КНСБ: Обедняваме трайно. С 2,3% се увеличава издръжката на живот
Очаква се увеличение на енергийната беднотия в страната. Мерките са остатъчни и следващи, вместо дълготрайни и превантивни. Това е причина за продължаващо обедняване на популацията, считат от КНСБ.
Според техните специалисти, повишаването през есента ще увеличи общата прехрана на живот единствено с към 2.3% спрямо началото на годината.
Според КНСБ издръжката на живот на човек от домакинство ще нарастне сред 5 до 7 лв. след покачването на цените на цени на газа, тока и парното, оповестиха от централата на синдиката.
След като през юни 2018 година издръжката на живота доближи до 590 лева, упованията са в края на годината да доближи размер приблизително на разположение от 4-ри членно домакинство от към 595 - 597 лева Сметките са направени на база нарастването на цените от 1 юли на природния газ с 10.81%, на топлоенергия приблизително със 7.33%.
Поскъпването на тока при обособените сдружения беше сред 0.94 до 17.12%. То се отрази на семействата приблизително с 2,03% (в диапазон от 1.75 до 2.78%).
Прогнозите на специалистите са: С към 2.6% ще се усилят нужните разноски в групата на горивата за отопление, топла вода, осветяване, поддържане на електроуредите. Тази група образува към 2/3 от разноските за поддържане на жилището и 12% от общо нужните средства за прехрана на живота. През лятото за това отиват по-малко пари, само че тогава хората заделят пари за зимата.
Най-силно наранени ще бъдат живеещите в София (столица), където 61.2% от жилищата са с парно отопление от централен източник. При междинна сметка от 150 лева за парно, през идващите зимни месеци столичани ще заплащат повече с към 11 лева, което значи, че общо разходът за целия отоплителен сезон ще нарасне с към 55-60 лева
От синдиката чакат увеличение на енергийно небогати хора и увеличение на общественото изключване. Като се има поради, че към 1,2 млн. пенсионери у нас получават пенсия под линията на беднотия (321 лева.) и към 75 % от семействата в страната живеят с общ приход на 1 лице под нужните средства за прехрана на живота (590 лв), това значи, че всяко даже и нищожно повишаване на живота ще свие потреблението, а хората в беднотия и обществено изключване ще не престават да нарастват.
Според Евростат, 36.5% от българските жители през 2017 година нямат опция да поддържат домовете си задоволително топли, при приблизително за ЕС-28 от 8.2%.
След нас се подреждат Литва и Гърция с 29% като сме в челните редици на тази негативна ранглиста.
През 2017 година междинното българско домакинство заделя 14.8% от всички разноски за покриване на разноски за жилище, вода, електрическа енергия и горива. През 2010 година делът на този разход е 14.3%. В безусловно изражение тези разноски приблизително на домакинство са нарастнали с 11% по отношение на 2016 година и с 52.2% по отношение на 2010 година По-бедните семейства имат по-големи разноски. При тях процентът на режийните се усилва. При високодоходните фамилии кумулативните разноски са на непрекъснати равнища.
В България имам ниската покупателна дарба на приходите, което е несъразмерно с цените на силата. Според последните данни на Евростат, цените в България са нарастнали с 84,6% в интервала сред 2000 и 2017 година Средното им покачване в границите на целия Европейски Съюз е било от 36%. По този индикатор нашата страна е изпреварена само от Румъния (с ценови скок от 257%), Унгария (с 98%) и Латвия (повишение с 86,7%).
Цените за комунални услуги, включващи цените за вода, електричество, естествена газ и за жилищни наеми в България се покачват с 130,6%, до момента в който междинното нарастване за Европейски Съюз е от 57.2%, а в Германия е от 38.1%.
Поскъпването на цените приближава страната ни до междинното ценово ниво на ЕС-28, само че приходите в България остават най-ниски в целия Европейски Съюз. Те са към 2.2 пъти от междинните в ЕС28, демонстрира СПС.
България е страната с най-евтини потребителски артикули в целия Европейски съюз. Общият показател на междинното ценово равнище е 44% от междинните европейски равнища.
При някои артикули и услуги цените се задържат на по-ниски равнища (здравеопазване (29%), обучение, свободно време (24,6%), само че при други все по-бързо се приближават към междинните европейски равнища, освен това на цени на артикули и услуги от двете съществени разходни пера.
Индексите на ценовото ниво единствено за електрическа енергия, газ и други горива (без жилища) в България доближат до 55.2% от междинното ниво за ЕС-28, след нас се подрежда единствено Румъния с 52.8% (Евростат).
Индексите на ценовото ниво на храна и безалкохолни питиета доближават до 73,1% от междинните европейски нива, след нас е Румъния с 62.2%.
При това, страните посочени с най-ниски ценови индикатори на артикули и услуги, като Румъния и България, регистрират и най-високи индикатори за хора, живеещи в риск от беднотия и обществено изключване (40% за България и 38% за Румъния). В страните с висок стандарт на живот като Дания и Люксембург, растежът на хората в риск от беднотия е най-нисък - едвам 16%.
От КНСБ признават, че не всички нуждаещи се от енергийни помощи имат достъп до тях. Самите помощи са с ниско покритие.
За отоплителния сезон 2017/2018 година на 204 635 лица и фамилии е отпусната целева енергийна помощ. Броят понижава с 6% по отношение на предходния интервал, когато са 217 635 лица и фамилии. Общият размер за петте месеца на целия отоплителен сезон нараства за годишен интервал едвам с 0,8%, като доближава до 365,10 лева, при 362,30 лева през 2016/2017 година
За новия отоплителен сезон 2018/2019 година цената на целевата помощ за целия отоплителен сезон нараства до 374,15 лева, само че към момента е сериозно невисок и в комбиниране със скромните размери на приходите нямат задоволителен резултат в понижаване на бедността и неравенството.
Според техните специалисти, повишаването през есента ще увеличи общата прехрана на живот единствено с към 2.3% спрямо началото на годината.
Според КНСБ издръжката на живот на човек от домакинство ще нарастне сред 5 до 7 лв. след покачването на цените на цени на газа, тока и парното, оповестиха от централата на синдиката.
След като през юни 2018 година издръжката на живота доближи до 590 лева, упованията са в края на годината да доближи размер приблизително на разположение от 4-ри членно домакинство от към 595 - 597 лева Сметките са направени на база нарастването на цените от 1 юли на природния газ с 10.81%, на топлоенергия приблизително със 7.33%.
Поскъпването на тока при обособените сдружения беше сред 0.94 до 17.12%. То се отрази на семействата приблизително с 2,03% (в диапазон от 1.75 до 2.78%).
Прогнозите на специалистите са: С към 2.6% ще се усилят нужните разноски в групата на горивата за отопление, топла вода, осветяване, поддържане на електроуредите. Тази група образува към 2/3 от разноските за поддържане на жилището и 12% от общо нужните средства за прехрана на живота. През лятото за това отиват по-малко пари, само че тогава хората заделят пари за зимата.
Най-силно наранени ще бъдат живеещите в София (столица), където 61.2% от жилищата са с парно отопление от централен източник. При междинна сметка от 150 лева за парно, през идващите зимни месеци столичани ще заплащат повече с към 11 лева, което значи, че общо разходът за целия отоплителен сезон ще нарасне с към 55-60 лева
От синдиката чакат увеличение на енергийно небогати хора и увеличение на общественото изключване. Като се има поради, че към 1,2 млн. пенсионери у нас получават пенсия под линията на беднотия (321 лева.) и към 75 % от семействата в страната живеят с общ приход на 1 лице под нужните средства за прехрана на живота (590 лв), това значи, че всяко даже и нищожно повишаване на живота ще свие потреблението, а хората в беднотия и обществено изключване ще не престават да нарастват.
Според Евростат, 36.5% от българските жители през 2017 година нямат опция да поддържат домовете си задоволително топли, при приблизително за ЕС-28 от 8.2%.
След нас се подреждат Литва и Гърция с 29% като сме в челните редици на тази негативна ранглиста.
През 2017 година междинното българско домакинство заделя 14.8% от всички разноски за покриване на разноски за жилище, вода, електрическа енергия и горива. През 2010 година делът на този разход е 14.3%. В безусловно изражение тези разноски приблизително на домакинство са нарастнали с 11% по отношение на 2016 година и с 52.2% по отношение на 2010 година По-бедните семейства имат по-големи разноски. При тях процентът на режийните се усилва. При високодоходните фамилии кумулативните разноски са на непрекъснати равнища.
В България имам ниската покупателна дарба на приходите, което е несъразмерно с цените на силата. Според последните данни на Евростат, цените в България са нарастнали с 84,6% в интервала сред 2000 и 2017 година Средното им покачване в границите на целия Европейски Съюз е било от 36%. По този индикатор нашата страна е изпреварена само от Румъния (с ценови скок от 257%), Унгария (с 98%) и Латвия (повишение с 86,7%).
Цените за комунални услуги, включващи цените за вода, електричество, естествена газ и за жилищни наеми в България се покачват с 130,6%, до момента в който междинното нарастване за Европейски Съюз е от 57.2%, а в Германия е от 38.1%.
Поскъпването на цените приближава страната ни до междинното ценово ниво на ЕС-28, само че приходите в България остават най-ниски в целия Европейски Съюз. Те са към 2.2 пъти от междинните в ЕС28, демонстрира СПС.
България е страната с най-евтини потребителски артикули в целия Европейски съюз. Общият показател на междинното ценово равнище е 44% от междинните европейски равнища.
При някои артикули и услуги цените се задържат на по-ниски равнища (здравеопазване (29%), обучение, свободно време (24,6%), само че при други все по-бързо се приближават към междинните европейски равнища, освен това на цени на артикули и услуги от двете съществени разходни пера.
Индексите на ценовото ниво единствено за електрическа енергия, газ и други горива (без жилища) в България доближат до 55.2% от междинното ниво за ЕС-28, след нас се подрежда единствено Румъния с 52.8% (Евростат).
Индексите на ценовото ниво на храна и безалкохолни питиета доближават до 73,1% от междинните европейски нива, след нас е Румъния с 62.2%.
При това, страните посочени с най-ниски ценови индикатори на артикули и услуги, като Румъния и България, регистрират и най-високи индикатори за хора, живеещи в риск от беднотия и обществено изключване (40% за България и 38% за Румъния). В страните с висок стандарт на живот като Дания и Люксембург, растежът на хората в риск от беднотия е най-нисък - едвам 16%.
От КНСБ признават, че не всички нуждаещи се от енергийни помощи имат достъп до тях. Самите помощи са с ниско покритие.
За отоплителния сезон 2017/2018 година на 204 635 лица и фамилии е отпусната целева енергийна помощ. Броят понижава с 6% по отношение на предходния интервал, когато са 217 635 лица и фамилии. Общият размер за петте месеца на целия отоплителен сезон нараства за годишен интервал едвам с 0,8%, като доближава до 365,10 лева, при 362,30 лева през 2016/2017 година
За новия отоплителен сезон 2018/2019 година цената на целевата помощ за целия отоплителен сезон нараства до 374,15 лева, само че към момента е сериозно невисок и в комбиниране със скромните размери на приходите нямат задоволителен резултат в понижаване на бедността и неравенството.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ