Спрете икономическото униние
Очаква се действителният Брутният вътрешен продукт на България да се свие със 7 на 100 през 2020 година Спадът ще бъде последван от отчасти възобновяване на икономическата интензивност през втората половина на годината. То ще бъде съпроводено с последователното повдигане на рестриктивните мерки. Това се споделя в публикуваната на 6 май икономическа прогноза на Еврокомисията за Европейски Съюз. През 2021 година обаче се чака „ отскок” на растежа до 6 на 100, като отчасти бъде преодолян сривът от тази година. Възстановяването ще бъде движено от частното ползване, а пазарът на труда би трябвало да усъвършенства положението си.
Икономистът Красен Станчев, основател на Института за пазарна стопанска система е оптимист: "Има най-малко 4 съществени аргументи сривът да е внезапен, само че и възобновяване да бъде бързо! "
Според него, коронакризата върви с ограничавания, наложени върху човешкия фактор, само че не и върху финансовия. На второ място тактиката на всички бизнеси е „ отскачане на място” – да запазиш всичко, което не можеш да промениш. По този метод те са подготвени за старт, когато рестрикциите отпаднат до равнище, от което това е допустимо.
На трето място Станчев уточни доста значимият фактор, че международната търговия като цяло е непокътната. Едва ли повече от 10% е спадът при нея, тъй че каналите на международния стоков оборот за отпушени.
На четвърто място, той слага увеличените приходи на хората - както в Европейски Съюз, по този начин и у нас. Според него, след рецесията през 2008 година приходите у нас са скочили приблизително с 35 на 100.
"Всички тези учредения за оптимизъм ме карат да считам, че България може да се показа във възстановителния интервал доста по-добре от Естония или Русия, да вземем за пример ", заключи Красен Станчев. И показа за „ БАНКЕРЪ” статистически факт, от който на човек напряко му прилошава... от "пипалата " на международната интрига: „ Към 10 май на всеки летален излаз от COVID-19 са се падали по 1088 безработни! "
С една дума - нервността продължава. С няколко фрази, диагнозата наподобява по този начин: вместо да показват здрав разсъдък и самообладание, политиците наплашиха до гибел хората, паникьосаха бизнеса и накараха всички да заживеят като обречени. С което трансфораха в правила на държание страховете, колебливостта, недоверието, отчаянието и нежеланието за връщане към естествения икономически оборот.
"През последната седмица започнаха да излизат първи данни за положението на стопанската система през март и първото тримесечие на годината. Това, което се вижда, удостоверява проявлението както на потрес в предлагането, породен от директни забрани и блокиране на веригите за доставка, по този начин и на внезапна смяна на потребителските настройки вследствие на цялостната и дълбока неопределеност и обвързваното с това държание на рискова нерешителност ", разяснява икономистът Лъчезар Богданов.
Дотук с скептицизма.
Богданов споделя прогнозата на Еврокомисията за България - към 7% спад тази година и 6% растеж следващата година. Той обаче прецизира, че тази прогноза е правена въз основа на към този момент възприетия в целия свят здравен модел за последователно отмиране или даже изгубване на вируса . Икономическият модел, който подхожда на това съмнение, е обвързван с последователното разхлабване на ограничаващите ограничения и възобновяване на социално-икономическия живот.
Доц. Виктор Йоцов от Икономическия институт на Българска академия на науките и дълготраен представител за България в МВФ , показа за читателите ни, че "прогнозният спад за тази година от към 7% е висок за него и че чака сривът да е към 5%, колкото е бил през 2009-а при международната финансова рецесия ".
Йоцов твърдо има вяра във V-образното възобновяване на стопанската система – внезапен спад и бързо възобновяване.
"Ролята и смисъла на туризма се преувеличават, тъй като браншът има не повече от 10% дял в Брутният вътрешен продукт. Вярно - още през март спадът в този бранш бе 50%, а през април евентуално ще стигне и 90%, само че това няма изключително отношение към равнището на Брутният вътрешен продукт като цяло ", съобщи той и изрази вяра, че с оживлението в селското стопанство и строителството страната ще си стъпи крепко на краката.
"Българската стопанска система доста бързо ще проработи след рецесията с ковид, казусът ще е единствено в реализацията на пазарите. Според мен туризмът ще се възвърне доста бързо ". Това предвижда предприемачът Красимир Дачев . "Сега банките имат пари спрямо рецесията през 2008 година, а и отношението им е напълно друго ", разяснява той.
"Българската стопанска система страда от доста неща, само че главният фактор е неналичието на пазар и конкуренция. Всички структури са монополизирани. Хората са жертви на този монопол ". На това пък подчертава сподели проф. Асен Асенов, учител по интернационалните финанси във Вашингтон . Проблем е и това, че образованието беше изоставено и доста деца останаха отвън системата на образованието. Те са неподготвени за новите условия. В България се сътвориха високотехнологични работни места. Надавам се, че страната ще обърне внимание на основаването на механически умения. Това е новото време - сегашните компликации са опция да преструктурира своята стопанска система и уменията на хората, сподели той.
Каре
Движим се паралелно на Европейски Съюз
Според експресната оценка на Евростат, през първото тримесечие на 2020 година Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз се свива с 2.7% по отношение на същия интервал на 2019 година, а в еврозоната – с 3.3 %.
За момента няма данни за Германия, само че спадът на годишна основа във Франция е 5.4%, в Италия – 4.8%, в Испания – 4.1 на 100. Това дава съображение да се чака най-малко четирикратно по-силен спад през второто тримесечие.
Продажбите на дребно в Европейски Съюз през март спадат с 8.2% по отношение на същия месец на 2019 година, а в еврозоната – с 9.2 %. За Италия липсват данни, само че в Германия спадът е релативно стеснен – 3.1%, до момента в който в Испания е 13.1%, във Франция – 16%, в Австрия – 12.4 на 100.
В търговията на дребно у нас се следят структурни промени, сходни на регистрираните в Европейски Съюз. Спадът на годишна основа за месеца е 14.6%, като с над 63% спадат продажбите на дрехи, а с над 40% - на електроника.
От една страна затварянето на огромните търговски центрове явно е изиграло своята роля при тези артикули, само че евентуално по-важна е потребителската реакция за ограничение на покупките на артикули, които не са от непосредствена нужда.
Останалите браншове – в това число металургията, химическата индустрия, производството на произведения от хартия и пластмаси - регистрират най-малък спад. Същевременно производството на храни пораства с 8.3%, а на лекарствени артикули – с 4.8 %
Спадът в промишленото произвеждане също даде първи линии за отражението по браншове. При общ спад на преработващата промишленост с 9.8% по отношение на март 2019 година, производството на мебели се свива с близо 25%, машиностроенето - с 21%, автоиндустрията - с близо 18 %.
Блокирането на обичайна търговия и внезапното ограничение на потреблението в цяла Европа докара до сериозен спад и в производството на дрехи - 26 на 100.
Студеното време, в това число изобилните снеговалежи, работата от у дома, както и блокирането на регионалните градове дава отражение на спада с над 37% на продажбите на горива.
Българските консуматори фрапантно усилват покупките на лекарствени артикули – с 14.4%, както и на храни и питиета – с 3.4 на 100.
Икономистът Красен Станчев, основател на Института за пазарна стопанска система е оптимист: "Има най-малко 4 съществени аргументи сривът да е внезапен, само че и възобновяване да бъде бързо! "
Според него, коронакризата върви с ограничавания, наложени върху човешкия фактор, само че не и върху финансовия. На второ място тактиката на всички бизнеси е „ отскачане на място” – да запазиш всичко, което не можеш да промениш. По този метод те са подготвени за старт, когато рестрикциите отпаднат до равнище, от което това е допустимо.
На трето място Станчев уточни доста значимият фактор, че международната търговия като цяло е непокътната. Едва ли повече от 10% е спадът при нея, тъй че каналите на международния стоков оборот за отпушени.
На четвърто място, той слага увеличените приходи на хората - както в Европейски Съюз, по този начин и у нас. Според него, след рецесията през 2008 година приходите у нас са скочили приблизително с 35 на 100.
"Всички тези учредения за оптимизъм ме карат да считам, че България може да се показа във възстановителния интервал доста по-добре от Естония или Русия, да вземем за пример ", заключи Красен Станчев. И показа за „ БАНКЕРЪ” статистически факт, от който на човек напряко му прилошава... от "пипалата " на международната интрига: „ Към 10 май на всеки летален излаз от COVID-19 са се падали по 1088 безработни! "
С една дума - нервността продължава. С няколко фрази, диагнозата наподобява по този начин: вместо да показват здрав разсъдък и самообладание, политиците наплашиха до гибел хората, паникьосаха бизнеса и накараха всички да заживеят като обречени. С което трансфораха в правила на държание страховете, колебливостта, недоверието, отчаянието и нежеланието за връщане към естествения икономически оборот.
"През последната седмица започнаха да излизат първи данни за положението на стопанската система през март и първото тримесечие на годината. Това, което се вижда, удостоверява проявлението както на потрес в предлагането, породен от директни забрани и блокиране на веригите за доставка, по този начин и на внезапна смяна на потребителските настройки вследствие на цялостната и дълбока неопределеност и обвързваното с това държание на рискова нерешителност ", разяснява икономистът Лъчезар Богданов.
Дотук с скептицизма.
Богданов споделя прогнозата на Еврокомисията за България - към 7% спад тази година и 6% растеж следващата година. Той обаче прецизира, че тази прогноза е правена въз основа на към този момент възприетия в целия свят здравен модел за последователно отмиране или даже изгубване на вируса . Икономическият модел, който подхожда на това съмнение, е обвързван с последователното разхлабване на ограничаващите ограничения и възобновяване на социално-икономическия живот.
Доц. Виктор Йоцов от Икономическия институт на Българска академия на науките и дълготраен представител за България в МВФ , показа за читателите ни, че "прогнозният спад за тази година от към 7% е висок за него и че чака сривът да е към 5%, колкото е бил през 2009-а при международната финансова рецесия ".
Йоцов твърдо има вяра във V-образното възобновяване на стопанската система – внезапен спад и бързо възобновяване.
"Ролята и смисъла на туризма се преувеличават, тъй като браншът има не повече от 10% дял в Брутният вътрешен продукт. Вярно - още през март спадът в този бранш бе 50%, а през април евентуално ще стигне и 90%, само че това няма изключително отношение към равнището на Брутният вътрешен продукт като цяло ", съобщи той и изрази вяра, че с оживлението в селското стопанство и строителството страната ще си стъпи крепко на краката.
"Българската стопанска система доста бързо ще проработи след рецесията с ковид, казусът ще е единствено в реализацията на пазарите. Според мен туризмът ще се възвърне доста бързо ". Това предвижда предприемачът Красимир Дачев . "Сега банките имат пари спрямо рецесията през 2008 година, а и отношението им е напълно друго ", разяснява той.
"Българската стопанска система страда от доста неща, само че главният фактор е неналичието на пазар и конкуренция. Всички структури са монополизирани. Хората са жертви на този монопол ". На това пък подчертава сподели проф. Асен Асенов, учител по интернационалните финанси във Вашингтон . Проблем е и това, че образованието беше изоставено и доста деца останаха отвън системата на образованието. Те са неподготвени за новите условия. В България се сътвориха високотехнологични работни места. Надавам се, че страната ще обърне внимание на основаването на механически умения. Това е новото време - сегашните компликации са опция да преструктурира своята стопанска система и уменията на хората, сподели той.
Каре
Движим се паралелно на Европейски Съюз
Според експресната оценка на Евростат, през първото тримесечие на 2020 година Брутният вътрешен продукт в Европейски Съюз се свива с 2.7% по отношение на същия интервал на 2019 година, а в еврозоната – с 3.3 %.
За момента няма данни за Германия, само че спадът на годишна основа във Франция е 5.4%, в Италия – 4.8%, в Испания – 4.1 на 100. Това дава съображение да се чака най-малко четирикратно по-силен спад през второто тримесечие.
Продажбите на дребно в Европейски Съюз през март спадат с 8.2% по отношение на същия месец на 2019 година, а в еврозоната – с 9.2 %. За Италия липсват данни, само че в Германия спадът е релативно стеснен – 3.1%, до момента в който в Испания е 13.1%, във Франция – 16%, в Австрия – 12.4 на 100.
В търговията на дребно у нас се следят структурни промени, сходни на регистрираните в Европейски Съюз. Спадът на годишна основа за месеца е 14.6%, като с над 63% спадат продажбите на дрехи, а с над 40% - на електроника.
От една страна затварянето на огромните търговски центрове явно е изиграло своята роля при тези артикули, само че евентуално по-важна е потребителската реакция за ограничение на покупките на артикули, които не са от непосредствена нужда.
Останалите браншове – в това число металургията, химическата индустрия, производството на произведения от хартия и пластмаси - регистрират най-малък спад. Същевременно производството на храни пораства с 8.3%, а на лекарствени артикули – с 4.8 %
Спадът в промишленото произвеждане също даде първи линии за отражението по браншове. При общ спад на преработващата промишленост с 9.8% по отношение на март 2019 година, производството на мебели се свива с близо 25%, машиностроенето - с 21%, автоиндустрията - с близо 18 %.
Блокирането на обичайна търговия и внезапното ограничение на потреблението в цяла Европа докара до сериозен спад и в производството на дрехи - 26 на 100.
Студеното време, в това число изобилните снеговалежи, работата от у дома, както и блокирането на регионалните градове дава отражение на спада с над 37% на продажбите на горива.
Българските консуматори фрапантно усилват покупките на лекарствени артикули – с 14.4%, както и на храни и питиета – с 3.4 на 100.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ