Очаква се икономиката на България значително да забави темпа си

Очаква се стопанската система на България доста да забави темпа си на напредък през актуалната година - до 1,4 на 100, в благозвучие с продължаващото изстудяване на стопанската система на еврозоната. Растежът даже може да бъде в допълнение подтиснат, в случай че София не успее да извърши главните стадии на промени според Националния проект за възобновяване и резистентност, което би довело до спомагателни забавяния на идните траншове. Това написа в най-новия отчет на Световната банка, озаглавен " Забавяне на растежа, възходящи опасности ", който преглежда икономическите вероятности за страните в Европа и Централна Азия.

В пролетната си прогноза Световната банка очакваше, че българската стопанска система тази година ще нарасне малко повече - с 1,5 на 100.

Инфлацията у нас ще продължи да понижава, само че ще остане висока през 2023 година Това би изложило на риск формалната цел за присъединение на страната ни към еврозоната през 2025 година, съгласно специалистите на Световната банка.

Годишният растеж на потребителските цени у нас ще бъде 9,8 на 100 през 2023 година, като следващата година ще отслабне до 5,6 на 100, след което и до 4,2 на 100 през 2025 година, съгласно оценките на интернационалната институция.

Целта на държавното управление за фискален недостиг от 3 на 100 за актуалната година е постижима, само че може да бъде за сметка на по-ниски от плануваните финансови разноски. Това би могло да навреди на вероятностите за напредък в бъдеще, сигнализират създателите на отчета.

Предвижда се салдото по настоящата сметка на България да премине към лек остатък през интервала 2023-2025 година поради предстоящата низходяща промяна при цените на основни вносни първични материали и увеличението на чистия експорт на услуги от страната.

Политическите опасности понижиха доста след образуването на постоянно съдружно държавно управление през юни 2023 година, показват от Световната банка. Приоритетите на новото държавно управление включват ускорение на осъществяването на Националния проект за възобновяване и резистентност, както и подготовка на страната за присъединение в Шенгенското пространство и еврозоната в близко бъдеще.

Все отново идните локални избори в края на октомври може да засилят натиска върху ръководещата коалиция и политическата неустановеност да ескалира още веднъж, сигнализира Световната банка.

Като се има поради забавянето на растежа и евентуално устойчивата инфлация, бедността (използвайки линията на беднотия от 6,85 $ на ден) се чака да продължи постепенно да понижава, достигайки 3,5 % през 2023 година, колкото бе планувано и през пролетния отчет на Световната банка.

Данните от отчета сочат още, че през 2023 година българският експорт ще намалее с 2,7 на 100 на годишна база, откакто през 2022 година скочи с 8,3 на 100. През идните 2024 и 2025 година обаче се чака възобновяване на износа, като се планува той да нарасне надлежно с 5,7 и 6,6 на 100.

Износът на български артикули и услуги за Европейски Съюз е намалял с над 5 на 100 през първата половина на тази година на годишна основа, отразявайки и спад със 7,8 на 100 в износа за еврозоната, която е дестинация за съвсем 45 % от българския експорт, установяват специалистите на Световната банка.

Вносът в страната ни ще намалее с 3 на 100 тази година, след което ще се увеличи с 6,5 и 7,8 на 100 през идващите две години, сочат още оценките на Световната банка.

Също по този начин се чака чистият приток на директни задгранични вложения, изразен като % от брутния вътрешен артикул на страната, да бъде 1,8 на 100 през актуалната година, 2,6 на 100 през идната година и 2,9 на 100 през 2025 година

През 2023 година бюджетните доходи би трябвало да доближат 39,5 на 100 от Брутният вътрешен продукт на България, сочат още прогнозите на Световната банка. През идващите две години те ще порастват, до 40,6 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2024 година, както и до 41,3 на 100 от Брутният вътрешен продукт през 2025 година

Предвижда се още държавният дълг, изразен като % от Брутният вътрешен продукт, да спадне до 22,5 на 100 през 2023 година, след което да се увеличи до 22,7 на 100 следващата година и да намалее до 22,1 на 100 през 2025 година

В отчета на Световната банка България е включена към района на Централна Европа, където намират още място и Хърватия, Полша и Румъния. На доста места в Централна Европа импулсът за стопански напредък се забави през първата половина на годината, предизвестяват специалистите.

Банката чака четирите страни от района да отбележат стопански напредък с общо 1,1 на 100 през тази година. За 2024 година икономическият растеж ще се усили до 2,9 на 100, а за 2025 година – до 3,5 на 100. В пролетния отчет на Световната банка бе заложен по-нисък напредък за района тази година – с 0,9 на 100. За 2024 година оценките са без смяна по отношение на пролетните прогнози, а за 2025 година е ревизирана нагоре с 0,1 процентен пункт.

През второто тримесечие годишният растежът се забави в България, Хърватия и Румъния, защото комбинацията от по-бавно повишаване на действителните приходи на потребителите и по-строгите финансови условия оказаха все по-голямо закъснение на икономическата интензивност.

Влошаващите се икономическите условия на основни експортни пазари, изключително в Германия, също се ускориха. За първи път от началото на 2021 година растежът на износа и в четирите страни от района понижа през второто тримесечие на 2023 година, съобщи Българска телеграфна агенция.