Инфлация: Кои страни в Европа са най-засегнати от рязкото поскъпване?
Очаква се инфлацията в еврозоната да доближи нов рекорден, съгласно статистическия орган на блока Евростат.
Оценката на Евростат за октомври планува цените на питателните артикули, алкохола и тютюневите произведения, неенергийните промишлени артикули и услугите да се покачат по отношение на данните за август и септември, когато годишната инфлация в еврозоната беше планувана надлежно на 9,1% и 9,9%.
Цените на енергоносителите още веднъж бяха главният мотор на инфлацията с 41,9% годишно покачване по отношение на 40,7% през септември и 38,6% през август.
За да сложим статистика в вероятност, инфлацията в еврозоната е най-високата за последните 30 години, съвсем три пъти над тази от международната финансова рецесия през 2008 година.
Най-голямото месечно нарастване на цените бе регистрирано в Италия, където инфлацията скочи от 9,4% през септември до 12,8% през октомври.
Повече от половината страни от еврозоната означиха двуцифрени темпове на инфлация през октомври, в това число България (18.7%), Германия (11,6%), Белгия (13,1%) и Нидерландия (16,8%). Най-нисък ритъм на инфлация бе регистриран във Франция - 7,1%.
Междувременно инфлацията в Обединеното кралство още веднъж се увеличи до 10,1% през септември - същата стойност, регистрирана през юли, която тогава беше 40-годишен връх.
Службата за национална статистика заяви, че цените на питателните артикули са основали максимален принос за повишението им - 14,6 % на годишна база.
Всяко кътче на континента се сблъсква с повишаване на цените, като предстоящото икономическо възобновяване на Европа след коронавирусната пандемия е възпрепятствано от редица фактори.
Ето какъв е процентът на инфлация във всяка страна в Европа:
Балтийските страни не престават да са най-силно наранени. По-специално в Естония се следи най-високото равнище на инфлация в еврозоната - 22,4% през октомври по отношение на 6,8% преди година.
Но този месец естонците могат да въздъхнат с доста малко облекчение, защото инфлацията леко се намали в съпоставяне със септември, когато доближи 24,1%, и август, когато беше 25,2%.
Инфлацията в Литва също доближи 22,0%, до момента в който в Латвия тя леко се намали до 21,8%.
Инфлацията в еврозоната се е повишила от 7,4% през април, защото европейците не престават да се сблъскват с покачващите се цени на силата и храните, подхранвани частично от войната на Русия в Украйна
Рекордните досега. Увеличението по отношение на предишния месец е тъкмо с един %, пресметнаха от Националния статистически институт.
Оттам оповестиха, че единствено през септември цените на артикули и услуги са се повишили с 1,2%.
Изненадващо най-скоростно нарастват дейностите, свързани с образованието – цените там са нарастнали с 5,4%. За сметка на това нарастването с повече от 4% на разноските за жилища и режийни разноски като ток, вода и газ, е изцяло предстоящо.
2,3% е растежът в цените на питателните артикули, от които най-вече са поскъпнали плодовете, зеленчуците и яйцата.
Свързани
Следвайки стъпките на своите сътрудници в други елементи на света, през юли Европейската централна банка (ЕЦБ) с по-голям от упования размер, защото е ориентирана към настойчиво високата инфлация.
Това бе последвано от още едно, което повдигна нови въпроси за това дали бързането да се оскъпят заемите и да се държи инфлацията под надзор няма да потопи огромните стопански системи в криза.
На 27 октомври ЕЦБ още веднъж увеличи лихвените проценти, повишавайки депозитната си рента - най-високата ставка от повече от десетилетие.
Европа и по-голямата част от света бяха наранени от внезапно покачващите се цени на силата, които способстват за инфлацията, още преди нахлуването на Русия в Украйна в края на февруари.
Конфликтът изостри енергийната рецесия, като подхрани международните опасения, че може да докара до спиране на доставките на нефт или природен газ от Русия. През септември Москва съобщи, че няма да възобнови изцяло доставките си на газ за Европа, до момента в който Западът не анулира глобите си.
Русия нормално доставя към 40% от природния газ за Европа.
Откакто преди две години за първи път беше въведено блокирането на пандемията COVID-19, цените на доста артикули - включително и на питателните артикули - също се покачват, което води до напрежение в международните вериги за доставки, до гниене на реколтата и до паническо пазаруване в супермаркетите.
Войната в Украйна още веднъж утежни фрапантно вероятностите, защото Русия и Украйна обезпечават съвсем една трета от международния експорт на пшеница и ечемик и две трети от международния експорт на слънчогледово олио, употребявано за готвене. Украйна е и четвъртият по величина експортьор на царевица в света.
Според предварителните данни на Евростат, също оповестени в понеделник, стопанската система на еврозоната е повишена през третото тримесечие, само че единствено с 0,2% по отношение на предходното.
През второто тримесечие зоната от 19 страни се е разширила с 0,8%.
Според прогнозите най-малко три страни са се свили по отношение на предходното тримесечие. Ръстът в Латвия се е свил с 1,7%, а в Белгия и Австрия е регистриран ритъм от 0,1%.
Предвиждането на Лагард пристигна единствено ден, откакто ръководителят на Международния валутен фонд (МВФ) направи своята мрачна прогноза, че половината от страните в еврозоната може да изпаднат в криза през идващите месеци.
Рецесията нормално се дефинира като две поредни тримесечия с негативен напредък на Брутният вътрешен продукт.
" Само с цел да ви дам визия какъв брой забележителен е ударът върху Европа, нашите прогнози преди пандемията и актуалните ни прогнози се разграничават с половин трилион евро ",
" С други думи, загубата за европейците е много, много трагична. "
В последната си прогноза МВФ пресмята, че еврозоната ще се разшири с 3,1 % през 2022 година, само че единствено с едвам 0,5 % през 2023 година През идната година се чака Германия и Италия да отбележат темпове на напредък от надлежно -0,3 % и -0,2 %.
Свързани
Това е по този начин, тъй като Европа е изключително наранена от повишението на цените на силата, изясни Георгиева.
Според ръководителя на Международната организация по енергетика (МАЕ) " ние се намираме в средата на първата същинска световна енергийна рецесия. Нашият свят в никакъв случай, в никакъв случай не е бил очевидец на енергийна рецесия с такава дълбочина и с такава трудност ".
Миналата седмица, че Европа би трябвало да се оправи с идната зима единствено с някои " стопански и обществени натъртвания " и без съществени вреди - при изискване, че тя " не е прекомерно дълга и не е прекомерно студена и в случай че няма огромни изненади " - само че предизвести, че идващият зимен сезон може да бъде доста по-труден.
Той съобщи, че неналичието на съветски газ за зареждане на хранилищата преди студените месеци, несигурното икономическо възобновяване на Китай и по-тежките условия на пазарите на полутечен природен газ (LNG), към които блокът се е обърнал, с цел да компенсира дефицита на съветски газ, помрачават енергийните вероятности на Европа.
Оценката на Евростат за октомври планува цените на питателните артикули, алкохола и тютюневите произведения, неенергийните промишлени артикули и услугите да се покачат по отношение на данните за август и септември, когато годишната инфлация в еврозоната беше планувана надлежно на 9,1% и 9,9%.
Цените на енергоносителите още веднъж бяха главният мотор на инфлацията с 41,9% годишно покачване по отношение на 40,7% през септември и 38,6% през август.
За да сложим статистика в вероятност, инфлацията в еврозоната е най-високата за последните 30 години, съвсем три пъти над тази от международната финансова рецесия през 2008 година.
Най-голямото месечно нарастване на цените бе регистрирано в Италия, където инфлацията скочи от 9,4% през септември до 12,8% през октомври.
Повече от половината страни от еврозоната означиха двуцифрени темпове на инфлация през октомври, в това число България (18.7%), Германия (11,6%), Белгия (13,1%) и Нидерландия (16,8%). Най-нисък ритъм на инфлация бе регистриран във Франция - 7,1%.
Междувременно инфлацията в Обединеното кралство още веднъж се увеличи до 10,1% през септември - същата стойност, регистрирана през юли, която тогава беше 40-годишен връх.
Службата за национална статистика заяви, че цените на питателните артикули са основали максимален принос за повишението им - 14,6 % на годишна база.
Всяко кътче на континента се сблъсква с повишаване на цените, като предстоящото икономическо възобновяване на Европа след коронавирусната пандемия е възпрепятствано от редица фактори.
Ето какъв е процентът на инфлация във всяка страна в Европа:
Балтийските страни не престават да са най-силно наранени. По-специално в Естония се следи най-високото равнище на инфлация в еврозоната - 22,4% през октомври по отношение на 6,8% преди година.
Но този месец естонците могат да въздъхнат с доста малко облекчение, защото инфлацията леко се намали в съпоставяне със септември, когато доближи 24,1%, и август, когато беше 25,2%.
Инфлацията в Литва също доближи 22,0%, до момента в който в Латвия тя леко се намали до 21,8%.
Инфлацията в еврозоната се е повишила от 7,4% през април, защото европейците не престават да се сблъскват с покачващите се цени на силата и храните, подхранвани частично от войната на Русия в Украйна
Рекордните досега. Увеличението по отношение на предишния месец е тъкмо с един %, пресметнаха от Националния статистически институт.
Оттам оповестиха, че единствено през септември цените на артикули и услуги са се повишили с 1,2%.
Изненадващо най-скоростно нарастват дейностите, свързани с образованието – цените там са нарастнали с 5,4%. За сметка на това нарастването с повече от 4% на разноските за жилища и режийни разноски като ток, вода и газ, е изцяло предстоящо.
2,3% е растежът в цените на питателните артикули, от които най-вече са поскъпнали плодовете, зеленчуците и яйцата.
Свързани
Следвайки стъпките на своите сътрудници в други елементи на света, през юли Европейската централна банка (ЕЦБ) с по-голям от упования размер, защото е ориентирана към настойчиво високата инфлация.
Това бе последвано от още едно, което повдигна нови въпроси за това дали бързането да се оскъпят заемите и да се държи инфлацията под надзор няма да потопи огромните стопански системи в криза.
На 27 октомври ЕЦБ още веднъж увеличи лихвените проценти, повишавайки депозитната си рента - най-високата ставка от повече от десетилетие.
Европа и по-голямата част от света бяха наранени от внезапно покачващите се цени на силата, които способстват за инфлацията, още преди нахлуването на Русия в Украйна в края на февруари.
Конфликтът изостри енергийната рецесия, като подхрани международните опасения, че може да докара до спиране на доставките на нефт или природен газ от Русия. През септември Москва съобщи, че няма да възобнови изцяло доставките си на газ за Европа, до момента в който Западът не анулира глобите си.
Русия нормално доставя към 40% от природния газ за Европа.
Откакто преди две години за първи път беше въведено блокирането на пандемията COVID-19, цените на доста артикули - включително и на питателните артикули - също се покачват, което води до напрежение в международните вериги за доставки, до гниене на реколтата и до паническо пазаруване в супермаркетите.
Войната в Украйна още веднъж утежни фрапантно вероятностите, защото Русия и Украйна обезпечават съвсем една трета от международния експорт на пшеница и ечемик и две трети от международния експорт на слънчогледово олио, употребявано за готвене. Украйна е и четвъртият по величина експортьор на царевица в света.
Според предварителните данни на Евростат, също оповестени в понеделник, стопанската система на еврозоната е повишена през третото тримесечие, само че единствено с 0,2% по отношение на предходното.
През второто тримесечие зоната от 19 страни се е разширила с 0,8%.
Според прогнозите най-малко три страни са се свили по отношение на предходното тримесечие. Ръстът в Латвия се е свил с 1,7%, а в Белгия и Австрия е регистриран ритъм от 0,1%.
Предвиждането на Лагард пристигна единствено ден, откакто ръководителят на Международния валутен фонд (МВФ) направи своята мрачна прогноза, че половината от страните в еврозоната може да изпаднат в криза през идващите месеци.
Рецесията нормално се дефинира като две поредни тримесечия с негативен напредък на Брутният вътрешен продукт.
" Само с цел да ви дам визия какъв брой забележителен е ударът върху Европа, нашите прогнози преди пандемията и актуалните ни прогнози се разграничават с половин трилион евро ",
" С други думи, загубата за европейците е много, много трагична. "
В последната си прогноза МВФ пресмята, че еврозоната ще се разшири с 3,1 % през 2022 година, само че единствено с едвам 0,5 % през 2023 година През идната година се чака Германия и Италия да отбележат темпове на напредък от надлежно -0,3 % и -0,2 %.
Свързани
Това е по този начин, тъй като Европа е изключително наранена от повишението на цените на силата, изясни Георгиева.
Според ръководителя на Международната организация по енергетика (МАЕ) " ние се намираме в средата на първата същинска световна енергийна рецесия. Нашият свят в никакъв случай, в никакъв случай не е бил очевидец на енергийна рецесия с такава дълбочина и с такава трудност ".
Миналата седмица, че Европа би трябвало да се оправи с идната зима единствено с някои " стопански и обществени натъртвания " и без съществени вреди - при изискване, че тя " не е прекомерно дълга и не е прекомерно студена и в случай че няма огромни изненади " - само че предизвести, че идващият зимен сезон може да бъде доста по-труден.
Той съобщи, че неналичието на съветски газ за зареждане на хранилищата преди студените месеци, несигурното икономическо възобновяване на Китай и по-тежките условия на пазарите на полутечен природен газ (LNG), към които блокът се е обърнал, с цел да компенсира дефицита на съветски газ, помрачават енергийните вероятности на Европа.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ