Очакванията ни към момента са да успеем да постигнем планирания

„ Очакванията ни все още са да успеем да реализираме планувания растеж от 1,8% за тази година. Благодарение на намаляващата инфлация предвиждаме напредък от към 3,2% за 2024 година Съгласно последните данни на Национален статистически институт инфлацията към септември е под 7% и чакаме това последователно понижаване да продължи и през 2024 година, като към края ѝ да бъде под 3%, а средногодишно за 2024 – към 5% “. Това съобщи заместник-министърът на финансите Георги Клисурски по време на конференцията „ Среща на бизнеса с държавното управление “, проведена от „ Капитал “. „ В Брутният вътрешен продукт на България има два основни съставния елемент, които тази и изключително идната година ще допринесат за по-високия напредък. Първият от тях е потреблението, което за мен е непредвиден и неочакван мотор на българския стопански растеж през последните две-три години, което стои на относително високи равнища от 4-5% на годишна база и чакаме това да се придвижи и в идната година “, уточни Георги Клисурски. Другият огромен фактор, който ще движи растежа следващата година, са вложенията, които тази година са по-слаби, само че през 2024 година това ще се промени и аргументите за това съгласно него са европейските фондове и средствата по Плана за възобновяване и резистентност. Той напомни, че преди дни България публично подаде документите, нужни за приемането на второто заплащане по ПВУ в размер на до 1,4 милиарда лева до края на 2023 година, само че които действително ще бъдат разходвани и вложени през 2024 година „ С подаване на документите за второто заплащане страна ни си обезпечи правото следващата година да съобщи още две заплащания и в случай че успеем да получим и тези средства, това би представлявало голям финансов запас за вложения, който да влезе в българската стопанска система “, добави той. „ Нашата политика е дълготрайно да се стремим към 2%-та инфлация, която е цел и на ЕЦБ, и на другите водещи централни банки по света. За нас е най-добре приходите в държавния бюджет да идват от действителен напредък на стопанската система, а не от повишение на цените. Ние работим в посока стимулиране на бизнес средата и понижаване на цените, тъй че да се създава действителна добавена стойност “, изясни заместник-министърът. Във връзка с плановете на данъчните закони Георги Клисурски удостовери, че визията на държавното управление е ставките по Данък добавена стойност да бъдат уеднаквени на 20%, допустимо е да има малцина изключения в съответни браншове заради характерни аргументи и предложенията на МФ са точно в тази посока. „ Продължават нашите диалози с ресторантьорския отрасъл и решението ни какво да предложим на Народното събрание – дали 20% Данък добавена стойност или комплекс от ограничения за изсветляване на бизнеса – ще бъде взето на база на това коя от двете варианти изсветлява повече бранша и създава повече доход за страната “, посочи той. В отговор на въпрос по отношение на консервативността в планирането на идващия бюджет и вероятни буфери против външни шокове заместник-министър Клисурски разяснява, че предстоящият доход от разнообразни евро средства би обезпечил един добър запас и че в бюджета се залагат съответните буфери, тъй че и следващата година да се реализира недостиг от 3%, който е условие за приемане на еврото. „ Това е и може би цел номер едно на нашето държавно управление – на 1 януари 2025 година да се поздравим като членове на еврозоната, тъй че ние ще създадем всичко допустимо да го реализираме “, безапелационен е Георги Клисурски.