ПП-ДБ разпространи проектоспоразумението с ГЕРБ без приложението с министрите
Очаква се в 12.00 часа през днешния ден ГЕРБ-СДС да върне празен мандат на президента, в случай че не се схванат с " Продължаваме промяната - Демократична България " за споделена отговорност в ръководството.
Двете обединения си размениха по една изключителна конференция в неделя вечерта, след което ПП-ДБ популяризира текста на проектоспоразумението. В изпратения минути преди среднощ дикумент обаче липсва Приложение 1, където е посочен персоналния състав на Министерски съвет.
Според Кирил Петков ГЕРБ са поискали 7 позиции в бъдещия кабинет.
Премиер и външен министър, Министерство на вътрешните работи, обучение, нововъведения, просвета и околна среда.
За нововъведенията ние се бяхме съгласили да е Росен Желязков, сподели Петков и сподели, че в основания на този стадий документ за вътрешен министър е попадало името на Калин Стоянов.
Показахме, че може да имаме скандал всяка седмица, само че това не ни движи напред, съобщи Кирил Петков пред бТВ тази заран.
По думите му, в случай че до обяд през днешния ден не стигнат до консенсус, България отива на избори, късат съглашението и страната се връща в сивите време на мафия и корупция.
Тука има държавническо възприятие за отговорност, никой не се моли. Няма персонална молба, съобщи Петков в отговор на въпроса за какво година, откакто водачът на ГЕРБ Бойко Борисов бе задържан, е издирван и призоваван към мъдрост.
Ето какво написа в споразуемнието:
СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪВМЕСТНО УПРАВЛЕНИЕ И МЕХАНИЗЪМ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ
Страни по това съглашение са обединенията ГЕРБ-СДС и Продължаваме промяната-Демократична България (ПП-ДБ)
По отношение на парламентарната активност и общополитическите въпроси страните се съставляват от водачите на партиите и обединенията.
По отношение на изпълнителната власт/правителството, страните се съставляват надлежно от Мария Габриел за ГЕРБ-СДС и Николай Денков за ПП-ДБ.
ОСНОВНИ НАЧАЛА
1. Коалициите ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, в дух на съгласие и водени от националната цел да обезпечат постоянно и устойчиво парламентарно ръководство на Република България, подписват актуалното съглашение за взаимно ръководство и механизъм за взимане на решения, като подсигуряват всичките им дейности да се управляват от Конституцията на Република България (КРБ), законите и правилата на правовата страна.
2. Партиите, отчитайки осъществяването на подписаната управническа стратегия от юни 2023г., пристъпват към осъществяване на идващия 9-месечен интервал в изискванията на цялостен мандат на 49-ото Народно заседание (НС), като след декември 2024г., ротационните мандати са два – всеки по 15 месеца.
3. С оглед задачата по параграф 1 актуалното съглашение има за предмет да уреди главните механизми за координиране и взимане на решения сред страните, както и гаранциите за реализирането на основополагащите за болшинството промени, гарантиращи ефикасното и отчетно ръководство, в това число попълването на регулаторите в сходство със стандарта на чл 91б от Конституцията, продължаването на правосъдната промяна, битката с корупцията и промените на службите за сигурност. Приоритетите и промените в останалите браншове се уреждат в обновените Управленска и Законодателни стратегии на основата на плануваните в това Споразумение общи начала.
4. Общите управническа и законодателна стратегия са основа и неразделна част от актуалното съглашение. Отчитат се и се актуализират при всяка ротация и осъществяването на промените и целите, заложени в тях обуславят шерването на отговорността за ръководството. Страните се задължават да работят в условия на обвързано болшинство и да ползват прецизно механизма за взимане на решения. Страните са съгласни дружно да поставят старания за разширение на поддръжката за взаимните им политики.
5. Страните се сплотяват към следните съществени цели:
● Устойчиви обществени финанси, с оглед участието на България в Еврозоната;
● Отключване на капацитета на България за ускорено икономическо развиване посредством подкрепяне на финансовите вложения, нововъведенията и предприемачеството в страната;
● Провеждане на политики за рационализация на страната, включително развиване на електронното ръководство, инфраструктурата, енергийна рационализация и ефективност;
● Провеждане на политики за повишение на приходите и понижаване на неравенствата като детайл на демографската политика и уравновесеното районно развитие;
● Поставяне на качеството на човешкия капитал като първокачествен приоритет с фокус върху опазването на здравето и образованието;
● Финализиране на процеса по приемане на България в Шенген по сухопътни граници;
● Гарантиране на националната сигурност посредством рационализация на армията, пълноценно консолидиране на България в структурите на НАТО и създаване на системи за киберсигурност и битка с дезинформацията;
● Безусловно следване на европейски и евроатлантически път на развиване на страната в сходство с Външнополитическата тактика на страната;
● Продължаване на вложенията в културните и креативен браншове и развиването на Бранд България.
6. Като собствен върховен приоритет, страните одобряват продължение на напъните за промяна на правосъдната власт и въвеждането на ефикасни ограничения за битка с корупцията.
7. Службите за сигурност, в сходство с член 105 от Конституцията, реализират своята активност под управлението на Министерски съвет. Съветът по сигурността към Министерски съвет извършва функционалност по съгласуваност, разбор и обмисляне сред обособените звена в бранша за сигурност.
8. Страните се съгласяват, че е належащо да се реализира ускоряване на напъните в региона на модернизацията на българската войска и по-пълната интегреция в структурите на НАТО, както и повишване на успеваемостта на ограниченията за подкрепяне на Украйна. По тези тематики ще бъде създаден обособен проект за деяние препоръчан от министъра на защитата и координиран с премиера, вице-премиера, както и ръководителите на комисиите по външна политика, защита и европейски въпроси. В този формат ще бъде очакван и механизъм за от време на време наблюдаване на напредъка и оказване на поддръжка на напъните на министерството на защитата.
МЕХАНИЗЪМ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ И ПРИНЦИПИ НА РАБОТА
1. Решения, свързани с общополитическите въпроси и с осъществяването на законодателната и управническата стратегии. Страните се съгласяват, че ще се организира ежеседмична координационна среща, с присъединяване на премиера, вицепремиера и водачите на двете обединения. В случай на неспособност за наличие от страна на водачите, същите излъчват свои представители, които са заместник-председателите на Парламентарните групи. На срещата се прецизира плана на седмичната стратегия на Народното събрание и се разискват всички настоящи общополитически въпроси, включително и обвързваните с осъществяването на актуалното съглашение, законодателната и управническата стратегия. При нужда, всяка от групите може да предложения стеснен брой специалисти по съответните обсъждани тематики.
2. Решения, свързани с оперативни въпроси.
2.1. В Народно заседание. Законопроекти и планове за решения се внасят след реализирано единодушие и с подписите на двете обединения ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Гласуването в зала се реализира в сходство с разискваните решения на ежеседмичната координационна среща. Страните авансово съгласуват обща позиция по предложенията направени от други парламентарни групи. Ако няма авансово единодушие по обещано предложение, то не се поддържа при гласоподаване в комисия или в пленарна зала. Председателят на Народното събрание и ръководителят на комисия по правни въпроси подават оставка и се избират нови ръководители дружно с ротацията на министър-председателите. Когато ръководителят на Народното събрание е от обединението ГЕРБ-СДС, министър-председателят е от обединението ПП-ДБ и назад. Когато ръководителят на Народното събрание е излъчен от обединението ГЕРБ-СДС, ръководителят на комисията по правни въпроси е от обединението ПП-ДБ и назад. 2.2. В Министерски съвет. Всяка законодателна самодейност на Министерски съвет се съгласува авансово от страна на отрасловия министър с ръководителя и/или заместител ръководителите на съответната непрекъсната комисия в 49-ото Народно заседание от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, както и на ежеседмичната координационна среща. Необходимо е авансово да бъдат осведомени страните, преди да се разгласи законопроект за публично разискване. Законопроектите се внасят в Народното събрание след авансово координиране сред двете страни. При планувани освобождавания и назначения на ръководители и заместител ръководители на второстепенни разпоредители с бюджет, авансово и по едно и също време се осведомят министър- ръководителя и заместител министър- ръководителя.
СЪСТАВ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ
1. Парламентарната група на ГЕРБ-СДС в 49-ото Народно заседание и Парламентарната група на ПП-ДБ в 49-ото Народно заседание ще поддържат държавното управление, образувано сред двете обединения.
2. При всяка ротация, първият мандат ще бъде народен и ще се употребява за лъчение на устойчиво държавно управление до приключване на пълномощията на 49-ото Народно заседание.
3. Министър-председател и министър на външните работи за втория интервал от 9 месеца ще бъде Мария Габриел, а Николай Денков – заместител министър-председател по европейските въпроси. За идващия интервал от 15 месеца, министър-председател ще бъде претендентът, препоръчан от коалиция ПП-ДБ, а претендентът на обединението ГЕРБ-СДС – заместител министър-председател и министър на външните работи, а за втория интервал от 15 месеца, до приключване на пълномощията на 49-ото Народно заседание, министър-председател и министър на външните работи ще бъде претендентът, препоръчан от обединението ГЕРБ-СДС, а претендентът на обединението ПП-ДБ – заместител министър-председател по европейските въпроси.
4. В края на всеки от тези интервали, министър-председателят ще подава оставка, двете парламентарни групи ще я гласоподават и ще поддържат за идващ министър-председател номинацията на другата парламентарна група, а досегашният министър-председател ще става заместител министър-председател в сходство с т. 3.
5. Правителството ще извършва съгласуваните законодателна и управническа стратегии.
6. При съблюдаване на възприетия принцип на ротация държавното управление на Република България, определено от 49-ото Народно заседание, се състои от 1 министър-председател, 1 заместител министър-председател и 19 министри, според Приложение №1, което е неразделна част от актуалното съглашение.
7. При несъблюдение или незадоволително осъществяване на Управленската стратегия всеки един от министрите в кабинета може да бъде заменен. Смяната се прави със единодушието на министър- ръководителя и заместител министър-председателя.
8. Отговорността за ръководството на държавното управление е равно споделена сред обединението ГЕРБ-СДС и обединението ПП-ДБ.
9. Определянето на персоналния състав на държавното управление се разисква и утвърждава от лицата, заемащи позицията министър-председател и заместител министър-председател. Те подсигуряват посланичество на двете страни във всяко министерство.
10. Смените на регионалните и заместител регионалните шефове се разискват и утвърждават от лицата, заемащи позицията министър-председател и заместител министър-председател.
ПРИНЦИПИ НА УПРАВЛЕНИЕ И ОТЧЕТНОСТ
При осъществяване на конституционните си пълномощия, държавното управление се управлява от следните съществени правила:
● Върховенство на закона;
● Отговорност;
● Публичност;
● Прозрачност;
● Почтеност;
● Ефективност и резултатност.
При осъществяването на управническата стратегия се обезпечава лична отчетност на членовете на Министерски съвет посредством въвеждане на ясни знаци за осъществяване на уговорките по политики като на 3-месечен интервал се разгласява доклад на интернет страницата на всяко министерство и на уеб страницата на Министерски съвет. При установено съществено и редовно несправяне от страна на някой министър, премиера и вице-премиера разискват нуждата от кадрови промени, без значение дали е изминал периода на ротацията.
КАДРОВО ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА РЕГУЛАТОРНИ И КОНТРОЛНИ ОРГАНИ
1. При номинирането на претенденти и при провеждането на процедури за избор на държавни органи по член 91б Конституция на Република България, страните ще следват правилата на интегритет, професионални качества и потвърдена самостоятелност.
2. Страните ще изберат претендентите, които в най-голяма степен дават отговор на използваните условия, публичните упования, споделят европейските полезности и правилата по предходния параграф. Страните се въздържат от излъчването на претенденти, които са с поляризиращ политически профил.
3. Страните ще внесат промени в Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС), които ще надградят парламентарната процедура за подготовка на избора на членове на органите по член 91б Конституция на Република България в следните насоки:
● опция за цивилен оферти: ще се планува институционализирана опция браншови, професионални, университетски, национално показаните работодателски и синдикални организации, както и организации профилирани в съответната област да оферират на вниманието на народните представители евентуални претенденти, които да бъдат изслушани в Комисията за директното присъединяване на жителите и взаимоотношението с гражданското общество на Народното събрание, тъй че депутатите да могат да преценяват дали официално да припознаят и внесат някоя от тези кандидатури;
● нарочна инспекция за интегритет: ще се планува обособена инспекция за интегритет (проверка за съществуване на високи морални и нравствени качества, както и неявяване на индикации за корупционен риск), предхождаща инспекцията за съществуване на изискуемите професионални качества в отрасловата комисия на Народно събрание. Проверката за интегритет ще бъде предоставена на парламентарната Комисия по предварителна защита и противопоставяне на корупцията като за задачата ще бъдат планувани съответни пълномощия и обезпечен подобаващ запас и капацитет;
● подобаващи периоди: периодите за осъществяване на тези процедури ще бъдат задоволителни, с цел да подсигуряват изчерпателност на всички инспекции и чувания и действително публично присъединяване.
4. Страните съгласуват и афишират авансово график на попълване на органите по член 91б Конституция на Република България. Органите, в чиито устройствени закони предстоят промени преди попълването им, се афишират и попълнят настрана.
5. Всяка страна предлага независимо кандидатури съгласно вътрешните си процедури и носи политическа отговорност за номинациите си. Всяка от страните може да припознае и издигне претенденти, показани от публични организации, само че отговорността на всяка една от страните остава към по този начин издигнатите от нея претенденти, без значение дали са показани от трети страни.
6. Страните се ангажират да не разчитат на плаващи болшинства и да не прибягват до сделки с други парламентарни сили за съответни техни дейности и бездействия, ориентирани към обезпечаването на избор на претендент срещу обоснованите и навременно повдигнати възражения (вето) на другата страна.
7. След осъществяване на всички инспекции и чувания на претендентите и при съществуване на съответните отчети, страните организират съвещания между тях за разискване на своите оценки за претендентите и съгласуват поддръжката си преди внасянето на избора в програмата за пленарна зала.
8. Всяка от страните има право да наложи несъгласие на претендентите препоръчани от другата страна, при изискване, че по време на чуванията и инспекцията за интегритет и професионални качества са открити обстоятелства и данни за дейности, които биха съществено уязвили доверието в институцията, за която е номиниран претендента или има други условия, противоречащи на правилата на това Споразумение. Страните работят добросъвестно и подхождат с почитание към всички претенденти и опазват тяхното достолепие.
9. По отношение на регулатори с групово управление, при които в ръководителя са съсредоточени прекалено много пълномощия (както да вземем за пример КЗК), страните поемат ангажимент да трансформират съответните закони предвид на по-голяма бистрота на процесите и по-равномерно разпределение на пълномощията сред обособените членове и опазване на правилото на равнопоставеност сред страните.
10. Списък на органите, чийто състав би трябвало да бъде запълнен от Народното събрание до края на 2024 година
10.1. С нормално болшинство (общо 85 позиции):
● Съдии в Конституционния съд – 1 – отраслова комисия: Комисията по Конституционни въпроси (Конституция на Република България и Закон за Конституционния съд);
● Омбудсман – 1 – отраслова комисия: Комисията по правата на индивида, вероизповеданията и жалбите на жителите (Закон за омбудсмана);
● Сметна палата – 4 – отраслова комисия: Комисия по бюджет и финанси (Закон за сметната палата);
● Фискален съвет – 5 – отраслова комисия: Комисия по бюджет и финанси (Закон за Фискален съвет и автоматизирани корективни механизми);
● Комисия по финансов контрол (КФН) – 5 – отраслова комисия: Комисия по бюджет и финанси (Закон за КФН);
● Комисията за обществен контрол над записаните инспектори – 5 – отраслова комисия: Комисия по бюджет и финанси (Закон за самостоятелния финансов одит);
● Комисия за защита на конкуренцията – 7 – отраслова комисия: Комисия по икономическа политика и нововъведения (Закон за отбрана на конкуренцията);
● Агенцията за обществените предприятия и надзор – 7 – отраслова комисия: Комисията по икономическа политика и нововъведения (Закон за приватизация и следприватизационен контрол);
● Комисия за енергийно и водно контролиране – 5 – отраслова комисия: Комисия по енергетика (Закон за енергетиката);
● Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) – 2 – отраслова комисия: Комисията по опазване на здравето (Закона за здравното осигуряване);
● Национален застрахователен институт (НОИ) – 2 – отраслова комисия: Комисията по труда, обществената и демографската политика (Кодекс за общественото осигуряване);
● Комисия за отбрана от дискриминация (КЗД) – 5 – отраслова комисия: Комисията по правата на индивида, вероизповеданията и жалбите на жителите (Закон за отбрана от дискриминация);
● Комисия за отбрана на персоналните данни (КЗЛД) – 5 – отраслова комисия: Комисията по вътрешна сигурност и публичен ред (Закон за отбрана на персоналните данни);
● Комисия за откриване на документите и за оповестяване на принадлежност на български жители към Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална войска (КРДОПБГДСРСБНА) – 9 – отраслова комисия: Комисията по вътрешна сигурност и публичен ред (Закон за достъп и откриване на документите и за оповестяване на принадлежност на български жители към Държавна сигурност и разследващите служби на Българската национална армия);
● Национално бюро за надзор на специфичните разследващи средства (НБКСРС) – 5 – отраслова комисия: Комисията за надзор над службите за сигурност (Закон за специфичните разследващи средства);
● Комисия за лишаване на нелегално добитото имущество (КОНПИ) – 5 – отраслова комисия: Комисията по предварителна защита и противопоставяне на корупцията (Закон за лишаване на нелегално добитото имущество);
● Съвет за електронни медии (СЕМ) – 3 – отраслова комисия: Комисията по просвета и медии (Закон за радиото и телевизията);
●ългарска телеграфна организация (БТА) – 1 – отраслова комисия: Комисията по просвета и медии (Закона за Българската телеграфна агенция);
● Икономически и обществен съвет (ИСС) – 1 – отраслова комисия: Комисията по труда, обществената и демографската политика (Закон за Икономически и обществен съвет);
● Национален съвет за българите, живеещи отвън Република България (НСБЖИРБ) – 7 – отраслова комисия: Комисията по политиките за българите отвън страната (Закон за българите, живеещи отвън Република България).
10.2. С квалифицирано болшинство от 2/3 (общо 25 позиции):
● Комисия за противопоставяне на корупцията (КПК) – 3 – ясно написани правила, които следват закона и рекомендациите на Европейска комисия. Същите са направени и в развой на утвърждение от Европейска комисия. Ресорна комисия: Комисията по предварителна защита и противопоставяне на корупцията (Закон за противопоставяне на корупцията);
● Висш правосъден съвет (ВСС) – 5 – отраслова комисия: Комисия по правни въпроси (нов Закон за правосъдната власт);
● Висш прокурорски съвет (ВПС) – 6 – отраслова комисия: Комисия по правни въпроси (нов Закон за правосъдната власт);
● Инспекторат към Висшия правосъден съвет (ИВСС) – 11 – отраслова комисия: Комисия по правни въпроси (нов Закон за правосъдната власт).
Когато е належащо болшинство от 2/3, страните ще вземат решение взаимно по отношение на допустима поддръжка на номинациите показани от други парламентарни групи и координирано ще поддържат подобаващ брой претенденти, които в най-голяма степен подхождат на условията на конституцията и закона и правилата на това Споразумение. Всички решения и дейности по отношение на обезпечаване на спомагателна поддръжка до 160 гласа, където това се изисква от Конституцията се правят взаимно от двете страни и взетите решения се документират с писмен протокол, подписан от водачите на двете обединения.
ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СЪДЕБНАТА РЕФОРМА
1. Страните правят оценка продължаването на правосъдната промяна и реформирането и попълването на институциите на правосъдната власт на основата на признатите промени в Конституция на Република България за собствен фундаментален приоритет. Това включва преди всичко, приемане на нов Закон за правосъдната власт, който да обезпечи заложените в Конституцията на Република България цели, отговарящи на интернационалните стандарти за самостоятелен съд и прокуратура, отчетна прокуратура, безпристрастни и способени магистрати, притежаващи безспорни високи морални и нравствени качества, обезпечени от ефикасен Инспекторат, в името на справедливостта, дължима от всяка правова страна на обществото.
2. На основата на създадения от Министерството на правораздаването план, в периодите, планувани в параграф 22 от Преходните и заключителни разпореждания на Конституцията ще бъде разискван и признат нов Закон за правосъдната власт, който:
● Ще планува подробни гаранции за съблюдаване условията за деполитизация на претендентите в член 130а, алинея 3 Конституция на Република България и одобряване на публичния темперамент на парламентарната квота и избор във Висшия правосъден съвет и Висшия прокурорски съвет на лица, които са политически самостоятелни и партийно неутрални (прилагане на условия, аналогични на признатите в ЗПК) в това число като се планува опция за оферти за членове на Висш съдебен съвет и ВПС от страна на Висшия адвокатски съвет, юридически факултети, както и профилирани публични организации;
● Ще уреди транспарантен развой за номинации и чувания на претендентите за професионалната квота във Висш съдебен съвет и ВПС и ще подсигурява почтен и предстоящ на без значение наблюдаване и инспекция развой на директен избор на правилото един магистрат - един глас;
● Ще планува изборните членове на Висшия правосъден съвет и на Висшия прокурорски съвет, които резервират своя статут на съдии, прокурори и следователи, да продължат да упражняват своите професионални функции;
● Ще резервира и развие правилото на съдийско самоуправление и ще вкара съответни форми на професионално овластяване за прокурорите и следователите;
● Ще планува постоянно и обективно осъществяване на атестациите, които да подсигуряват кариерно развиване на основата на транспарантни критерии и почтен развой, както и гаранции за постоянно осъществяване на състезанията няколко пъти в годината и ограничение на командироването на съдии, прокурори и следователи до минимално рационален срок;
● След разискване с професионалната общественост, ще бъдат планувани гаранции, обжалването на кадровите решения да не води до централизация на надзор от страна на един орган на правосъдната власт, в това число ще бъде разисквана опцията жалбите против изборите за членове на Висш съдебен съвет и ВПС от професионалните квоти да бъдат обсъждани от смесени сформира на Върховен административен съд и на ВКС;
● По отношение на ИВСС ще се планува половината претенденти за членове да се предлагат и от общото заседание на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, и от прокуратурата и следствието, а Главният контрольор да е настоящ арбитър от несъмнено равнище все още на избора;
● Ще бъде уредена ефикасна система от ограничения за предварителна защита на корупцията и ефикасни наказания против държание, което уронва престижа и независимостта на правосъдната власт и стандартите за професионално държание на съдиите, прокурорите и следователите;
● Ще планува нов модел на вътрешна организация на прокуратурата, който: подхожда на европейските стандарти и положителните интернационалните модели; подсигурява съответната професионална автономност на прокурорите и лимитира до най-малко опциите за нерегламентирана интервенция, в това число от страна на висшестоящи прокурори и административни ръководители; построява отвесна конструкция, която подсигурява успеваемостта и отчетността, идентичното използване на законите и държавната наказателна политика във всички структури на прокуратурата и транспарантното и дейно използване на методическите правила за активността в досъдебното произвеждане на прокурори, следователи и други проверяващи органи; подсигурява опциите за правосъден надзор върху актовете на прокурора, отстранява опциите за злоупотреби с предварителните инспекции, урежда статута на основния прокурор и висшата прокуратура в сходство с промените в КРБ;
● Ще уреди въвеждането на електронно правораздаване и гаранции за инцидентното систематизиране на делата;
● Ще надгради потенциала на Националния институт по правораздаването, в това число като развие изследователските му функции;
●Ще приключи използването на Стратегията за продължение на правосъдната промяна от 2014 година
3. При избора на членове на Висш съдебен съвет, ВПС, ИВСС страните ще се управляват от следните правила:
3.1. Стриктно съблюдаване на условията за деполитизация на претендентите в член 130а, алинея 3 Конституция на Република България и одобряване на публичния темперамент на парламентарната квота;
3.2. Издигане и избор на претенденти за членове с потвърдена самостоятелност и подготвеност и потенциал да работят за модернизацията на органите на правосъдната власт и за издигане стандартите на правосъдието;
4. Страните ще стартират разискване на други насоки за възстановяване успеваемостта на правораздаването и достъпа до него, като:
● Съдебна карта и натовареност;
● Съдебни такси;
● Реформа на режима на експертизите;
● Възможности за последователно ограничение на формализма на НПК;
● Разширяване правата на потърпевшите и жертвите на престъпления;
● Съдебната статистика;
● Електронно правосъдие;
● Ефективни дейности за осъществяване на Концепцията за наказателна политика 2020-2025 година и други
МЕРКИ ЗА БОРБА С КОРУПЦИЯТА
1. Страните се споразумяха предпочитано да одобряват и осъществят процедурата за избор на членове на Комисията по противопоставяне на корупцията (КПК).
2. Антикорупционната промяна следва да продължи своя ход, като бъде признат напълно нов като концептуална логичност и функционалност Закон за лишаване на нелегално добитото имущество, който да отговори на критериите на ТР №4/2021 на Върховния касационен съд (ВКС), европейското законодателство в региона, решенията на Европейски съд по правата на човека и отчитайки тактиката на Европейския съюз за битка с проведената престъпност за интервала 2021-2025 година
3. Страните ще обезпечат оптимално осъществяване на ограниченията от Пътната карта с ограничения за излизане от сивия лист против прането на пари. Засилване на потенциала на финансовото разузнаване.
4. Страните ще обсъдят законодателни промени, въвеждащи опция за лимитирано откриване на материали, които могат да бъдат обект на следствена загадка, при надделяващ публичен интерес и прецизни гаранции за правата на индивида и ползите на правораздаването.
СЛУЖБИ ЗА СИГУРНОСТ
1. След ротацията един от главните цели в работата на Народното събрание ще бъде промяната на службите за сигурност според законодателството и въвеждането на механизъм за ефикасното им ръководство от изпълнителната власт в сходство с член 105 от Конституцията.
2. Реформата включва:
● Стратегическо обмисляне и оценка;
● Законодателна реформа;
● Ефективен надзор и съгласуваност посредством Съвета по сигурността към министър председателя;
● Засилване на съдействието, координацията и обмена на информация с други държавни органи и с интернационалните партньори;
● Преглед и оптимизация на системата за инспекция и приемане на допуск до класифицирана информация за ограничение на порочни и корупционни практики за напън.
3. Двете страни се спогаждат, че измененията в съответните закони, уреждащи процедурите по назначение на ръководителите на всички служби за сигурност би трябвало да бъдат признати в оптимално къси периоди, само че не по-късно от края на пленарната сесия, приключваща на 31 юли 2024 година /БГНЕС
