Млякото в Германия - с 23% по-скъпо
Цените на млякото в Германия са нарастнали с 23,3% за година. През ноември млекопроизводители получават 55,3 цента за кг мляко, а органичните производители - 59,73 цента. Това демонстрират последни данни на Федералната статистическа работа. Разликата в цената сред животинското мляко по отношение на растителното към този момент е мининална, само че на какво се дължи това?
През предходната година цените на фуражите скачат с към 20%. Изхранването на животните натоварва финансово фермерите и това води до понижаване на производството на мляко с 3% през 2024 година.
Въпреки тези разноските, един от най-сериозните проблеми пред млечните ферми сега е шапът – мощно заразно вирусно заболяване, което визира чифтокопитни животни като говеда, овце и крави. Макар вирусът да е безопасен за хората, той основава обилни ограничавания за отглеждането на животни, написа businessnovinite.
Фермерите в Бранденбург в Германия, са изправени пред тежки стопански загуби, породени от наложените ограничавания. Две млечни ферми във Вернойхен изхвърлят 33 000 литра мляко всеки ден, което води до вреди от към 18 000 евро дневно за притежателя Винсент Овермарс.
Фермите са ситуирани в зона за наблюдаване, наложена след експлоадирането на шапа в региона на " Меркиш-Одерланд ". Въпреки че тестванията на животните са негативни, суровото мляко не може да бъде доставено поради риска вирусът да се популяризира посредством него.
Забраните за превоз, както на мляко, по този начин и на оборски тор, в допълнение утежняват ситуацията. Вирусът може да оцелее в суровото мляко, само че пастьоризацията го унищожава. Според ръководещия шеф на Бранденбургската държавна фермерска асоциация, въздействието на шапа ще се усеща още месеци наред. Дори след облекчение на рестриктивните мерки, износът на артикули от засегнатите региони ще бъде усложнен. Вследствие на рецесията, страни като Англия, Мексико и Южна Корея постановиха забрани за импорт на немски скотски артикули. Търговията в границите на Европейския съюз продължава с минимални ограничавания, това в допълнение затруднява фермите в засегнатите райони.
Какво се случва с млекопроизводството у нас?
Според данни на Министерството на земеделието и храните за 2023 и 2024 година производството на мляко в България понижава с 6,1%. Спадът се дължи на понижаване на броя на млекодайните животни, изключително на кравите и овцете. Най-голяма е разликата при производството на козе мляко (-22,5%), до момента в който производството на биволско мляко нараства с 10,5%, което е резултат от увеличение на броя и млечността на биволиците. Процесите на преструктуриране на млечния бранш водят до понижение на общото количество създадено мляко, като тези трендове се резервират и през 2024 година Въпреки тези проблеми, съгласно данните има позитивни признаци за увеличение на броя на разплодните животни, което може да докара до малко възобновяване на производството през идните години.
Преработката на мляко през 2023 година отбелязва нарастване с 3,3%, като млекопреработвателните предприятия усилват вложенията в сурово мляко, макар че производството на някои по-скъпи млечни артикули, като масло и сирена от овче и козе мляко, понижава. Спадът в производството на по-ценни артикули е обвързван с пониженото потребителско търсене, отчасти в резултат на икономическите компликации на потребителите. В същото време, вносът на млечни артикули продължава да нараства, като през 2024 година се регистрира растеж от 24%. Основната част от вноса идва от Европейски Съюз, в резултат на нараснали доставки от Румъния (44,4 хиляди тона) и Унгария (37,3 хиляди тона).
През предходната година цените на фуражите скачат с към 20%. Изхранването на животните натоварва финансово фермерите и това води до понижаване на производството на мляко с 3% през 2024 година.
Въпреки тези разноските, един от най-сериозните проблеми пред млечните ферми сега е шапът – мощно заразно вирусно заболяване, което визира чифтокопитни животни като говеда, овце и крави. Макар вирусът да е безопасен за хората, той основава обилни ограничавания за отглеждането на животни, написа businessnovinite.
Фермерите в Бранденбург в Германия, са изправени пред тежки стопански загуби, породени от наложените ограничавания. Две млечни ферми във Вернойхен изхвърлят 33 000 литра мляко всеки ден, което води до вреди от към 18 000 евро дневно за притежателя Винсент Овермарс.
Фермите са ситуирани в зона за наблюдаване, наложена след експлоадирането на шапа в региона на " Меркиш-Одерланд ". Въпреки че тестванията на животните са негативни, суровото мляко не може да бъде доставено поради риска вирусът да се популяризира посредством него.
Забраните за превоз, както на мляко, по този начин и на оборски тор, в допълнение утежняват ситуацията. Вирусът може да оцелее в суровото мляко, само че пастьоризацията го унищожава. Според ръководещия шеф на Бранденбургската държавна фермерска асоциация, въздействието на шапа ще се усеща още месеци наред. Дори след облекчение на рестриктивните мерки, износът на артикули от засегнатите региони ще бъде усложнен. Вследствие на рецесията, страни като Англия, Мексико и Южна Корея постановиха забрани за импорт на немски скотски артикули. Търговията в границите на Европейския съюз продължава с минимални ограничавания, това в допълнение затруднява фермите в засегнатите райони.
Какво се случва с млекопроизводството у нас?
Според данни на Министерството на земеделието и храните за 2023 и 2024 година производството на мляко в България понижава с 6,1%. Спадът се дължи на понижаване на броя на млекодайните животни, изключително на кравите и овцете. Най-голяма е разликата при производството на козе мляко (-22,5%), до момента в който производството на биволско мляко нараства с 10,5%, което е резултат от увеличение на броя и млечността на биволиците. Процесите на преструктуриране на млечния бранш водят до понижение на общото количество създадено мляко, като тези трендове се резервират и през 2024 година Въпреки тези проблеми, съгласно данните има позитивни признаци за увеличение на броя на разплодните животни, което може да докара до малко възобновяване на производството през идните години.
Преработката на мляко през 2023 година отбелязва нарастване с 3,3%, като млекопреработвателните предприятия усилват вложенията в сурово мляко, макар че производството на някои по-скъпи млечни артикули, като масло и сирена от овче и козе мляко, понижава. Спадът в производството на по-ценни артикули е обвързван с пониженото потребителско търсене, отчасти в резултат на икономическите компликации на потребителите. В същото време, вносът на млечни артикули продължава да нараства, като през 2024 година се регистрира растеж от 24%. Основната част от вноса идва от Европейски Съюз, в резултат на нараснали доставки от Румъния (44,4 хиляди тона) и Унгария (37,3 хиляди тона).
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ