Радев ще участва в първия си парламентарен контрол като премиер
Очаква се министър председателят Румен Радев да взе участие в първия си парламентарен надзор, съгласно оповестената на уеб страницата на Народното събрание информация за днешното съвещание. Новото постоянно държавно управление беше определено и постави клетва пред Народното събрание на 8 май.
Питането към Радев е на депутати от „ Възраждане “ и е за политиката на държавното управление във връзка с бежанците у нас.
В днешния парламентарен надзор е планувано да вземат участие също вицепремиерът Иво Христов и министрите Димитър Стоянов, Георги Вълчев, Катя Ивкова и Иван Шишков.
Парламентът ще стартира работа с първо четене на Законопроект за противопоставяне на корупцията измежду лица, заемащи обществени длъжности, съгласно признатата стратегия за работа на депутатите. Вносител е Министерският съвет.
Предвижда се основаването на петчленна Комисия за противопоставяне на корупцията (КПК), като един от членовете ѝ да се избира от Народното събрание, един – ще се назначава от президента, по един ще избират общите събрания на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, един ще се избира от Висшия адвокатски съвет.
Предлага се мандатът на комисията да бъде пет години, без право на преизбиране, като ръководителят ѝ ще се сменя всяка година на ротационен принцип посредством чоп. На всеки шест месеца комисията ще се регистрира пред Народното събрание и ще внася годишен отчет за активността си.
Законопроектът е в осъществяване на Националния проект за възобновяване и резистентност, както и на рекомендациите на Европейската комисия с оглед цялостното отчитане и погашение на средствата в границите на второто и на третото заплащане по проекта, се показва в отчета на краткотрайната правна комисия. До момента, заради неудовлетворително осъществяване на антикорупционната промяна, Европейската комисия е спряла изплащането на общо 258 228 948 евро, написа в него.
Предлага се комисията да работи за предварителна защита на корупцията посредством събиране и разбор на информацията, създаване и предложение на антикорупционни ограничения, откриване и следствие на така наречен корупционни закононарушения, измежду които длъжностно заграбване, умишлена занемареност, подписване на неизгодна договорка, обособени закононарушения по работа, рушвет, търговия с въздействие, изпиране на пари и други незаконни сформира. Предвижда се също антикорупционният орган да ревизира декларациите за имущество и ползи на лица, заемащи обществени длъжности, както и да открива спор на ползи.
Органите на комисията ще разполагат с оперативно-издирвателни и проверяващи пълномощия. Оперативно-издирвателната активност ще се прави от особено назначени чиновници при приемане на информация за корупционно закононарушение, осъществено от лицата, заемащи обществени длъжности, при установени несъответствия сред заявено и действително имущество. Разследването ще се реализира от проверяващи инспектори при изискванията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.
На 28 януари т.г. 51-вият парламент одобри дефинитивно на второ четене законопроекта за изменение на Закона за Сметната палата, с който се закрива Комисията за противопоставяне на корупцията и функционалностите ѝ се трансферират на Главна дирекция „ Борба с проведената престъпност “ на Министерство на вътрешните работи и на Сметната палата.
