Икономист предупреди: Тихомълком се вдигат данъците
Очаква се минималната заплата през 2026 година ще бъде към 1200 лева.
" Проблемът е дали частният бранш би могъл да заплати такива заплати. От обществена позиция, поради възходящите разноски, е обикновено да се усилва минималната работна заплата, въпреки това имаме и действителните благоприятни условия на бизнеса. По минимална работна заплата сме след Македония. Малко не е съществено, поради влизането ни в Еврозоната на 1 януари. Има учредения за повишението на минималната работна заплата ", безапелационен е икономистът проф. Ганчо Ганчев.
По думите му, в случай че огромна част от хората получават минимална работна заплата, в страната не би трябвало да има огромно разслоение на приходите, а ние сме преди всичко в Европейски Съюз и статистически ние сме страна с доста огромно разслояване.
Актуализация на бюджета и увеличение на налозите
В ефира на проф. Ганев изрази упованието си, че следва редуциране на финансовите разноски.
" Това е наклонност последните 30 година - постоянно се одобряват амбициозни капиталови стратегии, които след това се орязват. Ние разчитаме на ПВУ за стабилизиране на капиталовия развой ", сподели икономистът.
Той е безапелационен, че е належащо увеличение на данъчно осигурителната тежест.
" Тихомълком се подвигат по косвени способи налозите. Не си го признават политиците, потребностите на страната демонстрират, че имаме потребност от по-голям обществен запас. Ако оптимистичните прогнози за приходите в бюджета не се осъществят, единственият излаз са нови заеми ", допусна проф. Ганев.
Той посочи, че заемите които се теглят, минават през Българската банка за развиване, не за директни разноски а за рекапитализиране на ББР, което се води финансиране и не въздейства на бюджетния недостиг.
" Бяха раздадени пари, които в никакъв случай няма да се върнат, на избрани хора. Важна е битката с корупцията, видяхме какъв брой пари за водния бранш, за автомагистрали изчезнаха ", сподели още проф. Ганчо Ганчев.
" Проблемът е дали частният бранш би могъл да заплати такива заплати. От обществена позиция, поради възходящите разноски, е обикновено да се усилва минималната работна заплата, въпреки това имаме и действителните благоприятни условия на бизнеса. По минимална работна заплата сме след Македония. Малко не е съществено, поради влизането ни в Еврозоната на 1 януари. Има учредения за повишението на минималната работна заплата ", безапелационен е икономистът проф. Ганчо Ганчев.
По думите му, в случай че огромна част от хората получават минимална работна заплата, в страната не би трябвало да има огромно разслоение на приходите, а ние сме преди всичко в Европейски Съюз и статистически ние сме страна с доста огромно разслояване.
Актуализация на бюджета и увеличение на налозите
В ефира на проф. Ганев изрази упованието си, че следва редуциране на финансовите разноски.
" Това е наклонност последните 30 година - постоянно се одобряват амбициозни капиталови стратегии, които след това се орязват. Ние разчитаме на ПВУ за стабилизиране на капиталовия развой ", сподели икономистът.
Той е безапелационен, че е належащо увеличение на данъчно осигурителната тежест.
" Тихомълком се подвигат по косвени способи налозите. Не си го признават политиците, потребностите на страната демонстрират, че имаме потребност от по-голям обществен запас. Ако оптимистичните прогнози за приходите в бюджета не се осъществят, единственият излаз са нови заеми ", допусна проф. Ганев.
Той посочи, че заемите които се теглят, минават през Българската банка за развиване, не за директни разноски а за рекапитализиране на ББР, което се води финансиране и не въздейства на бюджетния недостиг.
" Бяха раздадени пари, които в никакъв случай няма да се върнат, на избрани хора. Важна е битката с корупцията, видяхме какъв брой пари за водния бранш, за автомагистрали изчезнаха ", сподели още проф. Ганчо Ганчев.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ