Бизнесът ще търси още 500 000 работници през следващите 3-5 години
Очакванията са да се търсят 243 хиляди експерти с висше обучение и 245 хиляди души със приблизително обучение
След като разгледахме оценените от Агенция по заетостта посредством анкета измежду работодателите непосредствени потребности на пазара на труда, през днешния ден се стопираме по-подробно на дълготрайните оценки на търсенето на работна мощ. Налице са обилни разлики сред краткосрочните и дълготрайните потребности от труд както от позиция на профила на служащите, по този начин и в тяхното районно систематизиране, като работодателите в София предвиждат доста по-сериозен дефицит на служащи в идващите 3-5 години, а на напред във времето излиза потребност от разширение на заетостта в търговията, туризма, стопанската система и педагогиката.
Най-общо, работодателите наподобява чакат висок стопански напредък и благоприятни условия за разширение на бизнесите си в средносрочен проект. Очакванията са да се търсят 243 хиляди експерти с висше обучение и 245 хиляди души със приблизително обучение. С други думи, оцененият дефицит на фрагменти - който на фона на понастоящем извънредно свитото предложение на труд наподобява изключително сложен за запълване - в идващите 3-5 години доближава половин милион души.
В търговията, туризма и превоза се чака дефицит от 194 хиляди души. Това отразява от една страна сериозния недостиг на работна ръка в хотелите и заведенията за хранене към сегашния миг, който ще се усили от упования растеж в туризма в през идващите няколко години, и от друга - експанзията на модерната търговия и все по-важното място на логистиката.
Със съществени упования за спомагателна нужда на служащи е и промишлеността (68 хил.), както и строителството (46 хил.), както и групираните дружно браншове на държавното ръководство, опазване на здравето, обучение и обществена работа (73 хил.) Разбираемо при последните има доста по-сериозен предстоящ дефицит на висшисти, до момента в който в промишлеността превес в съответствие към две към едно имат хората със приблизително обучение, а в строителството има баланс.
При експертите със приблизително обучение работодателите показват най-сериозна нужда за професионалните посоки " търговия на едро и дребно " (26 хиляди души), " хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг " (15 хил.), " строителство " (14 хил.). По-интересно е обаче разпределението при висшистите, където преди всичко излиза " Икономика ", с 14 хиляди предстоящи спомагателни работни места, като съвсем половината търсени икономисти са в търговията, превоза и туризма.
На второ място са педагозите - с капацитет за спомагателни 14 хиляди заети, както и ИТ експертите (14 хил.) и експертите по туризма (11 хил.) Прави усещане и забележителния предстоящ средносрочен недостиг на приключили компетентност " медицина ", както и на медицински сестри, които взети дружно са съвсем 16 хиляди работни места, което би ги сложило преди всичко в търсенето на висшисти.
Докато актуалното търсене на служащи е релативно отмерено разпределено сред водещите районни пазари на труда, то средносрочното е извънредно концентрирано в столицата, където работодателите показват, че ще се търсят 213 хиляди служащи, най-вече висшисти. Далеч обратно на второ място е Варна, с оценена нужда от спомагателни 34 хиляди служащи, Пловдив с 33 хиляди и Бургас с 32 хиляди. В множеството области с огромни районни пазари на труда (извън София) има превес на предстоящото търсене на служащи със приблизително обучение.
Дългосрочните прогнози, несъмнено, би трябвало да се употребяват не толкоз за самостоятелно бизнес обмисляне, що се касае за обща тенденция на политиките на пазара на труда и в образованието. Те отразяват не толкоз съответните, сегашни потребности на работодателите, а упованията им за бъдещето при опазване на актуалните макроикономически и секторни трендове. Дори и да се окаже обаче, че с цел да реализира българската стопанска система своя капацитет за развиване липсват не половин милион, а даже единствено 200 хиляди служащи, на този стадий дефицитът няма очевидно решение. Демографските трендове сочат към бърз спад на трудоспособното население, политиките по интеграция на неактивните и групите с стеснен достъп до пазара на труда буксуват, а страната надалеч не е измежду най-привлекателните за задгранични служащи. Именно тези три направления наподобяват и най-очевидните за работа в посока най-малко отчасти облекчение на предстоящите дефицити.
* Адриан Николов е старши икономист в Института за пазарна стопанска система. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония, и бакалавърска степен от Софийския университет.
След като разгледахме оценените от Агенция по заетостта посредством анкета измежду работодателите непосредствени потребности на пазара на труда, през днешния ден се стопираме по-подробно на дълготрайните оценки на търсенето на работна мощ. Налице са обилни разлики сред краткосрочните и дълготрайните потребности от труд както от позиция на профила на служащите, по този начин и в тяхното районно систематизиране, като работодателите в София предвиждат доста по-сериозен дефицит на служащи в идващите 3-5 години, а на напред във времето излиза потребност от разширение на заетостта в търговията, туризма, стопанската система и педагогиката.
Най-общо, работодателите наподобява чакат висок стопански напредък и благоприятни условия за разширение на бизнесите си в средносрочен проект. Очакванията са да се търсят 243 хиляди експерти с висше обучение и 245 хиляди души със приблизително обучение. С други думи, оцененият дефицит на фрагменти - който на фона на понастоящем извънредно свитото предложение на труд наподобява изключително сложен за запълване - в идващите 3-5 години доближава половин милион души.
В търговията, туризма и превоза се чака дефицит от 194 хиляди души. Това отразява от една страна сериозния недостиг на работна ръка в хотелите и заведенията за хранене към сегашния миг, който ще се усили от упования растеж в туризма в през идващите няколко години, и от друга - експанзията на модерната търговия и все по-важното място на логистиката. Със съществени упования за спомагателна нужда на служащи е и промишлеността (68 хил.), както и строителството (46 хил.), както и групираните дружно браншове на държавното ръководство, опазване на здравето, обучение и обществена работа (73 хил.) Разбираемо при последните има доста по-сериозен предстоящ дефицит на висшисти, до момента в който в промишлеността превес в съответствие към две към едно имат хората със приблизително обучение, а в строителството има баланс.
При експертите със приблизително обучение работодателите показват най-сериозна нужда за професионалните посоки " търговия на едро и дребно " (26 хиляди души), " хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг " (15 хил.), " строителство " (14 хил.). По-интересно е обаче разпределението при висшистите, където преди всичко излиза " Икономика ", с 14 хиляди предстоящи спомагателни работни места, като съвсем половината търсени икономисти са в търговията, превоза и туризма.
На второ място са педагозите - с капацитет за спомагателни 14 хиляди заети, както и ИТ експертите (14 хил.) и експертите по туризма (11 хил.) Прави усещане и забележителния предстоящ средносрочен недостиг на приключили компетентност " медицина ", както и на медицински сестри, които взети дружно са съвсем 16 хиляди работни места, което би ги сложило преди всичко в търсенето на висшисти.
Докато актуалното търсене на служащи е релативно отмерено разпределено сред водещите районни пазари на труда, то средносрочното е извънредно концентрирано в столицата, където работодателите показват, че ще се търсят 213 хиляди служащи, най-вече висшисти. Далеч обратно на второ място е Варна, с оценена нужда от спомагателни 34 хиляди служащи, Пловдив с 33 хиляди и Бургас с 32 хиляди. В множеството области с огромни районни пазари на труда (извън София) има превес на предстоящото търсене на служащи със приблизително обучение.
Дългосрочните прогнози, несъмнено, би трябвало да се употребяват не толкоз за самостоятелно бизнес обмисляне, що се касае за обща тенденция на политиките на пазара на труда и в образованието. Те отразяват не толкоз съответните, сегашни потребности на работодателите, а упованията им за бъдещето при опазване на актуалните макроикономически и секторни трендове. Дори и да се окаже обаче, че с цел да реализира българската стопанска система своя капацитет за развиване липсват не половин милион, а даже единствено 200 хиляди служащи, на този стадий дефицитът няма очевидно решение. Демографските трендове сочат към бърз спад на трудоспособното население, политиките по интеграция на неактивните и групите с стеснен достъп до пазара на труда буксуват, а страната надалеч не е измежду най-привлекателните за задгранични служащи. Именно тези три направления наподобяват и най-очевидните за работа в посока най-малко отчасти облекчение на предстоящите дефицити.
* Адриан Николов е старши икономист в Института за пазарна стопанска система. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония, и бакалавърска степен от Софийския университет.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ