Радикални мерки в образованието заради пазара на труда иска АИКБ
" Очакваме образованието да е ориентирано към потребностите на българската стопанска система и българското общество. Образованието не е гратис, то се заплаща от нашите налози и ние чакаме да получим готови фрагменти за нашите предприятия. " Това съобщи в изявление ръководителят на Управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България инж. Васил Велев .
Той посочи, че все още фрагментите не са готови за бизнеса. Велев има подозрения, че до момента подхванатите ограничения са задоволително смели и радикални. Той е безапелационен, че измененията не могат да бъдат козметични.
Според него образованието в България приготвя доста експерти в филантропичната област и доста малко в инженерно-техническат а. Велев счита, че на пазара на труда има потребност точно от инженери.
" Тук би трябвало по-смело да се върви към основаване на стопански тласъци за привличане на повече и по-способни младежи към тези специалности ", изяснява Велев. Васил Велев посочи, че главният укор на работодателските организации към синдикатите е, че подценяват проблемите с работната мощ.
" Последните години се търсят някакви способи чудотворни да работим по-малко, а да получаваме повече. Ние считаме, че такива способи няма. За да получаваме повече, би трябвало да работим по-добре и повече и да крадем по-малко, няма различен метод . Синдикатите какво ли не измисляха ", отсече Велев и добави, че синдикатите подвеждат, като афишират, че процентът на отплата на приходите на заетите в Брутният вътрешен продукт у нас е доста невисок и в случай че стане средноевропейски, незабавно ще може да се раздадат по 100-200 лв. на калпак.
" Всъщност, оказа се, че процентът на отплата на заетите на Брутният вътрешен продукт у нас е по-висок от множеството балкански и източноевропейски страни. Освен това пораства най-бързо за последните 10 години от целия Европейски Съюз ", изясни Васил Велев.
По мнението на ръководителя на АИКБ няма потребност от изключителни ограничения на пазара на труда . Той осъди и предлагането на синдикатите да се понижават облагите на фирмите и да се усилват заплатите.
Според Велев фирмите, които имат облаги, в действителност имат доста положителни заплати, а фирмите, в които не са положителни заплатите, нямат облаги. " Няма по какъв начин да се вземат от облагите на добре работещите компании и да се раздадат заплати на зле работещите компании. Това нещо не се случваше даже и при социализма и плановата стопанска система ", съобщи икономистът и добави, че " този мит, този шлагер още върви и синдикатите още не са се отказали от него ".
Велев се базира на проучването на Евростат за Брутният вътрешен продукт и добави, че и Институтът за стабилно икономическо развиване е установил същите феномени. Оказва се, че 15% от средноевропейската продуктивност е българската - това е в евро и на отработен час. Същевременно възнаграждението в евро на отработен час е 21%.
" Така че и по този метод вълшебен да станем по-богати, без да работим повече и по-добре, явно няма по какъв начин да се случи . И вместо да търсим такива вълшебен способи, по-добре да забележим какво ни пречи да работим по-добре ", заключи Велев.
Според него в случай че вършим по-добри вложения и привличаме по-добре вложители, ще има стопански напредък. " Ако решим тези проблеми, ще решим и проблемите с нивото на приходите ", изясни Велев.
Васил Велев разяснява, че е единомислещ със синдикатите по някои от въпросите и посочи, че когато България изпадне в рецесия всекидневно работодатели и синдикати са на едно мнение.
" Така към рецесията към КТБ шестте организации - две работодателски и четири синдикални подписахме общо предложение, позиция за ускорение на процеса за влизане в Еврозоната - това е от 2014 година ", напомни Велев.
Той посочи, че все още фрагментите не са готови за бизнеса. Велев има подозрения, че до момента подхванатите ограничения са задоволително смели и радикални. Той е безапелационен, че измененията не могат да бъдат козметични.
Според него образованието в България приготвя доста експерти в филантропичната област и доста малко в инженерно-техническат а. Велев счита, че на пазара на труда има потребност точно от инженери.
" Тук би трябвало по-смело да се върви към основаване на стопански тласъци за привличане на повече и по-способни младежи към тези специалности ", изяснява Велев. Васил Велев посочи, че главният укор на работодателските организации към синдикатите е, че подценяват проблемите с работната мощ.
" Последните години се търсят някакви способи чудотворни да работим по-малко, а да получаваме повече. Ние считаме, че такива способи няма. За да получаваме повече, би трябвало да работим по-добре и повече и да крадем по-малко, няма различен метод . Синдикатите какво ли не измисляха ", отсече Велев и добави, че синдикатите подвеждат, като афишират, че процентът на отплата на приходите на заетите в Брутният вътрешен продукт у нас е доста невисок и в случай че стане средноевропейски, незабавно ще може да се раздадат по 100-200 лв. на калпак.
" Всъщност, оказа се, че процентът на отплата на заетите на Брутният вътрешен продукт у нас е по-висок от множеството балкански и източноевропейски страни. Освен това пораства най-бързо за последните 10 години от целия Европейски Съюз ", изясни Васил Велев.
По мнението на ръководителя на АИКБ няма потребност от изключителни ограничения на пазара на труда . Той осъди и предлагането на синдикатите да се понижават облагите на фирмите и да се усилват заплатите.
Според Велев фирмите, които имат облаги, в действителност имат доста положителни заплати, а фирмите, в които не са положителни заплатите, нямат облаги. " Няма по какъв начин да се вземат от облагите на добре работещите компании и да се раздадат заплати на зле работещите компании. Това нещо не се случваше даже и при социализма и плановата стопанска система ", съобщи икономистът и добави, че " този мит, този шлагер още върви и синдикатите още не са се отказали от него ".
Велев се базира на проучването на Евростат за Брутният вътрешен продукт и добави, че и Институтът за стабилно икономическо развиване е установил същите феномени. Оказва се, че 15% от средноевропейската продуктивност е българската - това е в евро и на отработен час. Същевременно възнаграждението в евро на отработен час е 21%.
" Така че и по този метод вълшебен да станем по-богати, без да работим повече и по-добре, явно няма по какъв начин да се случи . И вместо да търсим такива вълшебен способи, по-добре да забележим какво ни пречи да работим по-добре ", заключи Велев.
Според него в случай че вършим по-добри вложения и привличаме по-добре вложители, ще има стопански напредък. " Ако решим тези проблеми, ще решим и проблемите с нивото на приходите ", изясни Велев.
Васил Велев разяснява, че е единомислещ със синдикатите по някои от въпросите и посочи, че когато България изпадне в рецесия всекидневно работодатели и синдикати са на едно мнение.
" Така към рецесията към КТБ шестте организации - две работодателски и четири синдикални подписахме общо предложение, позиция за ускорение на процеса за влизане в Еврозоната - това е от 2014 година ", напомни Велев.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ