Колко продължава трудовият стаж в страните от Европейския съюз?
Очакваната дълготрайност на трудовия стаж за популацията на възраст над 15 години в Европейския съюз през 2019 година е приблизително 35,9 години, сочат данни на европейската статистическа работа Евростат.
Това е с малко над два месеца повече от междинното за 2018 година и 3,6 години по-дълго, в сравнение с през 2000 година
Като цяло страните могат да бъдат разграничени на няколко групи. Първата група е от страни, където предстоящата дълготрайност на трудовия стаж е под 33 години - там са Италия, Хърватия, Черна гора, Северна Македония и Турция.
България попада в групата страни, където предстоящата дълготрайност на трудовия живот е в границите от 33 до 35 години. Там са и Гърция, Белгия, Полша, Румъния, Люксембург и Словакия, Унгария и Сърбия.
Испания, Франция, Словения, Чехия, Малта, Латвия, Литва, Ирландия, Кипър и Австрия оформят третата група, където трудовият стаж е от 35 до 38 години.
Група номер четири се състои от страни с планиран трудов живот от 38 до 40 години, т.е. Португалия, Финландия, Естония, Германия, Обединеното кралство и Норвегия.
Сред държавите-членки на Европейски Съюз най-дълъг плануван трудов стаж са Швеция и Нидерландия - надлежно 42 и 41 години през предходната година,. Това бяха единствените две държави-членки на Европейски Съюз, в които предстоящата дълготрайност на работните години надвишава 40 години. Следват го Дания (40 години), Германия (39,1 години) и Естония (39 години).
На другия полюс е Италия, където дълготрайност на трудовия стаж е към 32 години, следвана от Хърватия (32,5 години), Гърция (33,2 години), Белгия и Полша (и двете с резултата от 33,6 години).
Най-голямо нарастване на продължителността на трудовия живот, маркирано в Малта, най-ниско нарастване в Дания.
В съпоставяне с 2000 година предстоящата междинна дълготрайност на работния живот е била по-висока за всички държави-членки на Европейски Съюз през 2019 година, като се изключи Румъния (спад от 2,2 години).
Между 2000 и 2019 година най-голямото нарастване в продължителността на трудовия живот е записано в Малта (7,6 години), Унгария (6,9 години) и Естония (5,6 години), а най-малкото нарастване в Дания (1,7 години) и Гърция (1,8 години).
Въпреки че предстоящата междинна дълготрайност на труда е по-дълга за мъжете, в сравнение с дамите, разликата сред половете понижава. Мъжете са работили със 7,1 години по-дълго от дамите през 2000 година, само че до 2019 година разликата сред половете се е свила до 4,9 години.
Очакваната дълготрайност на трудовия стаж през интервала 2000-2019 година варира в другите страни на Европейски Съюз. Най-голямото нарастване на предстоящата дълготрайност във времето се отбелязва в Малта (7,6 години), Унгария (6,9) и Естония (5,6), до момента в който минимум нарастване може да се следи в Дания (1,7 години) и Гърция (1,8).
Румъния е единствената страна, която бележи спад на предстоящата дълготрайност на труда: с 36 години през 2000 година и 33,8 години през 2019 година, спад с 2,2 години.
Това е с малко над два месеца повече от междинното за 2018 година и 3,6 години по-дълго, в сравнение с през 2000 година
Като цяло страните могат да бъдат разграничени на няколко групи. Първата група е от страни, където предстоящата дълготрайност на трудовия стаж е под 33 години - там са Италия, Хърватия, Черна гора, Северна Македония и Турция.
България попада в групата страни, където предстоящата дълготрайност на трудовия живот е в границите от 33 до 35 години. Там са и Гърция, Белгия, Полша, Румъния, Люксембург и Словакия, Унгария и Сърбия.
Испания, Франция, Словения, Чехия, Малта, Латвия, Литва, Ирландия, Кипър и Австрия оформят третата група, където трудовият стаж е от 35 до 38 години.
Група номер четири се състои от страни с планиран трудов живот от 38 до 40 години, т.е. Португалия, Финландия, Естония, Германия, Обединеното кралство и Норвегия.
Сред държавите-членки на Европейски Съюз най-дълъг плануван трудов стаж са Швеция и Нидерландия - надлежно 42 и 41 години през предходната година,. Това бяха единствените две държави-членки на Европейски Съюз, в които предстоящата дълготрайност на работните години надвишава 40 години. Следват го Дания (40 години), Германия (39,1 години) и Естония (39 години).
На другия полюс е Италия, където дълготрайност на трудовия стаж е към 32 години, следвана от Хърватия (32,5 години), Гърция (33,2 години), Белгия и Полша (и двете с резултата от 33,6 години).
Най-голямо нарастване на продължителността на трудовия живот, маркирано в Малта, най-ниско нарастване в Дания.
В съпоставяне с 2000 година предстоящата междинна дълготрайност на работния живот е била по-висока за всички държави-членки на Европейски Съюз през 2019 година, като се изключи Румъния (спад от 2,2 години).
Между 2000 и 2019 година най-голямото нарастване в продължителността на трудовия живот е записано в Малта (7,6 години), Унгария (6,9 години) и Естония (5,6 години), а най-малкото нарастване в Дания (1,7 години) и Гърция (1,8 години).
Въпреки че предстоящата междинна дълготрайност на труда е по-дълга за мъжете, в сравнение с дамите, разликата сред половете понижава. Мъжете са работили със 7,1 години по-дълго от дамите през 2000 година, само че до 2019 година разликата сред половете се е свила до 4,9 години.
Очакваната дълготрайност на трудовия стаж през интервала 2000-2019 година варира в другите страни на Европейски Съюз. Най-голямото нарастване на предстоящата дълготрайност във времето се отбелязва в Малта (7,6 години), Унгария (6,9) и Естония (5,6), до момента в който минимум нарастване може да се следи в Дания (1,7 години) и Гърция (1,8).
Румъния е единствената страна, която бележи спад на предстоящата дълготрайност на труда: с 36 години през 2000 година и 33,8 години през 2019 година, спад с 2,2 години.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ