска народна банка, с цел да отговорят умело и навреме на всички въпроси на жителите и бизнеса по отношение на влизането на България в еврозоната.
Проф. д.ик.н. Николай Неновски, шеф на Центъра за парични и стопански проучвания на УНСС и член на Управителния съвет на Българска народна банка, разяснява, че еврозоната не би трябвало да бъде самоцел, а да зададе подтик за нов тласък в българската стопанска система, в това число и в демографската сфера. Той акцентира, че не би трябвало да си мислим, че като сме станали член на еврозоната и по-късно историята стопира.
Той обърна внимание, че още в първите дни, откакто България стане член на еврозоната, тя би трябвало към този момент да има своята специализация в нея. Затова той прикани сътрудниците си – специалисти още занапред да помислят по какъв начин Българска народна банка да се нарежда вътре и какво ще бъде нейното относително преимущество, имайки поради, че всички централни банки имат такова.
По време на конференцията, която продължава и през идващите два дни, ще бъдат разисквани парични и стопански проблеми. Ще бъде дискутирана Международната финансова архитектура и институциите в Бретън Уудс, цифровите пари и провокациите и вероятностите пред еврото в България.
Във втория ден на форума отчет на тематика „ Различните измерения на цифровото евро и неговата трансгранична оперативна съгласуемост ” ще изнесе Любомир Каримански, откривател в Института по стопанска система и политики на УНСС.
В рамките на събитието ще бъдат наградени и студентите, спечелили от извършения от Института по стопанска система и политики на УНСС конкурс за студентско есе на тематика „ Дигитални финанси “.
Тридневната конференция се провежда взаимно от Центъра по парични и стопански проучвания, Института по стопанска система и политики и катедра „ Финанси “ на УНСС.
Официални посетители на събитието бяха министърът на финансите Людмила Петкова, ръководителят на Икономическия и обществен съвет на Република България Зорница Русинова, ръководителят на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България Петя Димитрова.
Министър Петкова уточни, че след осъществяването и на последния аршин, страната ни ще изпрати искане за правене на изключителни конвергентни отчети от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ), въз основата на които е допустимо в най-кратък период Съветът на Европейски Съюз да вземе решение за дата за участие на България в еврозоната.
Вицепремиерът добави, че следва още работа на национално равнище и напомни, че с изключение на осъществяването на ограниченията за техническа подготовка за въвеждане на еврото, Министерството на финансите (МФ) е в развой на правене и на план на бюджет за идната година, в който заложеният недостиг ще бъде в границите на 3% от Брутният вътрешен продукт.
Петкова изрази убеденост, че бюджетът за 2025 година, гарантиращ спазването на фискалните правила, заложени в Закона за обществените финанси, ще бъде признат от 51-ото Народно заседание, осигурявайки стабилността на обществените финанси и фискалната резистентност.
Финансовият министър акцентира, че придържането към по-консервативна фискална политика е значимо освен за въвеждането на единната европейска валута, само че и за дълготрайната финансова непоклатимост на страната. В същото време разясни, че България би трябвало да насочи напъните си и към по-ефективно разходване на обществените средства с главен фокус “инвестиции ”, които дружно със средствата по Плана за възобновяване и резистентност и оперативните стратегии ще обезпечат стопански напредък и обществен разцвет.
Подуправителят на Българска народна банка доцент доктор Петър Чобанов уточни, че “Седмицата на еврото ” неслучайно се организира в УНСС, тъй като това е мястото, където и специалистите, и директно заинтригуваните страни и академичната общественост могат умерено да си споделят редица неща, свързани с еврото и провокациите, пред които България е изправена, поради идното й участие в еврозоната. Доц. Чобанов призна, че в сегашната обстановка ръководството на провокациите не е доста елементарно, само че това не значи, че с общи старания не би трябвало да се вършат опити. Той добави, че конференцията има доста пластове, панелите в нея засягат значими тематики и той чака изводите, които ще бъдат направени на нея, да бъдат чути.
Председателят на Икономическия и обществен съвет – Зорница Русинова посочи, че откровено има вяра, че младежите в България и университетите постоянно са били моторите на прогресивната смяна в обществото и тематиката за еврото няма по какъв начин да не бъде част от нея. Тя добави, че Икономическият и обществен съвет е евентуално единственият самостоятелен институционален сътрудник на страната, който в голям брой свои актове акцентира какъв брой е значимо България да бъде призната в еврозоната, защото това ще е един от главните фактори за икономическия й разцвет.
Петя Димитрова, ръководител на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България и основен изпълнителен шеф и ръководител на УС на Пощенска банка разяснява, че въвеждането на еврото е може би най-значимото събитие, което чака България в стопански проект. Тя уточни, че е належащо и бизнесът, и страната, и жителите да се обединят зад тази идея, прилагайки най-успешните практики на другите страни в тази област.
Петя Димитрова уточни, че българската банкова система от дълго време сполучливо извършва всички регулации и условия, свързани с еврото, само че действително към момента не може да се възползва от позитивите, които присъединението към еврозоната носи със себе си. По думите й приемането на еврото ще обезпечи сериозна финансова непоклатимост, принадлежност към по-широка икономическа общественост, понижаване на трансакционните разноски и увеличение на задграничните вложения в страната.
Цветанка Минчева, заместник-председател на УС на АББ и основен изпълнителен шеф и ръководител на УС на УниКредит Булбанк уточни, че в процеса по приемане на еврото от изключителна значимост е информационната акция.
Тя показа, че Асоциацията на банките в България е създала и към този момент осъществя единна информационна акция, обвързвана с изгодите от въвеждането на единната валута. Екипът й е създал специфична страница на уеб страницата на асоциацията, интензивно провеждат събития и конференции, както и медийни участия на техни представители. От Асоциацията на банките работят взаимно с Министерството на финансите и Българска народна банка, с цел да отговорят умело и навреме на всички въпроси на жителите и бизнеса по отношение на влизането на България в еврозоната.
Проф. д.ик.н. Николай Неновски, шеф на Центъра за парични и стопански проучвания на УНСС и член на Управителния съвет на Българска народна банка, разяснява, че еврозоната не би трябвало да бъде самоцел, а да зададе подтик за нов тласък в българската стопанска система, в това число и в демографската сфера. Той акцентира, че не би трябвало да си мислим, че като сме станали член на еврозоната и по-късно историята стопира.
Той обърна внимание, че още в първите дни, откакто България стане член на еврозоната, тя би трябвало към този момент да има своята специализация в нея. Затова той прикани сътрудниците си – специалисти още занапред да помислят по какъв начин Българска народна банка да се нарежда вътре и какво ще бъде нейното относително преимущество, имайки поради, че всички централни банки имат такова.
По време на конференцията, която продължава и през идващите два дни, ще бъдат разисквани парични и стопански проблеми. Ще бъде дискутирана Международната финансова архитектура и институциите в Бретън Уудс, цифровите пари и провокациите и вероятностите пред еврото в България.
Във втория ден на форума отчет на тематика „ Различните измерения на цифровото евро и неговата трансгранична оперативна съгласуемост ” ще изнесе Любомир Каримански, откривател в Института по стопанска система и политики на УНСС.
В рамките на събитието ще бъдат наградени и студентите, спечелили от извършения от Института по стопанска система и политики на УНСС конкурс за студентско есе на тематика „ Дигитални финанси “.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ