Алфа рисърч: В големите градове 49% от хората искат нов кмет
Очаквани електорални вреди понасят ГЕРБ и ПП-ДБ след влизането им в общо ръководство. ГЕРБ губи малко под 2 пункта и сега се употребява с поддръжката на 25.1%. Бойко Борисов обаче, макар разтърсванията към личността му през последния месец, съумява да резервира персоналния си рейтинг (20.5% позитивно и 55.6% негативно отношение) и поддръжката на болшинството гласоподаватели на ГЕРБ.
Това демонстрират данните на проучване на " Алфа рисърч ", извършено сред 20 – 26 юни измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
При ПП-ДБ отливът е малко под 5 пункта и те заемат втората позиция с 20.2%. Динамиката в поддръжката за обединението, както и тази в доверието към водачите ѝ обрисува наклонност към преразпределение на тежестта сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “. Съотношението сред последователите на партиите, което преди беше мощно в интерес на Политическа партия, все още е доста по-балансирано (около 60:40). Доверието към Христо Иванов нараства от 14.5% до 16.9% (46.1% недоверие), към Атанас Атанасов от 8.3% до 11.0% (49.3% недоверие), към Владислав Панев се резервира в границите на 9.8% (39.5% недоверие). Одобрението за водачите на Политическа партия бележи, въпреки и лек спад и все още Кирил Петков получава 15.9% позитивни против 58.5% негативни, а Асен Василев 16.5% позитивни против 53.6% отрицателн, демонстрират още данните.
„ Възраждане “ резервира трета позиция в желанията на гласоподавателите с поддръжка от 15.4%. Зад партията застават обществените кръгове, които я поддържаха и на вота през април – междинни генерации от градските центрове със междинен обществен статус. Доверието към Костадин Костадинов е 15.1%, само че той е измежду водачите регистриращи едни от най-високите равнища на съмнение – 59.6%.
Симпатизантите на Движение за права и свободи са в границите на всекидневно в неизборна конюнктура ниво от 12.6%. Доверието в водача Мустафа Карадайъ е 11.2% против 53.8% съмнение.
Подкрепата за Българска социалистическа партия също е идентична с тази от последните избори – 8.8%, както и утвърждението за водача Корнелия Нинова – 13.1%.
ИТН печели евентуалния избор на 4.1% от гласоподавателите, а водачът Слави Трифонов – 12.5% утвърждение против 51.7% отрицание.
За момента не се обрисува нов важен състезател на политическия терен. Партиите под бариерата не съумяват да привлекат разочарованите, нито да увлекат негласуващите. Ниският заем на доверие към Ив. Гешев като основен прокурор дефинира и лимитираният му персонален капацитет като претендент политик: 3% против 82%, които не биха се доверили на водена от него партия, разясняват от Алфа рисърч.
Като цяло, серията от предварителни парламентарни избори, рецесиите и трагичните договаряния по съставяне на постоянно държавно управление изчерпиха до най-много търпението на обществото, а готовността за присъединяване в евентуален нов избор продължава да понижава.
Високото съмнение, което Иван Гешев генерира до момента в който заемаше поста основен прокурор, се възпроизвежда и във възприемането му като евентуален политик – в съответствие 82%: 3% хората не биха се доверили на негова групировка, 15% не са в положение да изразят позиция.
Подкрепа за държавното управление
Три месеца след предварителния парламентарен избор и седмици след излъчването на кабинета „ Денков – Габриел “, обществено-политическите настройки се открояват с здравомислещ натурализъм за мечтаното и вероятното в актуалната обстановка. Стартово доверие към кабинета от 20%, към момента висок дял неутрални оценки (43%) и 37% съмнение. По-добър, само че също поляризиран начален персонален рейтинг на премиера Николай Денков (26% доверие, 30% съмнение, 44% неутрално отношение).
48% от пълнолетните поданици на страната споделят мнението, че държавно управление сред първите две политически сили не е съвършен, само че е най-хубавият от вероятните разновидности. Двата най-активно стартирани против него аргумента получават доста по-слаб публичен отзив: 14 на 100 считат, че държавното управление сред ГЕРБ и ПП-ДБ е изменничество към личните им гласоподаватели, а 13% - че то е нездравословно за страната. Зад общото ръководство застават 77% от априлските гласоподаватели на ГЕРБ, 76% от тези на ПП-ДБ, над 40 на 100 от гласувалите за други партии и всеки трети от неучаствалите във вота.
Нагласите към другите два центъра на власт в страната – Народното събрание и президентската институция също са наранени от отрицателна наклонност. 49-то Народно заседание стартира работа с рекордно ниска оценка (типична по-скоро за край, в сравнение с за началото на мандат). Едва 8% от българите правят оценка позитивно активността му, 53% - негативно, 39% - без мнение.
Президентът Румен Радев резервира най-високо доверие всред институционалните представители, само че рейтингът му ерозира доста след общественото опълчване на образуването на постоянно държавно управление. За пръв път откогато заема поста, отношението към президента е мощно поляризирано, поддръжката – разколебана, а персоналният му имидж с отрицателен тренд: 33% позитивно, 32% негативно и 35% неутрално.
За локалните избори
Силна поляризация има по оста „ последователност или смяна в локалната власт “ – 41% от имащите право на глас биха предпочели в тяхната община да продължи да ръководи сегашния кмет, а 49% са за избор на нов. При очертаващата се оспорвана борба на локално ниво жителите на огромните градове показват преобладаващо предпочитание за нови лица в ръководството, до момента в който в по-малките общини благосклонностите са на страната на актуалните кметове. Предизвикателствата пред новите лица са свързани с по-ниската им известност, а пред настоящите кметове – с възможна протестна вълна на втори тур.
Противоречиви са и разбиранията за това дали градоначалникът би трябвало да бъде партиен или самостоятелен претендент. За партиен претендент са 45%, а за самостоятелен политически - 39%. Близък до президента Румен Радев градоначалник биха подкрепили 7% от интервюираните. Което евентуално значи, че в случай че се осъществя хипотезата за президентски претенденти за кметове, те евентуално ще играят като „ самостоятелни “. Политическите претенденти за кметове са желани от симпатизантите на партиите, показани във властта на локално или национално ниво – ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи. Зад самостоятелните претенденти застават в преобладаващата си част последователите на Има Такъв Народ и Възраждане, а гласоподавателите на Българска социалистическа партия остават поляризирани.
При идните локални избори се обрисуват няколко базови конфликта - сред статукво и смяна, сред партийни и „ самостоятелни “ претенденти. Резултатите ще се вземат решение във всяка една община поотделно, само че могат да се чакат редица оспорвани борби, изходът от които ще има своето отражение и в народен проект, разясняват още от Алфа рисърч.
Това демонстрират данните на проучване на " Алфа рисърч ", извършено сред 20 – 26 юни измежду 1000 пълнолетни жители от цялата страна посредством директно стандартизирано изявление с таблети по домовете на интервюираните лица.
При ПП-ДБ отливът е малко под 5 пункта и те заемат втората позиция с 20.2%. Динамиката в поддръжката за обединението, както и тази в доверието към водачите ѝ обрисува наклонност към преразпределение на тежестта сред „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “. Съотношението сред последователите на партиите, което преди беше мощно в интерес на Политическа партия, все още е доста по-балансирано (около 60:40). Доверието към Христо Иванов нараства от 14.5% до 16.9% (46.1% недоверие), към Атанас Атанасов от 8.3% до 11.0% (49.3% недоверие), към Владислав Панев се резервира в границите на 9.8% (39.5% недоверие). Одобрението за водачите на Политическа партия бележи, въпреки и лек спад и все още Кирил Петков получава 15.9% позитивни против 58.5% негативни, а Асен Василев 16.5% позитивни против 53.6% отрицателн, демонстрират още данните.
„ Възраждане “ резервира трета позиция в желанията на гласоподавателите с поддръжка от 15.4%. Зад партията застават обществените кръгове, които я поддържаха и на вота през април – междинни генерации от градските центрове със междинен обществен статус. Доверието към Костадин Костадинов е 15.1%, само че той е измежду водачите регистриращи едни от най-високите равнища на съмнение – 59.6%.
Симпатизантите на Движение за права и свободи са в границите на всекидневно в неизборна конюнктура ниво от 12.6%. Доверието в водача Мустафа Карадайъ е 11.2% против 53.8% съмнение.
Подкрепата за Българска социалистическа партия също е идентична с тази от последните избори – 8.8%, както и утвърждението за водача Корнелия Нинова – 13.1%.
ИТН печели евентуалния избор на 4.1% от гласоподавателите, а водачът Слави Трифонов – 12.5% утвърждение против 51.7% отрицание.
За момента не се обрисува нов важен състезател на политическия терен. Партиите под бариерата не съумяват да привлекат разочарованите, нито да увлекат негласуващите. Ниският заем на доверие към Ив. Гешев като основен прокурор дефинира и лимитираният му персонален капацитет като претендент политик: 3% против 82%, които не биха се доверили на водена от него партия, разясняват от Алфа рисърч.
Като цяло, серията от предварителни парламентарни избори, рецесиите и трагичните договаряния по съставяне на постоянно държавно управление изчерпиха до най-много търпението на обществото, а готовността за присъединяване в евентуален нов избор продължава да понижава.
Високото съмнение, което Иван Гешев генерира до момента в който заемаше поста основен прокурор, се възпроизвежда и във възприемането му като евентуален политик – в съответствие 82%: 3% хората не биха се доверили на негова групировка, 15% не са в положение да изразят позиция.
Подкрепа за държавното управление
Три месеца след предварителния парламентарен избор и седмици след излъчването на кабинета „ Денков – Габриел “, обществено-политическите настройки се открояват с здравомислещ натурализъм за мечтаното и вероятното в актуалната обстановка. Стартово доверие към кабинета от 20%, към момента висок дял неутрални оценки (43%) и 37% съмнение. По-добър, само че също поляризиран начален персонален рейтинг на премиера Николай Денков (26% доверие, 30% съмнение, 44% неутрално отношение).
48% от пълнолетните поданици на страната споделят мнението, че държавно управление сред първите две политически сили не е съвършен, само че е най-хубавият от вероятните разновидности. Двата най-активно стартирани против него аргумента получават доста по-слаб публичен отзив: 14 на 100 считат, че държавното управление сред ГЕРБ и ПП-ДБ е изменничество към личните им гласоподаватели, а 13% - че то е нездравословно за страната. Зад общото ръководство застават 77% от априлските гласоподаватели на ГЕРБ, 76% от тези на ПП-ДБ, над 40 на 100 от гласувалите за други партии и всеки трети от неучаствалите във вота.
Нагласите към другите два центъра на власт в страната – Народното събрание и президентската институция също са наранени от отрицателна наклонност. 49-то Народно заседание стартира работа с рекордно ниска оценка (типична по-скоро за край, в сравнение с за началото на мандат). Едва 8% от българите правят оценка позитивно активността му, 53% - негативно, 39% - без мнение.
Президентът Румен Радев резервира най-високо доверие всред институционалните представители, само че рейтингът му ерозира доста след общественото опълчване на образуването на постоянно държавно управление. За пръв път откогато заема поста, отношението към президента е мощно поляризирано, поддръжката – разколебана, а персоналният му имидж с отрицателен тренд: 33% позитивно, 32% негативно и 35% неутрално.
За локалните избори
Силна поляризация има по оста „ последователност или смяна в локалната власт “ – 41% от имащите право на глас биха предпочели в тяхната община да продължи да ръководи сегашния кмет, а 49% са за избор на нов. При очертаващата се оспорвана борба на локално ниво жителите на огромните градове показват преобладаващо предпочитание за нови лица в ръководството, до момента в който в по-малките общини благосклонностите са на страната на актуалните кметове. Предизвикателствата пред новите лица са свързани с по-ниската им известност, а пред настоящите кметове – с възможна протестна вълна на втори тур.
Противоречиви са и разбиранията за това дали градоначалникът би трябвало да бъде партиен или самостоятелен претендент. За партиен претендент са 45%, а за самостоятелен политически - 39%. Близък до президента Румен Радев градоначалник биха подкрепили 7% от интервюираните. Което евентуално значи, че в случай че се осъществя хипотезата за президентски претенденти за кметове, те евентуално ще играят като „ самостоятелни “. Политическите претенденти за кметове са желани от симпатизантите на партиите, показани във властта на локално или национално ниво – ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи. Зад самостоятелните претенденти застават в преобладаващата си част последователите на Има Такъв Народ и Възраждане, а гласоподавателите на Българска социалистическа партия остават поляризирани.
При идните локални избори се обрисуват няколко базови конфликта - сред статукво и смяна, сред партийни и „ самостоятелни “ претенденти. Резултатите ще се вземат решение във всяка една община поотделно, само че могат да се чакат редица оспорвани борби, изходът от които ще има своето отражение и в народен проект, разясняват още от Алфа рисърч.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ