Очаква се намаление на държавния дълг до 22,7 млрд. лв.

...
Очаква се намаление на държавния дълг до 22,7 млрд. лв.
Коментари Харесай

Кабинетът предлага 560 лв минимална заплата от догодина

Очаква се понижение на държавния дълг до 22,7 милиарда лева към края на 2021 година

Средносрочната бюджетна прогноза за интервала 2019-2021 година планува увеличение на размера на минималната работна заплата от 510 лева на 560 лева от 1 януари 2019 година, на 610 лева от 1 януари 2020 година и на 650 лева от 1 януари 2021 година. Това сочи утвърдената през днешния ден от Министерският съвет прогноза.
В бюджетната прогноза за интервала 2019-2021 година задачата за салдото по КФП за 2019 година и 2020 година се резервира надлежно на недостиг в размер на 0,5% от Брутният вътрешен продукт и на уравновесено бюджетно салдо в сходство със заложената в обновената средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2018-2020 година За 2021 година е планувано поддържане на уравновесен бюджет.
Политиката в региона на налозите се характеризира с поощряване развиването на бизнеса и капиталовата интензивност посредством опазване на ниските данъчни ставки за директните налози, необятна данъчна основа и малцина данъчни преференции. Важна роля за реализиране на задачите на данъчната политика и за увеличение на приходите от налози, осигурителни вноски и такси има повишението на успеваемостта при тяхното администриране. Приходната част на бюджета в средносрочен проект демонстрира наклонност на понижение от 36,9% от Брутният вътрешен продукт за 2019 година до 36,1% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, което се дължи главно на прогнозните доходи от фондовете на Европейски Съюз.
Предвижда се посредством усъвършенстване на разноските на бюджетните организации и повишението на успеваемостта на обществените разноски в обособените браншове и усилване на техния принос за повишение на икономическия напредък общите разноски по КФП в средносрочен проект да намалеят от 37,4% от Брутният вътрешен продукт за 2019 година до 36,1% от Брутният вътрешен продукт през 2021 година, което съставлява средногодишна консолидационна стъпка от към 0,6-0,7 прочие п. от Брутният вътрешен продукт.
През 2019 година се планува въвеждане на по-справедлив модел за таксуване за прилагане на републиканската пътна мрежа – посредством въвеждане на смесена система: електронна винетка за леки коли и ТОЛ такса за изминато разстояние за тежкотоварните коли. Изграждането и внедряването на смесена система за таксуване за прилагане на републиканската пътна мрежа като по-справедлив модел има за цел да понижи доста риска от систематичното недофинансиране в региона на поддържане на пътната инфраструктура.
Успоредно с поддържането на пътната инфраструктура, за интервала 2019-2021 година политиката на държавното управление е ориентирана към обезпечаване на финансов запас и за построяването и доизграждането на огромните инфраструктурни обекти: Автомагистрала Хемус, Автомагистрала Калотина, Автомагистрала Русе – Велико Търново, път E79 " Видин – Ботевград ", Автомагистрала Струма, Лот 3.2 от Крупник до Кресна.
Въз основа на допусканията и прогнозното чисто дългово финансиране за интервала 2019-2021 година се чака понижение на държавния дълг до равнище от 22,7 милиарда лева към края на 2021 година или 18,2% от прогнозното равнище на Брутният вътрешен продукт.
Източник: insmarket.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР