Служебният кабинет приема утре бюджет 2023 и го внася в НС
Очаква се в четвъртък служебният кабинет да утвърди трите плана на държавен бюджет за 2023 година дружно с бюджетите на здравната каса и на Национален осигурителен институт и да ги внесе за разглеждане в Народното събрание.
Двете най-големи парламентарни сили - ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, обявиха, че са срещу заложения дефицит от 6.4% и упорстват той да бъде редуциран до 3%.
На извършените през днешния ден диалози в работната група по финанси сред двете обединения от ПП-ДБ се оповестиха засилно орязване на част от разходите в проектобюджета на служебния кабинет за да се реализира по-нисък недостиг. " Необясним е растежът от 46% на настоящата прехрана на бюджетните огранизации в плана на служебния кабинет. Ще желаяме от МФ да направи план с какъв брой ще се усилят разноските, в случай че се приложи размерът на предстоящата за 2023 година средногодишна инфлация от 8% и да се огледат тези разноски ", съобщи Асен Василев от ПП-ДБ.
Според него трябва да се огледат и всички огромни планове - над 50 млн. лева, от финансовата програма и да се реши за кои има готовност да се извършат до края на годината, а другите - да отпаднат. В момента в плана на бюджета на служебния кабинет са планувани рекордните 10 милиарда лева за финансови вложения до края на годината. " Не желаеме да стопираме строителни действия, а единствено реалистично бюджетиране " уточни Василев.
ПП-ДБ предлагат да се завишат отчисленията от облагата на държавните сдружения в хазната от 50 на 100%. Те упорстваха МФ и Агенция Митници да изясният за какво заложеният растеж на Данък добавена стойност е по-нисък от предстоящата инфлация и дали е очакван по-високият данък на цигарите от 1 март.
От ГЕРБ също виждат запаси в данъчните доходи, въпреки и да не са толкоз огромни, с цел да се понижи големият недостиг от 6.4%. " Имаме терзания и до каква степен е реалистична прогнозата на министерството за растеж на Брутният вътрешен продукт от 1.8%. Добре би било да се изиска то МФ информация за осъществяване на приходите най-малко за 2 години обратно, с цел да се наблюдава наклонността и се разкрият възможни запаси ", съобщи някогашният финансов министър Кирил Ананиев.
" Няма кой знае каква опция за лавиране при размера на дивидента ", уточни Теменужка Петкова. И даде образец с държавните енергийни сдружения, които в случай че бъдат лишени от цялата облага, ще се изправят пред невъзможнст да изпълнят Зелената договорка. Томислав Дончев пък акцентира, че не може да бъдат орязвани планове, финансирани с европейски средства, без значение от степента на подготвеност.
Все отново Дончев посочи, че ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ имат синхрон по значимите въпроси, които да се обсъдят с МФ. “След като отговорим на всички въпроси, значителната тематика е допустимо ли е в границите на 1 година да бъде сгънат дефицитът с повече от 3% и каква болежка ще носи това. Когато имаме сюжети, който следваме, в границите на положителната процедура е да се приказва с всички политически сили ”, означи още Дончев.
Днес следобяд специалисти от двете обединения организираха диалози в Министерство на финансите, с цел да намерят отговор на поставените въпроси.
В ТРИСТРАНКАТА НЯМА СЪГЛАСИЕ
Междувременно през днешния ден проектобюджетът на служебния кабинет бе разискван и от съвета за тристранно съдействие. Бизнесът и синдикатите се разминаха във вижданията си по какъв начин да бъде понижен бюджетния недостиг до по рационални равнища.
Работодателските организации твърдо се опълчват против всякакво покачване на налози и упорстват за опазване на данъчния модел до участието на България в еврозоната. Според тях бюджетът би трябвало да се вмести в 3% недостиг и една от запасите е орязване на разноските за администрацията. Крайно време е да се понижи броят на наетите в администрацията на фона на развиването на е-услуги и понижаване на популацията. Крайно време е да се пристъпи и към понижаване на държавни структури с припокриващи се или сходни функционалности. Това ще свободи също по този начин запас за увеличение на възнагражденията на тази част от наетите, които са недофинансирани, считат от БСК. Представителите на частния бизнес също упорстват държавните сдружения да разпределят 100% дял за бюджета, както и да се прецезират финансовите разноски като се забрани средствата по тях да се прехвърлят в други бюджетни пера.
Синдикатите са на мнение, че приходите в хазната са много подценени. Преди съвещанието на тристранката профсъюзите излязоха с предложение да се завиши сегашният размер на налог облага от 10 на 15%, каквато инструкция за уеднаквяванев ЕС на този налог готви Еврокомисията. Това ще донесе 2.5 милиарда лева спомагателни доходи в хазната. " Налице е доста фискално пространство, което да обезпечи средства за растеж на приходите и за растеж на минималната заплата още от 1 юли на 850 лв. ", обявиха от КНСБ.
След тристранката общественият министър Лазар Лазаров съобщи, че броят на пенсионерите с пенсии под линията на беднотия (504 лева.) ще се намали 2 пъти след приемане на планувания от тях бюджет на ДОО - от сегашните 658 520 на 326 423 души. Той напомни, че се предлага от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2022 година, да се покачат с 12%. Минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст пък следва да се усили от сегашните 467 лева на 523,04 лева, което също е растеж с 12%. Увеличението ще докара до повишаване на междинната пенсия с 16,7%, като размерът й се чака да надвиши 788 лева, обясни още министър Лазаров. По думите му с предвидените ограничения в региона на пенсионната система се чака пенсионният приход да замества съвсем 71% от чистия приход на човек преди пенсионирането. Съветът за тристранно съдействие обаче не съумя да постигне единодушие освен по плана на държавния бюджет за 2023 година, само че и по бюджета на държавното публично обезпечаване и на НЗОК.
Двете най-големи парламентарни сили - ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, обявиха, че са срещу заложения дефицит от 6.4% и упорстват той да бъде редуциран до 3%.
На извършените през днешния ден диалози в работната група по финанси сред двете обединения от ПП-ДБ се оповестиха засилно орязване на част от разходите в проектобюджета на служебния кабинет за да се реализира по-нисък недостиг. " Необясним е растежът от 46% на настоящата прехрана на бюджетните огранизации в плана на служебния кабинет. Ще желаяме от МФ да направи план с какъв брой ще се усилят разноските, в случай че се приложи размерът на предстоящата за 2023 година средногодишна инфлация от 8% и да се огледат тези разноски ", съобщи Асен Василев от ПП-ДБ.
Според него трябва да се огледат и всички огромни планове - над 50 млн. лева, от финансовата програма и да се реши за кои има готовност да се извършат до края на годината, а другите - да отпаднат. В момента в плана на бюджета на служебния кабинет са планувани рекордните 10 милиарда лева за финансови вложения до края на годината. " Не желаеме да стопираме строителни действия, а единствено реалистично бюджетиране " уточни Василев.
ПП-ДБ предлагат да се завишат отчисленията от облагата на държавните сдружения в хазната от 50 на 100%. Те упорстваха МФ и Агенция Митници да изясният за какво заложеният растеж на Данък добавена стойност е по-нисък от предстоящата инфлация и дали е очакван по-високият данък на цигарите от 1 март.
От ГЕРБ също виждат запаси в данъчните доходи, въпреки и да не са толкоз огромни, с цел да се понижи големият недостиг от 6.4%. " Имаме терзания и до каква степен е реалистична прогнозата на министерството за растеж на Брутният вътрешен продукт от 1.8%. Добре би било да се изиска то МФ информация за осъществяване на приходите най-малко за 2 години обратно, с цел да се наблюдава наклонността и се разкрият възможни запаси ", съобщи някогашният финансов министър Кирил Ананиев.
" Няма кой знае каква опция за лавиране при размера на дивидента ", уточни Теменужка Петкова. И даде образец с държавните енергийни сдружения, които в случай че бъдат лишени от цялата облага, ще се изправят пред невъзможнст да изпълнят Зелената договорка. Томислав Дончев пък акцентира, че не може да бъдат орязвани планове, финансирани с европейски средства, без значение от степента на подготвеност.
Все отново Дончев посочи, че ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ имат синхрон по значимите въпроси, които да се обсъдят с МФ. “След като отговорим на всички въпроси, значителната тематика е допустимо ли е в границите на 1 година да бъде сгънат дефицитът с повече от 3% и каква болежка ще носи това. Когато имаме сюжети, който следваме, в границите на положителната процедура е да се приказва с всички политически сили ”, означи още Дончев.
Днес следобяд специалисти от двете обединения организираха диалози в Министерство на финансите, с цел да намерят отговор на поставените въпроси.
В ТРИСТРАНКАТА НЯМА СЪГЛАСИЕ
Междувременно през днешния ден проектобюджетът на служебния кабинет бе разискван и от съвета за тристранно съдействие. Бизнесът и синдикатите се разминаха във вижданията си по какъв начин да бъде понижен бюджетния недостиг до по рационални равнища.
Работодателските организации твърдо се опълчват против всякакво покачване на налози и упорстват за опазване на данъчния модел до участието на България в еврозоната. Според тях бюджетът би трябвало да се вмести в 3% недостиг и една от запасите е орязване на разноските за администрацията. Крайно време е да се понижи броят на наетите в администрацията на фона на развиването на е-услуги и понижаване на популацията. Крайно време е да се пристъпи и към понижаване на държавни структури с припокриващи се или сходни функционалности. Това ще свободи също по този начин запас за увеличение на възнагражденията на тази част от наетите, които са недофинансирани, считат от БСК. Представителите на частния бизнес също упорстват държавните сдружения да разпределят 100% дял за бюджета, както и да се прецезират финансовите разноски като се забрани средствата по тях да се прехвърлят в други бюджетни пера.
Синдикатите са на мнение, че приходите в хазната са много подценени. Преди съвещанието на тристранката профсъюзите излязоха с предложение да се завиши сегашният размер на налог облага от 10 на 15%, каквато инструкция за уеднаквяванев ЕС на този налог готви Еврокомисията. Това ще донесе 2.5 милиарда лева спомагателни доходи в хазната. " Налице е доста фискално пространство, което да обезпечи средства за растеж на приходите и за растеж на минималната заплата още от 1 юли на 850 лв. ", обявиха от КНСБ.
След тристранката общественият министър Лазар Лазаров съобщи, че броят на пенсионерите с пенсии под линията на беднотия (504 лева.) ще се намали 2 пъти след приемане на планувания от тях бюджет на ДОО - от сегашните 658 520 на 326 423 души. Той напомни, че се предлага от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2022 година, да се покачат с 12%. Минималната пенсия за застрахователен стаж и възраст пък следва да се усили от сегашните 467 лева на 523,04 лева, което също е растеж с 12%. Увеличението ще докара до повишаване на междинната пенсия с 16,7%, като размерът й се чака да надвиши 788 лева, обясни още министър Лазаров. По думите му с предвидените ограничения в региона на пенсионната система се чака пенсионният приход да замества съвсем 71% от чистия приход на човек преди пенсионирането. Съветът за тристранно съдействие обаче не съумя да постигне единодушие освен по плана на държавния бюджет за 2023 година, само че и по бюджета на държавното публично обезпечаване и на НЗОК.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ